АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НАУЧНИЯТ СКАНДАЛ НА ГОДИНАТА: УЧЕНИ ПИШАТ ФАЛШИВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ЗА ДА РАЗОБЛИЧАТ ПСЕВДО-НАУКАТА

Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян
12.10.2018 / 12:46

Работите си учените са създавали, скрити зад измислени имена, и въпреки това, както авторите предварително предполагат, преминават успешно проверките и са отпечатвани в авторитетни рецензируеми научни списания. А една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда. Авторите на експеримента заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора. Най-важното вече е само съответствието на идеологическите норми: осъждане на насилниците от всякакво естество и изразяване на подкрепа за „унижените и наранените“. Като резултат от това, сериозни научни списания публикуват абсурдни работи, защото „човек, който поставя под въпрос всякакви изследвания в областта на идентичността, привилегиите и подтисничеството, рискува да бъде обвинен в тесногръдие и предубеденост“.

 

В западния научен свят се разгаря мащабен скандал. Трима уважавани учени си признаха, че в продължение на една година са провеждали неетичен социален експеримент, пише New York Times. Те преднамерено са писали напълно безсмислени и дори откровено абсурдни научни статии в различни области на социалните науки, за да докажат, че идеологията в тази сфера отдавна вече е взела връх над здравия разум.

 

Работите си учените са създавали, скрити зад измислени имена, и въпреки това, както авторите предварително предполагат, преминават успешно проверките и са отпечатвани в авторитетни рецензируеми научни списания. А една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда.

Авторите на неетичния експеримент заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора. Най-важното вече е само съответствието на идеологическите норми: осъждане на насилниците от всякакво естество и изразяване на подкрепа за „унижените и наранените“.

 

Кои са тези учени?

 

Дисидентите на научния свят сами разкриват истинските си имена, като пишат отворено писмо до списание Areo. В писмото си те разказват за своя експеримент. Ето ги и тях: Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян.

Джеймс Линдзи е доктор по математически науки, известен скептик, атеист и автор на няколко предизвикали много шумотевица книги, сред които „Everybody Is Wrong About God“ („Всички грешат за Бог“) и „Life In Light of Death“ („Живот в светлина на смърт“).

Плакроуз е специалист по религиозната литература на Ренесанса. В сериозните си научни работи тя изследва как в периода XIV-XVII век жените използват християнските текстове, за да защитават правата си.

Бохосян е най-известния измежду тримата. Той е професор в Университета в Портланд. Доктор на философските науки, специализира в областта на философията на преподаването, критичното мислене, а освен това е и член на фондацията „За наука и здрав разум“, основана от известния британски биолог и писател Ричард Докинс. Бохосян е автор и на книгата „A Manual for Creating Atheists“ („Наръчник по създаване на атеисти“). И тримата определят политическите си убеждения като „либерални, с наклонности към леви възгледи“.

 

Но, самите те участващи в системата на висшето образование и членове на научната общност, твърдят, че в отделни области на социалните науки „стабилно (и дори доминиращо) място са заели научни работи, в основата на които е не толкова търсенето на истината, колкото вниманието към злоупотребите и различните прояви на социална несправедливост. Авторите на такива разработки все повече оказват натиск на студенти, администрация и служители на други факултети, принуждавайки ги да изразяват подкрепа за техните възгледи. При това, заявените от авторите възгледи са абсолютно ненаучни“, твърдят авторите на отвореното писмо до Areo.

Като резултат от това, сериозни научни списания публикуват абсурдни работи, защото „човек, който поставя под въпрос всякакви изследвания в областта на идентичността, привилегиите и подтисничеството, рискува да бъде обвинен в тесногръдие и предубеденост“.

 

Какво са направили авторите на експеримента?

 

От август 2017 година Линдзи, Бохосян и Плакроуз под измислени имена са изпратили на реномирани, с преминаващи през рецензии публикации научни списания, 20 статии, оформени като нормални научни изследвания. Тематика на псевдо-разработките е различна, но всички са посветени на разнообразни прояви на борбата със социалната несправедливост: изследвания за феминизма, културата на мачизма, въпроси по расовата идентификация и сексуалната ориентация, позитивното мислене и т.н.

Във всяка от статиите си учените лансират някаква радикално -скептична теория, осъждаща един или друг „социален конструкт“ (например, ролите на пола). При това, самите работи са откровено абсурдни, като авторите им преднамерено са ги писали с доза хумор, което да позволи на рецензентите да се усъмнят в сериозността на представените им изследвания.

От научна гледна точка статиите не издържат никаква критика. Лансираните теории не се потвърждават дори от числата, споменавани в статиите, а понякога се цитират и несъществуващи източници или също толкова „съществуващи“ работи на същия фиктивен автор и т.н.

Например, в една от разработките се предлага да се дресират мъжете по начин, подобен на дресировката на кучетата. В друга – да се карат бели студенти да слушат лекции, седнали на пода, оковани във вериги, като това се явява нещо като наказание за робовладетелските практики на техните предци.

В трета разработка крайната степен на напълняване, която се явява реална заплаха за живота, се поощрява като свободен избор на здравомислещ човек. Четвърта „научна“ работа предлага идеята, според която мастурбирането от страна на мъж, докато той си фантазира за реална жена, да бъде разглеждано като акт на сексуално насилие спрямо тази реална жена.

В статия, озаглавена „Кучешки парк“ се твърди пък, че изследователите са опипвали гениталиите на почти 10 000 кучета, разпитвайки техните стопани за сексуалната ориентация на техните домашни любимци. В друга статия, озаглавена „Гръд“, учените сериозно си задават въпроса кое у жените е привлекателно за хетеросексуалните мъже. А една от статиите на феминистка тема – „Нашата борба – това е моята борба“ – откровено си е леко перефразирана глава от книгата на Адолф Хитлер „Майн Кампф“.

„Няма да крия, че яко се забавлявахме, докато работихме по този проект“, признава си Джеймс Линдзи.

 

Как приключва експеримента

 

От двадесетте разработки най-малко седем са преминали рецензия от водещи учени и са приети за публикуване.

 

Единственият въпрос, който възниква при един от рецензентите, е, дали наистина Хелен Уилсън (измислено име на автора на измисленото изследване) е наблюдавала в градския парк на Орегон „по едно кучешко изнасилване на всеки час“.

„Най-малко седем“, защото други седем са се намирали на етап разглеждане и рецензия в момента, когато на учените им се налага да приключат с експеримента и да разкрият същинските си имена.

Статията „Кучешки парк“ (цялото ѝ заглавие е „Реакцията на хората на културата на изнасилване и проявата на нетрадиционна сексуална ориентация в кучешките паркове на Портланд, щата Орегон“) е публикувана в научното списание Gender, Place and Culture – и после жестоко осмяна в социалните мрежи.

Публикуваното „изследване“ е толкова смехотворно, че привлича вниманието не само на сериозните учени, които посочват абсурдността му, но и на журналистите, които тръгват да търсят следите на Хелен Уилсън.

Когато в началото на август 2018 година кореспондент на Wall Street Journal позвънява на номера, оставен от автора на една от публикациите, телефонът вдига Джеймс Линдзи. Професорът не се крие и честно разказва на журналиста за експеримента си, като отправя молба, засега да не се прави достояние на широката публика, за да може той и съмишлениците му – дисиденти, предсрочно да приключат проекта си и да обобщят резултатите от свършеното.

В резултат, разобличаващата статия се появява в WSJ едва на 2 октомври, по едно и също време с отвореното писмо, изпратено от Линдзи, Плакроуз и Бохосян.

Какво предстои?

Скандалът разтърсва американския – и западния, като цяло – научен свят. Учените-дисиденти са яростно критикувани, но имат и своите поддръжници, които активно им заявяват подкрепата си.

Джеймс Линдзи записва и публикува видео обръщение, в което се опитва да оправдае и обясни позицията си. „Смятаме, че темите за пола, расовата идентичност и сексуалната ориентация, разбира се, безусловно трябва да бъдат изследвани. Но изследването им трябва да се извършва правилно, без предразсъдъци. Проблемът се състои точно в това – КАК ги проучват в настоящия момент“.

„Създалата се култура ни диктува, че приемливи могат да бъдат само изводи от определен вид – например, белият цвят на кожата или мъжкарското поведение задължително представляват проблем. И борбата с проявите на социални неравенства се поставя над обективната истина“, обяснява в обръщението си Линдзи.

 

Авторите на експеримента са наясно, че така или иначе репутацията им в научните среди е разрушена и самите те не очакват занапред нищо добро.

Бохосян е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще го накажат по някакъв друг начин. Плакроуз се опасява, че сега вече може да не бъде приета за докторантура. А Линдзи казва, че от сега нататък вероятно ще се превърне в „прокуден учен“, за когото са затворени пътищата както да преподава, така и да публикува сериозни научни работи.

 

И в същото време, и тримата са единодушни, че проектът им е оправдал очакванията.

„Рискът, че предвзетите изследвания ще продължат да оказват влияние на образованието, средствата за масова информация, политиката и културата, за нас е по-страшен, отколкото каквито и да е последици, с които самите ние можем да се сблъскаме“, заявява Джеймс Линдзи в интервю за WSJ.

Научните списания, които са публикували фалшивите разработки, са поели ангажимент да ги изтрият от сайтовете си, но засега не са коментирали нищо повече по скандала.

Източник: historynakratko.blogspot.com

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев