АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЦОЗА: ЛЕТНИТЕ ГОРЕЩИ ВЪЛНИ СА НАЙ-СМЪРТОНОСНИЯТ МЕТЕОРОЛОГИЧЕН ФЕНОМЕН

Горещени
22.06.2018 / 12:26

Летните горещи вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен в сравнение с жертвите на бури, градушки, наводнения, смерчове, урагани и т.н, информират от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

За гореща вълна на нашите ширини се говори, когато в продължение на повече от три последователни дни температурата на въздуха е над 30ºС.

В София горещите дни са средно 20 на лято. При нарастване на средната температура за сезона обаче, всеки 2-3 градуса повишение водят до двойно увеличение на броя на екстремно горещите дни.

София не е в списъка с най-рисковите градове, но през последните 20 г. средно на година е имало по 2,3 случая с горещи вълни, продължаващи по 9 дни.

През екстремно горещото лято на 2012 г. е имало 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни. Лятото на 2017 г. също беше необичайно горещо в Южна Европа, включително и у нас. Горещи вълни като "Луцифер" през август 2017 г. вече са четири пъти по-вероятни, отколкото са били преди век.

Според изследвания за България за периода 1960-2000 г., по-голяма част от горещините са след 1985 г. Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи вълни, характерен за Южна България, вече може да бъде наблюдаван и в останалите райони, макар и по-рядко.

В момента около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината. Според учените този процент ще се повиши и ще застрашава 48% от цялото население на Земята до края на този век дори ако парниковите емисии бъдат драстично съкратени. Рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма намаляване на емисиите.

През 2003 г. Западна Европа е залята от гореща вълна в продължение на повече от две седмици и само във Франция смъртните случаи са 70 000 над обичайното за този период от годината. Те засягат предимно възрастни хора над 65 г. в големите градове.

Горещото време в Москва през 2010 г. причинява смъртта на около 10 000 души, жегата в Чикаго от 1995 г. взима 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 г. убива повече от 600 души.

Първата гореща вълна за лятото е най-опасна и неочаквана. При нея се наблюдава т. нар. "ефект на жътвата" - обикновено загиват хора в напреднала възраст с остри или хронични заболявания.

Тогава срещу жегата не са предприети мерки, облеклото не е приспособено, организмът не е адаптиран. Повечето смъртни случаи са в големите градове, тъй като плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура (т. нар. "топъл остров"). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с лоша изолация, работещите интензивен физически труд на открито или в помещения без климатици.

Най-опасният ефект от горещата вълна е топлинният удар, който може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход.

Той се получава в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма.

Симптомите са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Най-показателният първи признак на топлинния удар е изтощението, появата на крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане. Кожата се зачервява, пулсът е учестен, дишането също е учестено. Показателна е също липсата на потене.

Сред рисковите фактори при екстремно горещо време е напредналата възраст (особено над 75 години) е сред най-значимите рискови фактори за летален изход, свързан с горещините.

Възрастните хора имат намален терморегулаторен отговор: степен на изпотяване, приток на кръв към кожата и функция на сърдечносъдовата система. Настъпили са промени в бъбречната функция и водната и електролитната хомеостаза, които повишават риска от бъбречна недостатъчност.

Има повишен риск от хиперкалиемия и съответно от нарушения на сърдечния ритъм. Намален е също приемът на вода, което повишава опасността от хипернатриемия, коронарна и церебрална тромбоза и дисфункция на централната нервна система.

Висок е рискът за хронично болните хора (високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушения на сърдечната проводимост). Висок е рискът и за хората с психични и поведенчески разстройства, с психични разстройства (деменция, депресия, шизофрения, Алцхаймер), с неврологични заболявания (Паркинсон), с респираторни заболявания (ХОББ, астма), бъбречни заболявания, диабет, затлъстяване.

Бебетата, малките деца, бременните жени са уязвими групи при екстремно горещо време.

Хората, които са под влиянието на наркотици или алкохол, също са застрашени от горещините.

Медикаменти по време на горещини. Приемът на някои лекарства затруднява тялото да се справя с високата температура. Сред тях са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане, антидепресанти и невролептици.

Това важи и за таблетките за отслабване и наркотични вещества като кокаин и амфетамини. Всички лекарства трябва да се съхраняват при температура до 25°C.

При горещините поддържайте прохладата в дома, съветват лекарите.

Оставете прозорците затворени през деня, проветрявайте през нощта. При температура над 35ºС вентилаторът не помага за охлаждане - поставете пред него купа с лед.

За да се справите с горещината, изберете най-прохладната стая, особено за нощен сън. Ако няма как да поддържате приемлива температура вкъщи, прекарвайте по 2-3 часа на ден в хладно помещение - например в обществени сгради с климатици.

Не излизайте в горещината - най-високата температура обикновено не е по пладне, а около 14 ч. Избягвайте физически натоварвания и се движете на сянка. Не оставяйте децата и животните в паркираните автомобили.

Не допускайте прегряване на тялото, категорични са лекарите.

Взимайте прохладни душове или вани. Правете си хладни компреси или обтривания, включително с мокри кърпички, потапяйте краката в хладка вода и т.н. Носете леко и свободно облекло от естествени тъкани в светли цветове. Излизайте с широкопола шапка и слънчеви очила.

Пийте много вода и избягвайте сладките напитки и алкохола, съветват лекарите.

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев