АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

"НЮ ЙОРК ТАЙМС" ЗАБРАНИ "ГЕНОЦИД, ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ И ОКУПИРАНА ТЕРИТОРИЯ" В МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ГАЗА

"Ню Йорк таймс" забрани "геноцид, етническо прочистване и окупирана територия" в материалите за Газа
17.04.2024 / 12:06

За сметка на това се препоръчва да се използват „тероризъм“ и „терорист“ при описването на атаките на Хамас от 7 октомври, пише в изтеклите вътрешни документи на изданието

Американският „Ню Йорк Таймс“ налага истинска цензура на журналистите, работещи в изданието, пише разследващият портал "Интерсепт". Изданието се сдоби със скандални инструкции към репортерите и редакторите как да отразяват "правилно" войната в Газа:

„Правилно е да се използват „тероризъм“ и „терорист“ при описването на атаките от 7-ми октомври, които включват умишлено таргетиране на цивилни при убийства и отвличания“, пише в изтеклите документи на "Таймс". „Не трябва да избягваме това описание на събитията или нападателите, особено когато предоставяме контекст и обяснение.“

Относно термина „Палестина“ – широко използвано име както за територията, така и за признатата от ООН държава – насоките на "Таймс" съдържат ясни инструкции: „Не датирайте този термин, не го използвайте в обикновен текст или в заглавия, освен в много редки случаи, като например когато Общото събрание на ООН издига Палестина до статут на държава наблюдател, която не е членка, или при препратки към историческа Палестина"

Инструкциите за използване на израза „окупирани територии“ гласят: „Когато е възможно, избягвайте този термин и бъдете конкретни (напр. Газа, Западния бряг и т.н.), тъй като всяка от частите има различен статут.“

Анализът на "Интерсепт" установи, че към 24 ноември „Ню Йорк Таймс” е описал смъртта на израелци като „клане“ в 53 случая, а тази на палестинци само веднъж. Съотношението за използване на „клане“ беше 22 към 1 в полза на израелците, въпреки че документираният брой на убитите палестинци се покачи до около 15 000.

В "Ню Йорк Таймс"се води вътрешна битка за отразяването на войната на Израел срещу Газа, водещи редактори разказаха за скандален набор от спуснати директиви.

"Ню Йорк Таймс" инструктира журналистите, отразяващи войната на Израел в ивицата Газа, да ограничат използването на термините „геноцид“ и „етническо прочистване“, както и да избягват фразата „окупирана територия“, когато описват палестинските територии, според копие на вътрешните директиви, получено от медията "Интерсепт".

На репортерите се забранява също да използват думата "Палестина", „освен в много редки случаи“. Забранява се и терминът „бежански лагери“, за да се опишат райони на Газа, исторически заселени от разселени палестинци, прогонени от други части на Палестина по време на предишни израелско-арабски войни. Районите са признати от ООН за бежански лагери и приютяват стотици хиляди регистрирани хора.

Директивата, написана от редактора по стандартите на „Таймс“, Сюзън Уеслинг, от международния редактор Филип Пан и техните заместници - „предлага насоки относно някои термини и други проблеми, с които сме се борили от началото на конфликта през октомври.“

Въпреки че документът е представен като схема за поддържане на обективни журналистически принципи при отразяването на войната в Газа, няколко служители на „Таймс“ изразиха притеснение пред „Интерсепт”, че инструкциите са подчинени изцяло на израелския наратив.

"Мисля, че това е нещо, което изглежда професионално и логично, ако нямате познания за историческия контекст на палестинско-израелския конфликт“, каза източник от нюзрума на „Таймс“, пожелал анонимност от страх от репресии, относно директивата за Газа. „Но ако знаете, ако сте информирани, ще ви стане ясно колко извиняващи Израел са тези правила"

Разпространени за първи път от журналисти от „Таймс“ през ноември, инструкциите – които събраха и разшириха предишни стилови директиви за израелско-палестинския конфликт – бяха редовно актуализирани през следващите месеци. Те са скрит, вътрешен прозорец към мисленето на международните редактори на „Таймс“, които се изправиха срещу истинска съпротива в редакцията около отразяването на вестника на войната в Газа.

„Издаването на насоки като тези, за да се гарантира точност, последователност и нюанси в начина, по който отразяваме новините, е стандартна практика“, каза Чарли Щатлендер, говорител на „Таймс“. „Във всички наши репортажи, включително сложни събития като това, ние се грижим да гарантираме, че нашите езикови избори са чувствителни, актуални и ясни за нашата аудитория.“

Подбора на изразни средства е сред множеството вътрешни разногласия в „Таймс“ по отношение на отразяването на конфликта в Газа. През януари "Интерсепт" съобщи за спорове в редакцията на „Таймс“ относно разследваща статия за системно сексуално насилие от 7 октомври. Изтичането на информация доведе до много необичайно вътрешно разследване. Компанията беше изправена пред остри критики, че си е позволила да набеждава в пристрастност служители с близкоизточен и северноафрикаснки произход, което ръководството на вестника отрече. В понеделник изпълнителният редактор Джо Кан заяви пред служителите, че разследването за изтичане на информация е приключило неуспешно.

Дебати в WhatsApp

Почти веднага след атаките от 7-ми октомври и началото на войната на Израел срещу Газа, напрежението в редакцията започва да кипи заради начина на отразяване. Някои служители заявиха, че смятат, че вестникът прави всичко възможно, за да манипулира историите в полза на Израел, отказвайки се дори от собствените си стандарти. Започнаха да се разпалват спорове във вътрешния чат и в други групи за вътрешна комуникация.

Дебатите между репортерите в създадената от кореспондентския център в Йерусалим WhatsApp група, която в един момент включва 90 репортери и редактори, са станали толкова интензивни, че Пан, международният редактор, се намесва.

„Трябва да вършим по-добра работа, общувайки помежду си, докато съобщаваме новините, така че дискусиите ни да са по-продуктивни и разногласията да ни разсейват по-малко“, пише Пан в съобщение в WhatsApp от 28 ноември, достигнало от "Интерсепт" и оповестено първо от „Уолстрийт Джърнъл“. „В най-добрия случай този канал беше бързо, прозрачно и продуктивно пространство за сътрудничество по сложна, динамично развиваща се история. В най-лошия случай това е напрегнат форум, където въпросите и коментарите могат да изглеждат обвинителни и лични.

Пан директно заявява: „Не използвайте този канал за изразяване на опасения относно отразяването на събитията.“

Сред дебатираните теми в WhatsApp групата на кореспондентския център в Йерусалим, видяни от "Интерсепт" и сверени с множество източници от редакцията, са израелските атаки срещу болницата Ал-Шифа в Газа, статистическите данни за смъртните случаи на палестински цивилни, твърдения за геноцидното поведение на Израел и начина, по който президентът Джо Байдън приема непроверени твърдения от израелското правителство като факт (международният редактор Пан също бе потърсен за коментар, но не отговори).

Много от тези дебати за подбора на изразни средства, специално що се отнася до отразяването на конфликта в Газа, бяха обект на интензивен обществен контрол.

„Не е необичайно за новинарските компании да определят насоки към стила“, каза друг източник от нюзрума на „Таймс“, който също поиска анонимност. „Но има уникални стандарти, прилагани към насилието, извършено от Израел. Читателите го забелязаха и аз разбирам разочарованието им.“

Думи като „клане“

Директивите на „Таймс“ водят до ограничаване на цял набор от фрази и термини. „Естеството на конфликта доведе до език на омразата и подстрекаване от всички страни. Трябва да бъдем много внимателни при използването на такъв език, дори в цитати. Нашата цел е да предоставим ясна и точна информация, а разгорещеният език често може да замъгли, вместо да изясни факта“, се казва още в инструкциите.

„Думи като "клане", "погром", "касапница" често предават повече емоция, отколкото информация. Помислете добре, преди да ги използвате в собствените си материали”, гласи инструкцията на „Таймс”. „Можем ли да формулираме защо прилагаме тези думи към една конкретна ситуация, а не към друга? Както винаги, трябва да се съсредоточим върху яснотата и прецизността - опишете какво се е случило, вместо да използвате етикет".

Въпреки спуснатите инструкции да не се използва език на омразата, за да се описват убийствата „и на двете страни“ във войната в Газа, такъв език е използван многократно в статиите на "Таймс", за да се опишат атаки срещу израелци от палестинци и почти никога в случай на масово убийство на палестинци от израелци.

През януари "Интерсепт" публикува анализ на отразяването на войната в „Ню Йорк Таймс“, "Вашингтон Поуст" и "Лос Анджелис Таймс" от 7 октомври до 24 ноември - период преди да бъдат издадени новите насоки на „Таймс“. Анализът на "Интерсепт" показа, че големите вестници запазват термини като „клане“, „касапница“ и „ужасяващо“ почти изключително за израелски цивилни, убити от палестинци, а не за палестински цивилни, убити при израелски атаки.

Анализът установи, че към 24 ноември „Ню Йорк Таймс” е описал смъртта на израелци като „клане“ в 53 случая, а тази на палестинци само веднъж. Съотношението за използване на „клане“ беше 22 към 1 в полза на израелците, въпреки че документираният брой на убитите палестинци се покачи до около 15 000.

Последната оценка за броя на загиналите в Палестина възлиза на повече от 33 000 души, най-малко от които 15 000 деца - вероятно занижен брой поради рухналата здравна инфраструктура в Газа и множеството изчезнали и непреброени хора, за които се смята, че са загинали в развалините, оставени след атаките на Израел през последните шест месеца.

Докачливи спорове

Директивите на "Таймс" засягат някои от най-силно натоварените и оспорвани термини около израелско-палестинския конфликт. Ръководството посочва например употребата на думата „терорист“, за която "Интерсепт" по-рано съобщи, че е била в центъра на оживен дебат в редакцията.

„Правилно е да се използват „тероризъм“ и „терорист“ при описването на атаките от 7-ми октомври, които включват умишлено таргетиране на цивилни при убийства и отвличания“, пише в изтеклите документи на "Таймс". „Не трябва да избягваме това описание на събитията или нападателите, особено когато предоставяме контекст и обяснение.“

Ръководството също инструктира журналистите да избягват думата „бойци“, когато говорят за атаката от 7-ми октомври. "Терминът предполага по-скоро конвенционална война, отколкото умишлена атака срещу цивилни. И бъдете внимателни при използването на „бойци“, което се тълкува по различни начини и може да бъде объркващо за читателите", допълват те.

В инструкциите на редакторите към журналистите още се казва: „Не е нужно да слагаме етикет или да наричаме нападението от 7-ми октомври „терористична атака“ при всяко споменаване. Думата се използва най-добре, когато конкретно се описват атаки срещу цивилни. Трябва да проявяваме сдържаност и можем да променяме езика с други точни термини и описания: "атака, нападение, нахлуване, най-смъртоносната атака срещу Израел от десетилетия" и т.н. По същия начин, в допълнение към „терористи“ за членовете на Хамас, извършили нападението, можем да използваме: "нападатели, агресори, въоръжени мъже".

В същото време обаче "Таймс" отказват да характеризират многократните атаки на Израел срещу палестински цивилни като „тероризъм“, дори когато цивилните са били умишлена мишена. Това важи и за атаките на Израел срещу защитени цивилни обекти, включително болници.

В раздел със заглавие „Геноцид“ и друг език на омразата“, инструкциите гласят: „Геноцид“ има конкретна дефиниция в международното право. В нашите репортажи трябва да го използваме само в контекста на тези правни параметри. Трябва да поставим висока летва, за да не позволим също на други хора да го използват като обвинение, независимо дали в цитати или не, освен ако не се аргументират въз основа на правното определение."

Що се отнася до „етническо прочистване“, документът го нарича „друг термин, натоварен исторически“, инструктирайки репортерите: „Ако някой отправя такова обвинение, трябва да настояваме за конкретика или да предостави подходящ контекст.“

Нарушаване на международните норми

Що се отнася до описанията на „окупираните територии“ и на статута на бежанците в Газа, директивите на "Таймс" противоречат на нормите, установени от ООН и международното хуманитарно право.

Относно термина „Палестина“ – широко използвано име както за територията, така и за признатата от ООН държава – насоките на "Таймс" съдържат ясни инструкции: „Не датирайте този термин, не го използвайте в обикновен текст или в заглавия, освен в много редки случаи, като например когато Общото събрание на ООН издига Палестина до статут на държава наблюдател, която не е членка, или при препратки към историческа Палестина". Ръководството на "Таймс" наподобява това на стиловия справочник на агенция „Асошиейтед Прес“.

Инструкциите насочват журналистите да не използват фразата „бежански лагери“, за да опишат дългогодишните бежански селища в Газа. „Макар да се наричат бежански лагери, бежанските центрове в Газа са развити и гъсто населени квартали, датиращи от войната от 1948 г. Наречете ги квартали или райони и ако е необходим допълнителен контекст, обяснете как исторически са били наричани бежански лагери.”

ООН признава осем бежански лагера в ивицата Газа. От миналата година, преди да започне войната, районите са били дом на повече от 600 000 регистрирани бежанци. Много от тях са потомци на онези, които са избягали в Газа, след като са били насилствено прогонени от домовете си по време на арабско-израелската война от 1948 г., която бележи основаването на еврейската държава и масовотото лишаване от собственост на стотици хиляди палестинци.

Израелското правителство отдавна се отнася враждебно към историческия факт, че палестинците поддържат статут на бежанци, защото това означава, че са били изселени от земите, в които имат право да се върнат.

От 7-ми октомври Израел многократно бомбардира бежански лагери в Газа, включително лагерите Джабалия, Ал Шати, Ал Магази и Нусейрат.

Инструкциите за използване на израза „окупирани територии“ гласят: „Когато е възможно, избягвайте този термин и бъдете конкретни (напр. Газа, Западния бряг и т.н.), тъй като всяка от частите има различен статут.“ Организацията на обединените нации, както и голяма част от света, считат Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим за окупирани палестински територии, завзети от Израел в арабско-израелската война от 1967 г.

Забележката срещу използването на термина „окупирани територии“ замъглява реалността на конфликта, подкрепяйки настояването на САЩ и Израел, че конфликтът е започнал на 7-ми октомври. „По същество отказваме да отразяваме окупацията, която е действителното ядро на конфликта“, казва източникът от редакцията на "Таймс". „Това е като: „О, нека не казваме окупация, защото може да изглежда, че оправдаваме терористична атака.“

Източник: theintercept.com

Превод за "Гласове" Юлия Семир Ал-Хаким

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев