АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ

Книга
01.09.2018 / 11:15

ЗА СМИСЪЛА ОТ ЗАБРАНИТЕ

Дето старикът е никому ненужен, там са погазени десетки свещени принципи. Погазени от самите старци на младини или от родените от тях (или неродени) деца. Дето не уважават покоя на мъртвите, там и за живите няма милост. Дето не се пази заченатото, там и роденото няма стойност. Дето в мъжа търсят жената, а в жената – мъжа, там псето ще е по-възлюбено от човека, а и псето ще е от човека по-добро. Дето крещят за забава: „Забранено е да се забранява!“, там на дявола път струват. След обещанията за небивала свобода веригите имат свойството да стават по-тежки. За да унищожиш човека, трябва да го развратиш. За да го развратиш – да го излъжеш. А за да го излъжеш, трябва да му обрисуваш фантастична картина, в която той тутакси би се озовал, стига само да се откаже от всяка забрана. Технологията е отработена. Тя си има създател. А днес, когато Земята е пълна с хора, дори не му се налага лично да придумва всяка Ева. Днес той има много помощници.

Когато през 1968 година революционното човешко море за пореден път се изля по улиците на Париж и други френски градове, един от лозунгите на недоволстващите гласеше: „Забранено е да се забранява“. Там имаше много лозунги: оригинално-иронични, грозно-цинични, просто глупави и безсмислени. Бой по полицаите, почивката – цял живот, паветата – на барикади...Към какво ли не призоваваха, включително към неща, които разумът не побира...Споменаваше се, включително, за секс и ЛСД.

Но „забранено е да се забранява“ някак си се откроява. В него не се съдържа откровената агресия на уличния натурализъм. Затова пък има афористична краткост и концептуална завършеност, заявяващи претенцията да се превърнат в „нова заповед“. И колкото и ефектни да са останалите скандирания, те отдавна са под нафталина на музейните сбирки, докато тази не е загубила актуалност. Вярно, че вече не я скандират обезателно по улиците. Но тя е залегнала в университетските учебници и в лекциите на професорите. В това свое качество тя може да оформя съзнанието на цели слоеве от населението, на медийния и политически елит, да речем. А неговите представители оттам нататък ще облъчват общественото съзнание, докато не направят позволено всичко, което от векове е било забранено, като в замяна забранят всяка критика на този своебразен преврат.

Вече почти не останаха забранени неща

„Борбата със забраните“ е „лудостта“ на съвременния свят. Но тъй като поначало е невъзможно да паднат всички забрани, патосът на освобождението е насочен преди всичко към традиционния морал на силно отслабеното християнство. Самата Църква се възприема от мнозина като институция, пораждаща само забрани и ограничения. А малко са нещата, които останаха непозволени. Да речем, че човекоядството и кръвосмешението все още предизвикват известен ужас. Но нали по същия начин навремето бяха заклеймявани абортите, а до неотдавна – и еднополовите връзки. А ето, че към днешна дата те са толерантно преглътнати и усвоени като „норма“. Така че този процес ще продължи. И бъдещето вещае, първо – продължаване на ефективната борба срещу забраните; второ (като следствие) – по-нататъшно размиване на моралните координати и загубата у човека на чувство за самосъхранение и трето – разпространението на „новия морал“, който ще доведе до загиването на човешкия род като такъв. Колкото и патетично да звучи.

Едва ли с нашето копие и с нашия Росинант ще успеем да се преборим с тия медийни великани, тайни правителства и всичката хилядоглава нечестивост, задвижваща руля на апостасийните процеси. И все пак има смисъл да наречем бялото – бяло и черното – черно. Най-малкото за да опазим съвестта си чиста. А още по-добре – в прослава на Истината, Която все пак съществува. Една от границите на Истината е тъкмо в разбирането, че забраните са същностно необходими. Неспособността да отличиш земното от небесното, делничното от празничното и забраненото от позволеното би значело, ни повече, ни по-малко, просто да не си човек. Да си престанал да бъдеш или никога да не си бил.

Мисълта сама прибягва до понятието „разчовечаване“, щом стане дума за отмяна на забраните. Очевидно няма как да минем и без активното участие на тогова, когото Спасителят нарича „изначалният човекоубиец“ (Ин. 8: 44). Първият убиец измежду хората е бил Каин. Но първият убиец въобще не е човек, а дух. Онзи, който подучил жената да пренебрегне заповедта и да посегне към забранения плод.

„Премини границата“. „Престъпи чертата“. „Опитай, глупачке, не е страшно“: ето ви пример за убийство чрез лукав шепот. Ще минат цели столетия и хилядолетия, преди този глас да придобие наглост и смелост; преди да се възползва от хиляди други гърла, за да ревне на улицата: „Забранено е да се забранява! Всички заповеди се отменят“.

Съвсем съзнателно ще се въздържа да навлизам в религиозната страна на проблема с неизбежното изброяване на това кое е строго забранено и кое – по-скоро нежелателно. Има хора, които само при споменаването на тези думи, веднага ще се отдръпнат и ще престанат да четат или слушат. Затова ще пренеса разговора в руслото на културата. Малцина осъзнават значението на това сложно понятие. И в това няма нищо чудно. Понятието е действително сложно. Същевременно повечето хора изпитват подсъзнателно уважение към това понятие. Но културата, например, е съвършено невъзможна без забрани. Там, където има култура, нейните запрети съзнателно се приемат и съблюдават.

Не ми се иска да навлизаме в областта на оперното пеене или да обсъждаме нуждата от чиста кърпа. Културата не се изчерпва с етикета и изкуството. Да тръгнем от по-ниско. Да вземем, например, понятието „култура на шофиране“, „култура на движението на пътя“. Този пример е показателен за всичко останало. Културното шофиране (което толкова ни липсва) представлява строго ограничаване на участниците в движението чрез забрани и доброволното спазване на тези забрани. „Забранен завой“, „ограничение на скоростта“, „спирането забранено“, „изпреварването забранено“...“Двойна непрекъсната линия“, „Внимание! Деца!“. Спазването на тези знаци спасява човешки живот.

Това са все строги забрани в името на общото благо.

Нарушаването им може да причини смърт!

Всички сме за това да има по-малко хулуганство на пътя. Шокира ни статистиката за смъртните случаи, причинени от катастрофи. Възмущаваме се от злоумишлените нарушители. Защо? Ами защото всичко е премислено – ето това е безкултурието, което не просто обижда вкуса, но и реално убива. Нарушаването на някои забрани (дори да не са свещени и религиозни) убива! И в случая изобщо не става дума за Ева в Рая, а за дете на „зебра“ или възрастна жена на спирка.

Хайде, кажете, че забраната не е нужна. Но автоджигитът най-безотговорно си казва: „Забранено е да се забранява“. И натиска газта до дупка.

Ако вземем, например, културата на хранене, тя съвсем не означава всеядност. Гаргантюа е всичко друго, но не и културен. Както и Робин-Бобин от английските приказки. Тъкмо сложната система от съчетаване на продуктите, забраната за употреба на някои от тях, времето за прием на храна и начините за приготовление – цялата тази наука е пример за „култура на храненето“. Тази сложност обикновено има някаква цел. Тя може да е чисто утилитарна – да отслабнеш или да оздравееш. Но много често хранителната етика почива на религиозен фундамент. Индусите, юдеите и мюсюлманите имат какво да кажат по този въпрос. Защо евреинът, например, не смесва мляко с месо? Защо телешкото отсъства от масата на индуса? Откъде идва забраната да се яде кърваво месо? Тези забрани съвем не са кулинарни. Не за това става въпрос. А за нещо съвсем различно.

И тук отново ми идва на ум притчата за нарушаването на райската забрана за ябълката, която наричаме катастрофа. Съществува подозрението, че човек, който не се ограничава в нищо, едва ли ще разбере най-важните моменти от историята на човешкия род.

Така плахо и внимателно стигаме до най-сложната тема за отношенията между мъжа и жената, между стареца и внука, между човека и животните или човека и растенията. Там, където виждаме сложност, осмисленост и някаква традиция, там има и култура, която не е непременно еднаква по целия свят. Но има своите забрани навсякъде.

Да не седиш пред по-стария. Да не ходиш в женската част от къщата. Да не убиваш малка рибка. Да не сядаш на гробен камък. Да не плюеш в кладенец (какво по-разбираемо?).

Върху всичко това може да се разсъждава, от него човек може да се поучи. Може също да го оспори и да му се противопостави, приемайки го като заплаха за своята идентичност. Но трудно ще му се обърне езикът да каже, че това са пълни глупости и бабини деветини.

Забраните спасяват хората и не им позволяват да загубят човешкия си облик.

Замърсяването на околната среда също е резултат от престъпването на множество забрани в името на печалбата и загуба на чувство за святост.

Дето старикът е никому ненужен, там са погазени десетки свещени принципи. Погазени от самите старци на младини или от родените от тях (или неродени) деца.

Дето не уважават покоя на мъртвите, там и за живите няма милост.

Дето не се пази заченатото, там и роденото няма стойност.

Дето в мъжа търсят жената, а в жената – мъжа, там псето ще е по-възлюбено от човека, а и псето ще е от човека по-добро.

Дето крещят за забава: „Забранено е да се забранява!“, там на дявола път струват.

След обещанията за небивала свобода веригите имат свойството да стават по-тежки.

За да унищожиш човека, трябва да го развратиш. За да го развратиш – да го излъжеш. А за да го излъжеш, трябва да му обрисуваш фантастична картина, в която той тутакси би се озовал, стига само да се откаже от всяка забрана.

Технологията е отработена. Тя си има създател. А днес, когато Земята е пълна с хора, дори не му се налага лично да придумва всяка Ева.

Днес той има много помощници.

Протоиерей Андрей Ткачов

 

Превод: "Гласове"

Източник: www.pravoslavie.ru

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев