АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ТИХИТЕ БУДИТЕЛИ

Книги, забранени преди 9 септември 1944. Книгата на Коста Тодоров е била забранена и през следващите десетилетия. Останалите са книги от автори с леви убеждения. Книгата на английски е от Лаврентий Берия, видна фигура в сталинския репресивен апарат, но за
01.11.2018 / 09:35

На 1 ноември българският народ отдава почит на своите будители. Това са личности като св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Христо Ботев и много други, които са носели на българите светлината на духовността във времена, когато дори хлябът и оцеляването понякога са били проблем.

Освен тези имена, които произнасяме на висок глас, има и множество „тихи” будители. Такива са впрочем хората, които се грижат повече смислени и ценни четива да стигат до читателите. Такива са и самите книги, които си стоят мълчаливо по лавиците, но който свикне да ги чете, вече не може без тях. За част от тези книги разказва изложбата „Съдбата на книгите”, която бе открита в Столичната библиотека в навечерието на 1 ноември и по повод 90-годишнината на библиотеката. Това са ценни книги, които са били запазени, въпреки превратностите на времето и вероятността от изчезване. За някои от техните съдби разказва Ана Анастасова, ръководител сектор „Краезнание и книжовно наследство” в Столичната библиотека.

Ръководителите на библиотеката (след създаването й през 1928 – б.а.) са се грижили много фондът да бъде оформен така, че да достигне до максимален брой хора в София. Т.е. да задоволи интересите на всички социални групи, възрасти, както и на хора, които знаят различни езици. Характерно за този период е фактът, че формирането на фонда не се влияе от никакви политически пристрастия, разказва Ана Анастасова. Например през 1941 година Столичната община отпуска допълнителни средства да бъде изкупен фондът на Руската книжарница в София. През юни същата година започва войната между Германия и Съветския съюз, една война, в която България не желае да участва и дори не скъсва дипломатическите си отношения с Москва. Поради близките отношения на България с нацистка Германия книжарницата е била затворена. Книгите ѝ обаче остават в Столичната библиотека. През 1942 библиотеката изкупува и книгите от едно голямо представяне на немската култура в България.

Интересни са даренията след 1944 г. от архива на Дирекцията на полицията. В тази група има книги, които са иззети при обиски на заподозрени за антидържавна дейност лица. Върху кориците на тези книги е изписан номерът на досието по делото, по което са иззети. Любопитен факт: една от тях е била забранена при всички режими до 1989 г. – както в Царство България, така и след 1944 г. Това е „Политическа история на съвременните българи” от Коста Тодоров – революционер и политик с бурна съдба, дядо на известната певица Камелия Тодорова.

Първите списъци за унищожение на литература са в периода 1944-1948 – разказва още Ана Анастасова. Те на няколко пъти постъпват в библиотеката и там са точно определени темите, по които трябва да се прегледа фондът и да се премахнат „вредните” книги. Чест прави на бившите ни колеги, че те оценяват, че това не би било правилно и някои от тези книги те ги скриват. Скриват изданията в хранилища, афишите са премахнати от каталозите, така че читателите не биха могли да търсят тези заглавия, но въпреки това те се запазват за едни други времена.

Укрити книги е имало и в по-ново време, през 60-те – 80-те години на ХХ век. Сред тях са творби на Георги Марков, станал жертва на едно все още неизяснено докрай убийство в Лондон през 1978. Укрити са били още знакови книги: например романът „Лице” на Блага Димитрова, по-късно първи демократично избран (през 1992) вицепрезидент на България, както и повестта „Един ден на Иван Денисович” от известния руски писател-дисидент Александър Солженицин.

По време на голямата бомбардировка на София през 1944 изгаря и тогавашната сграда на Столичната библиотека, заедно с 40 хиляди тома книги. Но след щателен оглед на унищожената сграда са открити запазени екземпляри на ценни книги, които се пазят и до днес.

Сред уникалните книги, съхранени в Столичната библиотека, са първите издания на „Под игото” от Иван Вазов – първият шедьовър на българския роман. Творбата е отпечатана в България през 1894 г., а малко по-рано (в края на 1893г.) излиза на английски език в Лондон.

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев