АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА? С ТАЗИ ВОЙНА РУСИЯ СЕ БОРИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО СИ

Проф. Иван Ангелов
29.02.2024 / 19:12

Войните между Запада и Изтока се водят от 1000 години. Те датират от десети век и минават през редица перипетии – от много остри национални конфликти до близки семейно-битови приятелства. И под много форми – военни, политически, икономически, социални, религиозни и т.н. Преобладават обаче враждебните отношения на Запада срещу Изтока.

Имало е многобройни Шведско – Руски войни между 1142 и 1809 г., повечето започвани от шведска страна. Много конфликти е имало също между Полша и Русия. В по-нови времена е известна голямата война на Наполеон в 1812 г., стигнала до Москва и нейното опожаряване. През 1918-1920 г., освен участието на Русия в Първата световна война, върху изнемощялата страна се стовари интервенцията на многохилядни армии на Великобритания, Франция, Германия, Япония, Испания и други страни, заедно с натиска на големи войскови групи на вътрешните противници на революцията, водени от царски генерали. Но Русия издържа по чудо.

В още по-ново време, след вероломното нападение на Хитлеристка Германия на 22 юни 1941 г., с прякото или косвено участие на почти цяла Европа, Съветският съюз оцеля, с цената на 27 млн. жертви, като даде главния принос за тоталното поражение на Хитлеристка Германия през май 1945 г. Благодарение на невижданото мъжество и героизма на своя народ, Русия оцеля като велика държава, а през последните десетилетия – и като незаобиколим гарант на световния мир, въпреки деструктивната, силно враждебна политика на Запада. Всичко това се помни в наши дни от руските политици и руския народ и не може да не се отразява върху формирането на съвременната руска вътрешна и външна политика.

Западът създаде НАТО на 17 Март 1948 г. като инструмент срещу тогавашния Съветски съюз, забравяйки за отчаяните молби и забележителни комплименти с писмата на Чърчил към Сталин през зимата на 1945 г., да спасява с ускорена офанзива на Червената армия от изток, без подготовка и в много лошо време, застрашените с унищожение американски и британски армии от германската контра-офанзива в Ардените в Белгия.

Седем години по-късно на 14 Май 1955 г. Изтокът създаде Варшавския договор, за да се защити от действащото вече НАТО. През юни 1991 г. Варшавският договор се разпадна, но НАТО остана, дори форсира разширяването си на изток, уж за да се „отбранява“ от измислената опасност от Съветския съюз.

Сега се радваме на почти 100 години глобален мир, благодарение на относителния паритет в могъщия ядрен арсенал на Америка и Русия – общо около 90-95% от целия световен ядрен потенциал. За голямо съжаление, този мир беше прекратен със започналата на 24 февруари 2022 г. война между Русия и НАТО в Украйна. Руските военни наричат този конфликт специална операция и това наверно е точно, но аз не съм военен и ще я назовавам по-популярно като война, без да подценявам нейната същност.

Ако трябва да съм точен, тя изглежда като война между Русия и Украйна само на повърхността, но Първо, в действителност, тази война не е само между двете държави (Русия и Украйна), а на Украинска територия, между Русия и Украйна, заедно с почти целия англосаксонски свят и свързаните с него държави, които я снабдяват с оръжие, обучават армията й, изпращат хиляди „доброволци“, снабдяват я с изобилна информация, подкрепят я политически. Второ, в многовековната история на отношенията между Запада и Изтока, тази война почти не е прекъсвала от много години. И Трето, това е война между Русия и Америка, заедно с нейните съюзници. Без САЩ тя не би продължила повече от няколко месеца. Тази война беше подготвяна в продължение на десетилетия от правителствата на САЩ и на повечето западноевропейски правителства. Четвърто, САЩ най-после намериха подходящата страна – изпълнител на мократа поръчка, в лицето на Украйна и подходящото време – въоръжения преврат на Майдана в Киев през втората половина на февруари 2014 г.

През предишните фази на многовековните войни между Запада и Русия имаше периоди, когато Русия (Съветският съюз) изпадаше в много тежко положение, но издържа до сега. През последните десетилетия Америка и другите страни от НАТО започнаха нов натиск срещу Съветския съюз. Наред с грешките във вътрешната политика на съветските правителства по времето на Сталин и неговите наследници, и особено при Горбачов и Елцин, се стигна до разпадането на СССР в края на 1991 г., без пушка да пукне!

Главната остатъчна сила след разпадането на СССР е Руската федерация, която беше доведена до жалко състояние по времето на Горбачов и особено на Елцин. Тогава тя беше де факто управлявана от правителството на САЩ, а нейната икономика – от МВФ и Световната банка. Руската управленска система в икономиката беше наситена със западни „съветници“, главно американци. Най-известен между тях по онова време беше проф. Джефри Сакс, с когото имах продължителни работни връзки. Впоследствие той изтрезня и сега е критик на американската политика в Русия и по света.

В Русия се правеше това, което нареждаха американските съветници. А послушниците Горбачов и Елцин бяха любимите им руски демократи- реформатори. В миниатюрна форма ние познаваме всичко това до болка от реставрацията в България към див балкански капитализъм през последните три десетилетия.

Това тотално превъзходство почиваше на солидни икономически, военни, институционални, финансови и други реалности. В годините след Втората Световна война, Америка притежаваше и се разпореждаше с около 50% от световното богатство, при около 6% от световното население. Това беше основата за тоталната американска политическа, военна и финансова доминация над света. През годините след войната настъпваха постепенни промени и бавен спад на американския дял в световната икономика. Американските правителства обаче не искаха да се примирят със спадането на своята световна доминация.

Това се отразяваше и в техните отношения, първоначално със СССР, а впоследствие с Русия. С натрупването на все по-голям военен потенциал в ядрената област и в най-новите военни постижения, където изревариха САЩ в някои важни области, растеше потенциалът на Русия за по-самостоятелна национална политика, особено спрямо Америка и НАТО. Това беше обявено открито в шокиращата Запада реч на Президента Путин в Нюрнберг през 2007 г. След тази година потенциалът растеше още по-бързо и военно-политическото самочувствие на Русия се увеличаваше.

От спомени на високопоставени личности в руското ръководство зная за следния разговор в Америка по онова време: При първото си посещение във Вашингтон тогавашният нов министър на външните работи на Русия Андрей Козирев (ако е жив сега живее в Америка), е бил запитан на срещата му с тогавашния държавен секретар на САЩ: Каква външна политика ще провежда новото ръководство на Русия? Отговорът на Козирев бил: „Каквато кажете вие“. Със сервилността си това изненадало дори домакина – американския държавен секретар.

През 1990 г. Америка и Съветският съюз водеха много активни преговори за обединяването на Германия. В разговори на тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър и други ръководители на западни държави с Михаил Горбачов и негови колеги, е постигнато съгласие за обединяването на Германия и за изтегляне на 350-400 хилядната съветска армия от ГДР, срещу устно обещание от американска страна, че НАТО няма да се премества на изток „нито на инч“ (по думите на Бейкър), без обаче да е скрепено с официален писмен договор.

Това е невероятен пропуск, за да не кажа –непростима глупост от съветска страна – да се доверят на устно американско обещание по такъв супер важен световен проблем със огромни стратегически последствия. Някои добре осведомени хора сочат и други причини за това „недоглеждане“.

Западът изпълнява своето обещание. НАТО не се премества на изток с „един инч“, а с 1000-1500 км. – плътно до самата граница на Русия. Руски политици, участници в тези събития пишат, че „Владимир Путин бил бесен“ след срещата на НАТО на най-високо равнище през 2008 г. в Букурещ, където било решено Украйна и Грузия да бъдат поканени за членство в тази организация. Русия тогава е протестирала категорично, но Западът не й обръща внимание, защото е била много отслабена от управлението на Елцин.

През тези години руснаците са протестирали многократно устно на тази пълзяща агресия на НАТО, но понеже бяха много отслабнали като държава, не можеха да направят нищо друго. Оставаше да подарят на Америка символичните ключове на Москва и да ги посрещнат с поклони на Червения площад. И въпреки тази пасивност и принудително бездействие, Русия беше заклеймена напоследък отново като агресор. А действителните агресори, и по-точно НАТО, се придвижиха 1000-1500 км на изток, плътно до руските граници. Американците и другите страни от НАТО, се самообявиха за „жертви на руската агресия“. На тази огромна лъжа могат да повярват само неосведомените и кръглите наивници.

Аз съм човек с нормален мозък. Мозъкът ми обаче не възприема такива грубо изкривени лъжовни понятия за „агресор“ и „жертва на агресията“. Трудно ми е да си представя по-голяма политическа арогантност от страна на западните политици. Предполагам, че и те самите, като нормални хора, знаят, че това не е вярно! Но го повтарят под път и над път. Нима вярват, че ще убедят за своята позиция, стотиците милиони нормално мислещи хора по света, дори с помощта на сервилните медии, които владеят, ако познават поне част от фактите! А аз ги познавам.

Това засили апетитите на Америка и на обединения Запад, че сега им се отдава шанса най-после да ликвидират Русия и да отнемат огромните й територии с несметните й природни и други богатства. И да я ликвидират като военно-политически опонент на световната сцена. Държавните секретари на САЩ Хилари Клинтън, Кондолиза Райс и Мадлин Олбрайт дори заявяваха публично преди години, че „е несправедливо такива огромни територии с техните богатства, да се притежават от една регионална държава“. Още по-малко от презираната от тях Русия.

След разпадането на Съветския съюз американските секретни служби започнаха да подготвят различни варианти за постепенно откъсване на бивши съветски републики от влиянието на Русия, под формата на така наречените „цветни революции“.

Украйна, със значителната си територия от 604 хил. квадратни километра, 40-44-милионно относително квалифицирано население, една от най-развитите бивши съветски републики, производител на много сложни технически продукти (например най-големия товарен самолет в света „Антонов“), разнородния етнически, езиков и религиозен състав, стратегическо климатично и географско разположение, плодородни земи, голям производител и износител на зърнени храни, получила независимост на 24 август 1991 г., се оказа най-привлекателният вариант. Познавам Украйна от няколко посещения в тази страна.

Този огромен потенциал обаче не беше използван. Поради много лошо държавно управление и голяма престъпност и корупция, по най-важни икономически показатели, Украйна е между най-бедните страни в света. По данни на Глобалния ежегоден доклад на Световния икономически форум в Женева (Швейцария) за 2019-2020 г. Украйна е на 128-мо място между държавите в света по БВП на човек от населението и на 85-то място по конкурентоспособност. Огромното мнозинство от населението на тази страна живее в бедност, а едно жалко малцинство – в неописуемо охолство.

Преди 45-50 години още Бжежински (виден световно известен американски политически анализатор и президентски съветник по сигурността) призоваваше към действия за откъсване на Украйна от Съветския съюз. Мисля, че в далечното минало неговият син беше дори посланик (или служител в посолството) на САЩ в Украйна и е познавал добре тази страна.

Интересни за нас са изказвания на Хенри Кисинжер за Украйна. Ето извадки от негово изявление на 5 Март 2014 г., т.е. след въоръжения преврат в Киев:

„Решаващ елемент в създалата се кризисна ситуация в Украйна са самите украинци. Те живеят в страна със сложна история и многоезично население. Западната част на Украйна е била присъединена към Съветския съюз в 1939 г., когато Сталин и Хитлер са делели плячката. Крим в който 60% от населението е руско, е включен в състава на Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов – украинец по произход, наградил тази съюзна република в чест на 300-та годишнина от договора между Русия и казаците. В западната част на страната живеят главно католици, в източната преобладаващото мнозинство е с руско православно вероизповедание. Западът говори на украински, изтокът – главно на руски език“. И по-нататък:

„Западът трябва да разбере важността на Украйна за Русия. За да се развива и оживява тя трябва да е между двете страни (между Запада и Русия – бележката моя). Вместо да се присъединява към НАТО, Украйна трябва да вземе пример от Финландия, като си сътрудничи със Запада в различни области, но и да не се конфронтира с Русия“.

„Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде една обикновена чужда държава. Руската история започва от Киевска Рус. От там тръгва и руското православие. Украйна е била част от Русия векове наред, но и преди това историята им е била тясно свързана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се започне от Полтавската битка през 1709 г., са били водени на Украинска земя“.

„Черноморският флот, с помощта на който Русия проектира силата си в Средиземноморието, е базиран в Кримския град Севастопол въз основа на дългосрочно споразумение. Дори такива знаменити дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски настояваха, че Украйна е неделима част от руската история, а и от самата Русия“.

„САЩ не трябва да се отнасят към Русия, като към страна, кривнала от правия път, която трябва да бъде снизходително научена на правилата на поведение, установени от Вашингтон. Путин е сериозен стратег в контекста на руската история. Разбирането на американските ценности и психология обаче не е сред силните му страни. А разбирането на руската история и психология пък никога не е било сред силните черти на американските политически лидери“.

„За Запада демонизирането на Владимир Путин не е политика. То е извинение за липсата на такава… Лидерите на всички страни трябва да преценят какви са възможните изходи от конфликта, а не да се състезават кой може да се наежи най-много“.

„Украйна е независима едва от 23 години; преди това от XIV век насам винаги е била под нечие чуждо управление. Затова не е изненадващо, че лидерите на страната все още не са усвоили изкуството на компромиса“.

„Кризата около Украйна ще завърши едва когато бъдат балансирани интересите на всички замесени страни“.

Какви умни съвети е дал Кисинжер преди 10 години и на други страни! И колко грубо се пренебрегват от сегашните управници на Америка! Почти всичко, което ни се разказва сега за добрите украинци и лошите руснаци е лъжа.

Дродж Кенан, бивш посланик на САЩ в Москва казва през Май 2008 г., след решението на Американския Сенат за ратификация на решението за разширяването на НАТО: „Аз мисля, че това е начало на нова студена ,война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика. Русия е нападана през 17. век от шведите, два пъти през 19. век от французите, през 20. век от германците. Това решение е стратегическа грешка с потенциални епични последици“.

Американският посланик Уйлям Бърнс заявява в свое изказване през 2008 г.: „Членството на Украйна в НАТО е емоционален и невралгичен проблем за Русия. Същото важи и за самата Украйна, където е възможно да се стигне до вътрешна гражданска война, поради нежеланието на руското население там за присъединяване към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси“.

Американският философ и политически коментатор Ноам Чомски казва „Тази криза зрееше 25 години, докато САЩ с презрение отхвърляха руските тревоги и двете червени линии на Москва – Грузия и най-вече Украйна“.

Такър Карлсон, бивш журналист от консервативния американски TV канал Фокс Нюз, сега самостоятелен политически анализатор със собствен канал е достатъчно обективен в оценката си за политическата обстановка в Украйна. Той каза: „Зеленски е диктатор. Украинското правителство вкарва в затвора политическите си противници и осъществява цензура“. Това се потвърждава от много факти.

В Украйна принудиха рускоезичните новинарски издания да използват само украински език. Включиха певеца Филип Киркоров в списъка на лицата, които застрашават националната сигурност на Украйна и програми с негово участие не се показват по украинската телевизия.

През януари 2021 г. Зелински отне лиценза и блокира авоарите на три TV канала, с обвинения, че разпространяват проруска пропаганда. Международната и Европейската федерция на журналистите осъдиха този ход на украинските власти, настоявайки за незабавната й отмяна. Това, разбира се, не стана.

Националният съюз на журналистите в Украйна излезе с позиция, според която „лишаването на украински граждани от достъп до медии и отнемането на правото на труд на стотици журналисти и медии е атака срещу свободата на словото“.

На 19 Март 2022 г. президентът Зелински обяви строги ограничения върху дейността на 11 политически партии в страната. След това ограниченията се засилиха.

А ето и едно изявление на украински депутат. „ Аз съм народен депутат от партията на регионите, която е в опозиция на днешната украинска власт. Искам да обявя, че властта стигна до там да отправя директни заплахи за физическо елиминиране на опозиционни политици в Украйна, за лишаване на опозицията от правото на свобода на словото в парламента и извън него, както и съучастие в престъпления не само срещу опозиционни политици, но и над техните деца. Тормозът е съвсем целенасочен – постоянни заплахи и негласна забрана на достъп до ефир на опозиционни депутати в повечето украински TV и радио канали. Методите на украинската хунта в борбата за власт, в същност в борбата за изграждане на диктатура в Украйна, няма нищо общо с понятието „демокрация“. Управниците затварят политическите си опоненти в улични контейнери за боклук. Бездействието на международната общност към въпиюващите факти напомня повече на съучастие и мълчаливо одобрение на всички тези престъпления, извършвани днес в Украйна“.

Като чета това изявление на депутатката си задавам въпроса: това за коя страна е написано – за Украйна или за България? И установявам тотално разминаване между украинската действителност и напудреното й представяне от украинските, българските и европейските медии.

Чел съм публикации и на други изтъкнати американски политически анализатори по войната в Украйна, които впечатляват със своята дълбочина. Ето една най-нова публикация в списанието „The Economist” на изтъкнатия проф. Джон Дж. Миършаймър от Чикагския университет, носител на много награди за сериозните му политически анализи. Заглавието на коментара е „Защо Западът носи основната отговорност за Украинската криза“. Предлагам извадки и от тази статия:

„Войната в Украйна е най-опасният международен конфликт след Карибската криза през 1962 г. Разбирането на неговите причини е от съществено значение, ако искаме да предотвратим влошаването му и да намерим начини да го приключим…

Проблемите около Украйна започнаха на срещата на върха на НАТО в Букурещ през Април 2008 г., когато администрацията на Джордж У. Буш накара Алианса да обяви, че Украйна и Грузия „ще станат членове“. Руските лидери реагираха незабавно с възмущение и определиха това като екзестенциална заплаха за Русия, и обещаха да го осуетят… Според уважаван руски журналист, г-н Путин „е избухнал в ярост“ тогава… Америка обаче пренебрегна червената линия на Москва и продължи напред… Тези усилия доведоха в крайна сметка до военни действия (въоръжения преврат в Киев през февруари 2014 г.– бележката моя) през февруари 2014 г. Това принуди заплашения от убийство проруския президент на Украйна Виктор Янукович да избяга от страната… Следващата голяма конфронтация се случи през декември 2021 г. и доведе до настоящата война. Основната причина беше, че Украйна де факто ставаше член на НАТО…

През декември 2017 г. администрацията на Тръмп продаде на Киев „отбранителни оръжия“, но действителният им характер (отбранителни или нападателни) трудно можеше да се установи… Други държави от НАТО също започнаха да доставят оръжия на Украйна и да обучават нейните въоръжени сили… Връзките между Украйна и Америка продължиха да се засилват и при администрацията на Байдън…

Не е изненада, че Москва определи ситуацията като непоносима и през миналата пролет започна да мобилизира, като взе и редица други мерки, но това нямаше ефект. То накара Русия да предизвика пълно дипломатическо противопоставяне през декември 2021 г. Както каза руският външен министър Сергей Лавров: „достигнахме точката на кипене“…

„Русия поиска писмена гаранция, че Украйна никога няма да стане член на НАТО, а също и още няколко искания. Последващите преговори се провалиха, като Блинкен (държавният секретар на САЩ – бележката моя) заяви: „Няма промяна! Няма да има промяна“. Месец по-късно Путин влезе в Украйна, за да премахне заплахата, която виждаше в преместването на НАТО плътно до руските граници.

Тази интерпретация на събитията противоречи на преобладаващата мантра на Запад, която представяше, че разширяването на НАТО няма нищо общо с кризата в Украйна и вместо това обвини експанзионистките цели на Русия“. Това е очевидна лъжа. Вярно е, че в политиката се лъже, но все пак, за всяка лъжа има граници. И всеки лъжец трябва да спазва тези граници.

Веднаж излъгани през януари 1990 г., че „НАТО няма да се премества на изток дори с един инч“, руснаците не можеха да приемат отново същата лъжа в нова опаковка.

„Руските политици, включително и Путин, не са говорили никога за завладяване на нови територии, за да пресъздадат Съветския съюз. Господин Лавров отбеляза през януари 2022 г. „ключът към всичко е гаранцията, че НАТО няма да се разширява на изток“.

„След като кризата започна американските и европейските политици не можаха да преценят, че са я провокирали, като се стремят да интегрират Украйна в Запада. Те обявиха, че истинският източник на проблема е реваншизмът на Русия и желанието й да доминира, дори да завладее Украйна…

„Моят прочит на причините за конфликта не би трябвало да е спорен, (продължава авторът) като се има предвид, че много видни американски експерти по външна политика предупреждаваха срещу разширяването на НАТО още от края на 90-те години на миналия век“.

Авторът изброява Роберт Гейтс (бивш министър на отбраната на САЩ), Ангела Меркел, Никола Саркози и много други, които се противопоставяха на членството на Украйна в НАТО, защото се опасяваха, че това ще вбеси Русия. И имаха основание.

„За руските лидери това което се случва с Украйна няма нищо общо с осуетявянето на техните имперски амбиции. Тук става дума за справянето с това, което те смятат за пряка заплаха за бъдещето на Русия. Америка и нейните съюзници засилват действията си, надявайки се да нанесат унизително поражение на Путин и може би да предизвикат отстраняването му… Америка и нейните съюзници може да успеят да предотвратят руската победа в Украйна, но тази страна ще бъде сериозно засегната, ако не и разчленена. Освен това има сериозна заплаха от ескалация отвъд Украйна, да не говорим за опасността от ядрена война. Западът не само пречи на Москва по бойните полета на Украйна, като я въоръжава, но нанася сериозни трайни щети на руската икономика. Тези дни САЩ обявиха 13-тия си пакет санкции срещу Русия. Те на практика тласкат една велика сила към ръба на пропастта. Тогава Путин може да посегне и към ядрените оръжия…

В този момент не е възможно да се знаят условията при които ще бъде разрешен конфликта в Украйна, но ако не разберем дълбоките му причини, няма да можем да го приключим преди Украйна да е разбита или НАТО да влезе във война с Русия“.

С това приключвам позоваването на извадки от статията на професора от Чикагския университет. Целта ми с настоящия анализ е да покажа действителните дълбоки причини за предприетите действия от Русия. Това бяха принудени действия, след като бяха изчерпани мирните средства. НАТО не желаеше мирни средства. Америка искаше война, за да изтощава Русия икономически. Още повече, че в тази война загиват главно украински и руски момчета, а не американци. И се възползва Натовският военно-промишлен комплекс.

От страна на Запада беше извършена голяма подготвителна работа, между другото и със специалното обучение на няколко десятки хиляди души през 2011-2014 г. в Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония, за настоящи и бъдещи подривни действия в Украйна. Руското политическо ръководство и специалните им служби не може да не са знаели за тази разгърната подготовка с участието на няколко хиляди души, щом кабинетни учени като мен са научили за нея от хиляди километри. Навярно са знаели, но са бездействали. И са допуснали груба грешка с тежки стратегически последствия.

Те, заедно с ръководството на Украйна, оглавявано в последните години от президента Янукович, допуснаха въоръжения преврат в края на февруари 2014 г. само няколко часа след подписването на споразумението между бунтарите на Киевския Майдан и резиденцията на Президента Янукович. И това е направено в присъствието като гаранти, на тогавашните министри на външните работи на Германия, Франция и Полша. Най-вероятно с тяхното знание за подготвения вече преврат, под общото ръководство на разузнавателните служби на САЩ. Тези бивши западни министри, част от тях все още живи, сега пазят дълбоко мълчание за посочените събития, на които са били преки свидетели.

Аз не зная дали сегашният президент на Украйна Зеленски и неговият екип са участвали в преврата, но те са безспорни политически и идеологически наследници, а може би и лични приятели на превратаджиите. Особено в омразата им срещу Русия и верността им към Америка и НАТО.

Успехът на този преврат, чийто безспорен идеолог и организатор според Виктория Нюланд (американски заместник държавен секретар), са американските секретни служби, може да се счита за начало на настоящата начална фаза на Третата световна война на Америка срещу Русия. Русия можеше и трябваше да вземе мерки още тогава срещу укрепването на превратаджиите в Киев с много по-малко усилия и по-малко жертви, но не го направи, по неизвестни за мен причини. Америка и другите държави от НАТО използваха това време за подготовка на бъдещите си действия по окончателното унищожаване на Русия, чрез въоръжаване и обучаване на украинската армия и на хиляди чужденци, и промиването на мозъците на украинското население. Повтарям, не за обикновено усложняване на отношенията и на някаква локална война между Русия и Украйна, както може да изглежда сега на повърхността, а за окончателното ликвидиране на сегашната обединена Русия. Само наивниците или болните русофоби могат да не разбират това. То беше признато публично и от бившия федерален канцлер на Германия г-жа Меркел, след като излезе в оставка.

Америка прави това сега не защото Русия е комунистическа държава, а понеже не може да понася самото съществуване на все по-могъща Русия като свой опонент на световната военно-политическа сцена. Още повече, заедно с Китай. Всички настоящи декларации за горещото желание на американските власти за прекратяване на войната и за приятелство с Русия и руския народ, са откровени лъжи. Те се разпространяват от медиите и са предназначени за заблуждаване на наивниците по света и в самата Русия. А те не са малко. Има ги и у нас.

Подготвяха се и военно-политически мерки за близкото бъдеще. Може би най-важната от тях беше приемането на Украйна в НАТО като първа решаваща стъпка за унищожителна бъдеща атака от самата граница срещу Русия. Това трябваше да стане чрез плътното приближаване на територията на НАТО, преситена до крайност с неговия военен потенциал, до Москва – само на 500 км. от района на Харков всеверо-източна Украйна. По оценка на руските военни специалисти това е на 4-5 минути, а може би и по-малко, за съвременните ракети, изстреляни от района на Харков, до руската столица, което я лишава от необходимото време, за да се подготви за защита. Големи руски градове като Санкт Петербург и Ростов на Дон дори и сега са още по-уязвими. На север, на границата на Естония с Русия по река Нарва е около 100 км. до Санкт Петербург, а на юг – Ростов на Дон е на около 80 км. от Донбас, а Сталинград – на 150-200 км.

Пак според руските военни експерти дори обикновените съвременни ракети на НАТО ще достигат руската територия до Урал и дори Новосибирск и басейна на река Об. Това би означавало такъв важен регион на Русия да бъде оставен без защитна зона при външни нападения. А в този регион се намира по-голямата част от населението и преобладаващата част от икономическия и военния й потенциал. Как може ръководството на Русия да не се грижи за безопасността на такава важна част от своята територия!

Изнемощялата Русия от 10-годишното управление на Елцин и повсеместното насищане на управленската система с негови привърженици, не можеше да противодейства до скоро на нашествието на НАТО на изток. Тя се провали дори в първата война срещу малката Чечения в Северен Кавказ. Както вече посочих по-горе, Русия тогава, макар и номинално независима, на практика се управляваше от Вашингтон.

Слушал съм запис от реч на тогавашния руски президент Елцин пред обща сесия на двете камари на американския конгрес при първото му посещение във Вашингтон. По-остра антируска и антисъветска реч от тази не съм чувал и от най-заклетите врагове на Русия. Като я слушах не вярвах на ушите си! Такава реч против собствената си държава едва ли е произнасял в тази тържествена конгресна зала друг гостуващ на Америка чуждестранен президент! Не вярвах на ушите си, че руски президент може да бъде толкова сервилен пред Америка и да иронизира така язвително своята родина пред света! Невероятно! Макар и чужденец за Русия, като неин приятел бях покрусен тотално!

Президентът Путин постави публично край на това обидно послушание в известната си реч пред поредната конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 г. Със словото си Путин показа, че от сега нататък руското правителство ще работи само за собствените си национални интереси и за никакви други. Словото му шокира Запада и окуражи приятелите на Русия. Затова западните политици толкова много мразят президента Путин, а приятелите на Русия и голямото мнозинство от руснаците го уважават и обичат. Най-новите социологически проучвания в Русия преди няколко дни показват подкрепа за него около 75-80%. Независимо, че противниците му на Запад в яростта си го правят на луд. Президентът Байдън тези дни публично го обяви за луд. За лудница може би е човекът, който прави такива публични изказвания по адрес на президента на друга велика държава, с когото може да му се наложи да работи. Според мен, заедно със своя екип Путин ще остане завинаги с приноса си в руската история.

За да представят на неосведомения масов гражданин на света конфронтацията на Русия с Украйна по най-убедителен начин, чуждестранните критици са избрали най-примитивния начин. Противниците на Русия подминават изцяло най-важните причини за настоящия конфликт, които се коренят далеч в миналото. Минимална част от тях са посочени в настоящия анализ, а също и в извадките от изказванията на компетентни американски и други западни анализатори. Те свеждат всичко до „приумиците на демонизирания налудничав Путин“. И нито дума за действителните причини и последствията от конфликта. Истината за конфликта в Украйна е далеч по-сложна и много неудобна за Америка и НАТО. Затова я премълчават.

Руското ръководство, начело с Президента Путин извърши огромна работа от началото на 1990-та година по политическото, военното, икономическото, социалното и моралното стабилизиране на Русия при дяволски сложни условия. От слаба държавица в насипно състояние с регионално значение (както я наричаха тогава американският президент Барак Обама и неговият държавен секретар Кондолиза Райс), Русия се превърна в незаобиколима световна политическа и военна сила. Предстои това да бъде направено и в икономиката през близките 20-30 години. Жалко че и в тази област загубиха много време, поради провежданата погрешна неолиберална икономическа политика. Както съм писал неколкократно в миналото – управление на икономиката без Гайдар, но по Гайдаровски. Същият този Гайдар в миналото беше началник на икономическия отдел на списание „Комунист“- орган на ЦК на КПСС.

На повърхността сега е войната между два братски народа – на Русия и на Украйна. За съжаление, Америка и НАТО, с помощта на маниакални местни украински слуги и поради серия от недоглеждания от руска страна, успяха да сблъскат в братоубийствена война два братски народа. А може да се каже и още по-точно – две части на един народ. Тези народи, и особено украинският народ ще съжаляватв не много далечното бъдеще за вредата, която се нанася и услугата, която те правят на най-големите си врагове на Запад. Да пролива собствената си кръв за користните американски интереси.

Ръководителите на САЩ и НАТО и техните висши военни знаят, че особено след понесените до сега големи военни загуби, Украйна няма шансове за военна победа и дори за продължителна съпротива срещу Русия на военното поприще. Техните интереси са да наблюдават от страни как се самоизбиват два братски народа с американски и други натовски оръжия и за най-цинични американски интереси! Лъжливи западни „приятели“, стремящи се да правят тези наблюдения и да ги снабдяват с оръжия, колкото е възможно по-дълго, вместо да прекратят по-скоро тази трагедия чрез преговори. Нали не умират американските младежи, а младите хора на Русия и Украйна!

Настоящите американски и други обещания на държави от НАТО за доставка на самолети и друго тежко и леко въоръжение за Украйна не могат да променят съотношението на военните сили на двете страни или да допринесат за украинска победа. Те могат да допринесат само за допълнителни безмислени украински и руски жертви. Но не жертви от Америка и от други страни на НАТО, защото се страхуват да се намесят пряко във война срещу Русия и предпочитат да наблюдават от страни „сеира на наивна Украйна“ и маниакалността на един актьор, който беше избран за Президент с обещанието да постигне мир с Русия. А направи обратното. Приказките за предстояща победа на Украйна във войната са блянове на хора, които не разбират нищо от военно дело.

Новите доставки на оръжия за Украйна не могат да променят хода на войната. Атомната сила Русия е непобедима в тази война. Същото важи и за атомната сила Америка. Всички твърдения за близка или не много близка Украинска победа са залъгалки за деца от детската градина. Това трябва да разбере и украинският президент Зеленски ако наистина милее за своя народ, а не се ръководи от театрални емоции и внушения от задокеанските си господари.

Важните решения сега взема не Зеленски, а американските му „приятели“, които се ръководят от свои интереси, а не от интересите на страдащия украински народ. Някои хора все още не разбират, че Русия е непобедима на бойното поле. Защото при всяка заплаха за нейното съществуване ще бъде предшествана с използването на руско атомно оръжие.

 

Желязна истина на нашето време е, че никоя от световните ядрени сили: Америка, Русия и Китай не може да бъде победена на бойното поле. Всички други очаквания са напразни.

От американска страна е замислено отлично: да водят война срещу

Русия до последния украинец, знаейки че с такава война не може да се постигне нищо полезно. Но защо украинските граждански и военни ръководители не разбраха, че това е безмислена, безперспективна, излишна братоубийствена война, която не може да реши нищо, освен да издълбае още по-дълбока пропаст между двата братски народа! Защото в украинското ръководство сигурно има честни хора. Доказателство за това е съобщението от екипа на Зеленски още в началото на преговорния процес през 2022 г., че украинските секретни служби са застреляли един от членовете на украинската група, която водеше преговорите с руската група в Беларус. Съобщиха дори името и професията на застреляния без съд и присъда.

Зачестяват и съобщенията за участието в украинските батальони от фанатици на наемници от различни страни, платени щедро с парични средства от западни източници. Преди няколко дни Украинската Рада прие закон с който се разрешава включването на чужденци в Националнат

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев