АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ЯН ВАЦЛАВ МЪРКВИЧКА – ЧЕХЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СРАМУВАШЕ ДА Е БЪЛГАРИН

Ян Мърквичка
16.05.2018 / 23:12

80 години от смъртта на Иван Мърквичка - един от най-българските художници в културната ни история. Двадесет и пет годишният чешки живописец и педагог, който твори българска живопис, пристига през 1881 г. в Пловдив, по покана на правителството на Източна Румелия. В средата на Петко Славейков, Константин Величков, Захари Стоянов, Иван Вазов и много др. патриоти, Мърквичка развива своята дейност като художник, преподавател и организатор на бъдещото българско изобразително изкуство.

Периодът на първото десетилетие след Освобождението е време, за което Иван Вазов казва: „Нямаше нищо, трябваше всичко.” Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е превърнат в културен и социален център.

Преди да дойде в България, Мърквичка рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис, в тъмен колорит и гладка фактура, с фина мазка: „Майка ми”/1880/, „Баща ми”/1880/ и др.

През есента на 1881 г. той започва работа като учител по рисуване в пловдивската гимназия „Александър І”. До идването му, преподавател бил грък - непрофесионален художник, който карал учениците да копират рисунки със съмнителна художествена стойност. Мърквичка има неоценими заслуги за въвеждането и овладяването на рисуването, в учебните програми на българското училище.

Скоро след назначаването си, той въвежда обучение по рисуване и за момичетата, нещо, което според негови думи, е било непознато за тогавашните времена, даже в Германия. Обучението му има доста академичен характер – рисува се по гипсови модели и от натура.

През 1886 г. прави първата си самостоятелна изложба, а после още две, съвместно с колегата си от гимназията Антон Митов. В Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои: "Пловдивски пазар" (1883), "Сакаджии" 1887), "Пловдивски пазар" (1888), както и портретите. "Д-р П. Данчев" (1883), "Йеник сред череши" (1887) и др.

През 1885 г. Източна Румелия се присъединява към България, а четири години по-късно Мърквичка се мести в София. Тук той намира приятелите си от Пловдив, които са ключови фигури в България и заедно развиват активна обществена дейност. Създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр - двата варианта на "Ръченица" (1894 и 1906 ), двата варианта на "Задушница" (1895 и 1899).

Мърквичка участва в развитието на почти всички живописни жанрове - битов селски жанр, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт.. Той е също активен илюстратор, рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина.

Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник "Ал. Невски" в София (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: "Изкушението на Христос на планината", "Христос между книжниците и фарисеите в храма".

След повече от четири десетилетия, посветени на културното строителство в България, художникът се завръща в свободната си родина, но прекарва ежегодно по 3-4 месеца в България, където рисува композиции из българския живот и започва да се подписва с български букви – Иван Мърквичка, както остава завинаги в историята и в народната памет.

AFISH.BG

Още снимки от новината

"Тайната вечеря" -  уникален поглед на Мърквичка към една от най-третираните теми, картина, която наскоро бе открита за широката публика
Ръченица

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев