АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

СЕДМИЦАТА

Сливен
08.07.2012 / 23:53

Една доста гореща седмица отминава.

Гореща не само заради рекордно високите температури, измерени почти навсякъде в страната.

А преди всичко заради разгорещените страсти около няколкото доминращи събития от седмицата, разголили противоборства и нови тенденции.

Безспорно най-открояващото се сред тях бе пожарът на Витоша. Поради ред причини: той се случи на хвърлей от София (където живее 1/4 от населението на страната) и столичани няколко дни подред живяха на фона на пламъците; пламна в момент, когато стана ясно, че лобистките поправки в Закона на горите, изкарали хиляди природозащиници на улицата, няма да минат през парламента (както и стана); а също и защото нагледно доказа неспособността на държавата да се справя бързо и ефикасно с извънредни ситуации (при все, че премиерът ни е огнеборец-професионалист); показа и неумението (и нежеланието) на управляващите да използват ресурсите на обществото за преодоляването на кризи. И докато официозите твърдяха, че всичко е под контрол и се действа оперативно и адекватно (а огънят се разрастваше), алтернативните социални мрежи документираха пълното отсъствие на организация, мисъл, логистика, координация и професионализъм на държавните структури при овладяването на пожара. Нещо повече – появиха се съмнения дали протакането и мудността им не са преднамерени, предвид факта, че правителството отказа предложената помощ отвън и се разчевръсти едва на петия ден от пожара. Впрочем, в медиите, макар и трудно, си пробиха път и хипотезите за умишлен палеж – като реванш за отхвърлените законови поправки; появиха се и факти около заявените още преди 3 години „инвестиционни намерения” на фирмата „Витоша ски” (считана за автор на лобистките текстове) именно в резервата „Бистришко бранище”. Така или иначе, подозрението за своеобразен рекет на заинтересованата фирма остана да тлее в публичното пространство. Но и създадената нова форма на гражданско участие, съпричастност и непримирение – също…

Друга доминираща и горещо обсъждана тема бе тази за драстичното повишение цената на тока. Както винаги се случва у нас, оказа се, че виновни за бруталното и изненадващо поскъпване няма, но пък последствията върху цените на стоките и услугите, върху потреблението и крехкия български бизнес ще бъдат повече от неблагоприятни. От обтекаемите обяснения на всевъзможните министерства, комисии и законотворци излезе, че в България никой не прави прогнози и разчети за енергийните ресурси и техните цени. И съответно за цената, която плащат българската икономика и мизерстващият български данъкоплатец. Което означава: първо, че функцията на всички тези органи се изчерпва с узаконяването на нечии чужди интереси; второ – че вероятно те обслужват възмездно (срещу съответни облаги и суми) тези интереси; и трето – че ние изобщо нямаме нужда от тях, следователно не сме длъжни да ги издържаме от нашите данъци. Но (отново както редовно се случва у нас) вместо да оглавят един грандиозен национален протест срещу скандалното безхаберие на държавата, синдикатите многозначително замълчаха. Е, като изключим смешното искане на КНСБ да бъде отпусната еднократна помощ от 30-40 лева за хората с най-ниски доходи… Единствените реакции дойдоха от пенсионерския съюз и няколко патриотични формации, които поискаха оставки в ДКЕВР и реакция от страна на прокуратурата и ДАНС.

Още две новини от седмицата (останали леко периферни за повечето медии) заслужават специално внимание: произнасянето на Конституционния съд за неправомерност в прехвърлянето на средства от НЗОК към бюджета на Министерство на здравеопазването (което е все едно някой да присвои личния ви банков депозит и го прехвърли в собствената си сметка); и изказването на главния прокурор Борис Велчев, че през 2011 г. журналистите у нас са разкрили почти толкова престъпления, колкото и целия държавен апарат, включващ около 40 контролни ведомства. Това може би също очертава тенденция (и тя е по-скоро окуражителна) за несекващата страст на журналистиката към истината и справедливостта, въпреки всичко… И напук на опитите за обсебването й от държавната пропагандна машина.

През седмицата още: България емитира успешно новите си облигации на международния фондов пазар; доклад на ОЛАФ изнесе, че нищожен процент от сигналите за корупция и злоупотреби с евросредства стигат до българския съд, а още по-нищожен – до осъдителни присъди; депутатът Михаил Миков (БСП) обяви, че за година броят на разрешените СРС-та е скочил с близо 30 %; заподозреният за кражбата на 1.5 млн. лв. инкасо Георги Енев се предаде, но без да отрони и дума къде са парите; соченият за глава на „Октопода” Алексей Петров влезе в нова съдебна сага, съпроводена със спорове около редовността на използваните СРС-та и натиск върху свидетелите; вътрешният министър Цветанов заяви, че разполага с имена на политици, ползвали специалните услуги на манекенки от „My agency” (което може да се таксува и като опит за шантаж). Във Варна масовите протести срещу застрояването на Алея първа в Морската градина от групировката ТИМ най-накрая се увенчаха с частичен успех; но не доведоха до отхвърляне на общия устройствен план на града, включващ мащабно строителство в крайбрежната зона (за който се твърди, че е съгласуван лично с премиера Бойко Борисов). А самият Борисов спонтанно (и скромно) призна пред общо събрание на младежкия ГЕРБ, че е един щастлив премиер и предрече, че част от неговите министри ще останат в историята. Това той направи в седмицата, в която: западната преса продължи да излиза с публикации за съмнителните му сделки и контакти с подземния свят в близкото минало; част от родните социологически агенции съобщиха за тенденция към спад в доверието към кабинета и ГЕРБ; а самият Борисов героично презентираше пред камерите залавянето на 4 тона хашиш на видинската митница и на още 12 тона в село Мировяне… Докато пожарът на Витоша се разрастваше, и сякаш чакаше премиерът да намери малко свободно време, за да го потуши… Така и стана!

В Сливен седмицата далеч не бе толкова интересна и героична, а само гореща.

Като изключим, разбира се, юначната сбирка на Агликина поляна (с 300 гости, според местни сайтове), посветена на 134-та годишнина от гибелта на Хаджи Димитър и организирана от видните патриоти и общински съветници от ГЕРБ Руси Големанов и Димитър Батаков.

Сред по-дребните героизми все пак нека споменем: челния сблъсък на двама непълнолетни и неправоспособни мотоциклетисти без книжки в Съдиево; удара в стълб на ВАЗ, управляван от 68-годишен мъж от с. Злати войвода, при което пострада 8-годишно дете; заспалия на релсите пиян 46-годишен мъж от Шивачево, който едва не бе размазан от влак край Кермен; застигнатия от стоп-патрон 19-годишен ром от кв. „Надежда” по време на кражба от сливенска фирма; както и ефективната присъда от 3.5 години лишаване от свобода, произнесена от Сливенския районен съд за Н.З., блудствал системно с малолетната си дъщеря, а преди това осъден условно за опит за убийство.

През седмицата в Сливен още: Старозагорският окръжен съд отново отложи делото срещу бившия кмет Йордан Лечков за злоупотреби при ремонтите в кв. „Дружба” и заплахи срещу шефа на ТД на НАП Петко Дюлгеров; с традиционните демонстрации на площад „Хаджи Димитър” и откриването на музеен кът за историята на сливенската полиция бе отбелязан професионалният празник на служителите от МВР; сапьори от поделението в Белене откриха над 1000 осколки от снаряди след взривовете край „Петолъчката”; 24 часа сливенските пожарникари гасиха запален склад със зърно в кв. „Дебелата кория”. В централна градска част започнаха ремонти на уличните и тротоарните настилки, което обаче отново стана повод за жалби и обструкции, тъй като било посегателство върху дърветата. Обясненията от екологичния отдел на Общината явно се оказаха неубедителни за природозащитниците и те изляха гнева си във Фейсбук. Историята обаче започва да прилича на брадатия виц за заека, който отнесъл боя и защото е със, и защото е без шапка. Така се получава и с ремонтите в Сливен: ако не започнат веднага, виновен е кметът; ако започнат веднага, пак кметът е виновен (защото някой не харесва фирмата изпълнител); ако обаче се забавят заради процедурите по ЗОП, разбира се, кметът отново е виновен – за забавянето; ако пък реагира веднага на подаден сигнал, е виновен за това, че не е започнал да ремонтира всичко и незабавно. Интересно защо, но по времето, когато Сливен приличаше на град след бомбардировки, обструкциите от всевъзможни посоки и места бяха доста по-плахи… Да не би всичко това да има общо с обстоятелството, че дори и да е факир, кметът Милев няма как да удовлетвори щенията и претенциите на целия изпосталял и потънал в кризата сливенски бизнес, и неговото широко представителство в местния парламент? През цялата 2012 година Общината ще изплаща стари задължения, с които новият кметски екип няма нищо общо, коментира на последния брифинг зам.-кметът по бюджет и финанси Румен Андонов. И за пореден път припомни цифрите: близо 10 млн. лв. изискуеми стари задължения, 16 млн. лв. задбалансови пасиви и 20 млн. лв. кредити, пришити на Общината от двата Лечкови мандата. На въпросния брифинг кметът Милев призова за бързи консултации между политическите групи в Общинския съвет за избор а нов председател; от „председателския съвет” отговориха с декларация, че и занапред, както и досега, Общинският съвет ще продължи да работи само и единствено „за” и „в” интерес на сливенското гражданство. Ако обаче попитате гражданството какво знае за работата на общинските съветници „за” и „в” негов интерес, отговорът никак няма да е окуражаващ.

С изключение на дежурните интересчии, които отдавна са научили схемата за употреба на местния парламент в своя угода. А това означава, че въпреки заявяваните многократно претенции и заклинания, и в Сливен, както и на централно ниво, нещо куца с демокрацията. Някой си е присвоил ролята на бащица, който милее безмерно за общите ни права и интереси.

А дали това е точно така, си личи по бедността, мизерията, разсипията и мръсотията навсякъде „във” и „около” нас…

В София вече се появиха първите сигнали, че точката на кипене приближава и младите и интелигентни българи няма да търпят някой друг да режисира и се разпорежда със собствения им живот.

Дали тази гореща вълна ще достигне и Сливен? Едва ли. Просто защото градът ни през последните двайсетина години се превърна в инкубатор за емигранти, вътрешни и външни.

Но знае ли човек, може и да не е така?...

Мариана Иванова

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев