АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ЛЪЖЕИНТЕЛЕКТУАЛЦИ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

проф. Атанас Карафезлиев
14.05.2018 / 20:19

„Културата е последна грижа на държавата, защото такъв е интелектуалният капацитет на управляващите“, казва проф. Атанас Карафезлиев, лидер на протеста на музикантите от БНР. Протестите на музикалните състави от Радиото целят не само достойно заплащане – увеличението на заплатите им има по-глобален план: оставането на младите музиканти в България. Това твърди Атанас Карафезлиев, председател на Радиосдружение „Подкрепа“ в БНР, музикант от Симфоничния оркестър към обществената медия, професор по тромбон в Музикалната академия.

Четирите музикални състава към БНР – Симфоничният и Народният оркестър, Биг бендът и Смесеният хор – предприеха ефективни стачни действия в края на април срещу недостойното заплащане на труда им. Протестът им започна пред Радиото, огласен с химна „Върви, народе възродени“, след това музикантите свириха пред Министерството на финансите и накрая под прозорците на Министерски съвет, където ги чу и премиерът Бойко Борисов. Неговата реакция не бе положителна – министър-председателят изрази публично възмущението си от високия брой на съставите и препоръча директорът на БНР Александър Велев сам да се оправя. Междувременно в Комисията по култура и медии се заеха да разрешат ситуацията: Менда Стоянова, председател на Комисията по финанси, предложи съставите да бъдат извадени от структурите на Радиото и да минат на делегиран бюджет към Министерството на културата, а Вежди Рашидов, председател на Културната комисия, подхвърли, че не може да се дават „на калпак пари за отглеждане“.

И докато ръководствата на Комисията и на БНР умуват дали да намалят „калпаците“ в музикалните състави на Радиото, или да заявят респект към българската култура и към достойнството на своите творци, увеличавайки заплатите им, поканихме проф. Карафезлиев пред „Въпросите на Площада“.

 

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– Абсолютно! Дори понякога си мисля, че има произведения на изкуството, които надскачат времето си. И тогава възниква въпросът – как е възможно с толкова спирачки българският творец все още да „мърда“, да създава. Явно сме корави.

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– Един приятел казваше, че всеки чужденец, посетил България, трябва да прочете „Диви разкази“ на Хайтов, за да се запознае с действителността, в която е попаднал и да не се учудва от някои неща. Това, разбира се, с усмивка.

Но когато през 2002-а на фестивала „Европалия“ в Брюксел с Радиооркестъра изсвирихме Празничната увертюра на Веселин Стоянов и Третия концерт за пиано на Владигеров, белгийският крал тогава заяви, че не е предполагал, че в България може да има такава музика.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– „Влиятелни“ разбирам като „авторитетни“. Сигурно са повече от трима, но при всички положения това са хора, които не живеят и не творят в България.

Преди много години в едно телевизионно интервю помолиха големия български диригент Руслан Райчев да коментира „българската певческа школа“, на което той отговори, че такава не съществува! А когато му споменаха имената на Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Гена Димитрова, той подчерта, че всичките те са станали големи имена, когато са излезли зад граница, а до тогава никой не бил чувал за тях в България.

Българския творец трябва да стане известен зад граница, за да добие влияние и у нас.

– А кои са недооценените?

– Творците у нас по презумция са недооценени. Ще получат висока награда на национален конкурс, ще станат „еди какво си“ на годината, дай боже орден от президента по случай 24 май, но ще си останат смачкани от системата и ще им плащат обидно малко. Накрая ще кретат с нищожната си пенсийка. Знаете ли колко такива има в момента…

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– Това е „нож с две остриета“ – ако си част от нечие лоби, ще имаш конюнктурен успех, но ще пострада авторитетът ти сред гилдията. Ако искаш да имаш уважението на гилдията, не бива да влизаш в лобита.

За мен успехът се корени в това да бъдеш честен към изкуството, което създаваш.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Много ми се иска не ние – изпълнителите, да чакаме с нетърпение културните събития, а нашата публика да ги чака. Много ми се иска концертите на Симфоничния оркестър на БНР, например, да бъдат събитие и да се чакат с нетърпение. Именно затова за този оркестър не е подходяща системата на делегиран бюджет (тема на последните седмици), за да може той, наред със записите, с които пълни националната звукова съкровищница, да изнася по 1-2 концерта месечно – малко, но запомнящи се събития за публиката.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Колкото и прозаично да звучи, протестите на музикантите от БНР. Защото ако тези протести постигнат целта си, това ще върне самочувствието на българския музикант. Ще се види, че хората, които създават културен продукт, също имат нужди. Крайно време е някой да помисли и за нас, музикантите – проводниците на националната култура.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– Тези, които дават приоритет на българската литература и които не гонят печалба, а високи стойности. Такива издателства трябва да бъдат подпомагани всячески. Винаги бих купил книга от такова издателство, независимо от цената ѝ. Французите, например, си купуват френски автомобили не защото са по-качествени, а защото по този начин подпомагат родното производство.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Интелектуалците трябва да определят дневния ред на обществото. За съжаление все още живеем в „диктатура на пролетариата“ и ако интелектуалецът вдигне глава, тя веднага бива съсечена от посредствеността. Царува простотията. За да бъде будител, интелектуалецът трябва „да разбива с глава стената“ ежедневно.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Може би тези, които критиката определи като такива.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– Живи класици не е сериозно определение. То е нещо като звание приживе. Дали един творец е класик, ще определи историята.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Същите критерии, по които са определени за класици Моцарт, Шекспир или Владимир Димитров-Майстора. Това са творци, които установяват критерии за вечно изкуство и тези критерии са признати от всички след тях.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Имало е и ще има. Четох някъде, че още от древни времена старото поколение е заклеймявало действията на младото и е предричало края на света, но това не е попречило човечеството да се развива.

Аз вярвам в младите, те са по-умни, по-информирани, с повече възможности и съм сигурен, че ще постигнат повече от нас. Трябва да помогнем на умните и талантливите от тях, не на удобните. И да им създадем условия да успеят тук.

Всъщност, борбата за достойно заплащане, която водим в последно време, цели оставането на ценните млади музикални кадри в България. Скоро един голям български виолончелист, който работи в чужбина, ми каза, че ако у нас заплатите на музикантите станат двойно по-големи на сегашните (тоест около 1500 лв.), а това не е невъзможно, много музиканти като него ще се върнат.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Дано да не страдат.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Темата за човешките ценности. Тя е чужда и на съвременното общество. Няма морал в политиката, няма морал в търговията, за морал в отношенията между хората да не говорим. Поне в изкуството трябва да има.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Сигурно има такива, които ги е страх да коментират. Други пък са близки с политиците. Не е полезно, нито присъщо на хората на изкуството да се подмазват на властимащите. Когато в парламента влезе български музикант, актьор, художник или писател, всички трябва да му станат на крака, защото от него зависи бъдещето на културата на нацията. Културата е непреходна.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Съществува. Травма за българската култура са определени хора на изкуството на ръководни постове в сферата на културата, които се изживяват като големи интелектуалци и са си изградили лъжовен имидж, а всъщност с действията си нанасят непоправима вреда на настоящето и бъдещето на българската култура.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото такъв е интелектуалният капацитет на управляващите. Защото дотолкова им стига възпитанието и образованието. Защото не са чели достатъчно. Защото като малки не са ги водили на театър, на концерти и на изложби. Защото от култура не се печели, а държавниците не разбират, че духовната нищета води до разпад на държавата.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“.

– …каза поредният разочарован и си купи еднопосочен самолетен билет.

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев