Това показват данните от проучването на "Алфа Рисърч", проведено в средата на миналата година и представено на форум на "Прозрачност без граници", който се провежда в София.

На първо място като мотив за отказ от подаване на сигнал гражданите признават страх от негативни последици в личен и професионален план - 33%. На второ място се нарежда недоверието в институциите и съмнението за корумпираност на самите длъжностните органи.

25% са убедени, че е трудно да се докаже корупция, също толкова смятат, че нищо не може да се направи.

Същото изследване откроява обаче феномена, че само 1% приема за нормално да се даде подарък като благодарност за свършена работа.

Това означава, че има голям потенциал за антикорупционно влияние сред обществото, за да се противодейства на корупцията като обществена нагласа - относително голям процент от българите декларират способи, с които те се противопоставят на корупцията - да откажат плащане на подкуп - 36%, гласуване за некорумпирани, участие в граждански организации и протести - 20%.

Също 20% декларират, че биха подали сигнал до медиите или да бойкотират на корумпиран бизнес.

Боряна Димитрова коментира данните и за оценката на корупцията в общественото мнение, което показва, макар и за пореден път, страшната констатация, че не остава съществена система на държавата, която да не е посочена като засегната от корупция.

Над 50% от гражданите изброяват до 10 сфери, които считат за дълбоко корумпирани, 68% посочват между 6 и 8 такива.

Не остава съществена система на държавата като непосочена, заяви Боряна Димитрова и изброи: съдебна власт 53%, следвана от сектора на разходването на публични финансови средства, назначенията в администрацията, централната, местна власт, незаконно финансиране на партии, публични средства за социални проблеми.

Според 40-49% считат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, тъй като ще последва отказ за разследване.

Според 71% обаче има нужда от разследване на най-високо ниво.

"Основен заподозрян е политическата корупция и ако там не бъдат постигнати резултати, корупцията ще бъде мъглата, която обгръща всичко и ще води до верижни катастрофи", коментира Димитрова.

Тя предупреди, че анализът откроява нуждата не от разпиляване по сектори или по хоризонтала при борбата с корупцията, тъй като е висок рискът от разпиляване и парализа. Резултат може да има, включително и като обществено възприятие, борбата по вертикала, предупреди Боряна Димитрова.

24% заявяват, че биха сигнализирали медиите - този процент е най-висок и гражданите виждат осигуряването на публичност на корупцията, като начин да се осигури натиск върху институциите.

Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък процент - 14.5 на сто - към Антикорупционната агенция.

Още по-надолу в тази своеобразна класация на доверие сред институциите стои прокуратурата - 10% биха подали сигнал. С малко по-голямо доверие от 10.2% се ползват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също посочват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, въпреки че те нямат никакъв ангажимент към този феномен.