АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕЩО ЗА РАЗМИСЪЛ

НЕЩО ЗА РАЗМИСЪЛ
30.04.2018 / 13:35

ДА НЕ СЕ РАЗБОЛЯВА ЧОВЕК НА БАЛКАНИТЕ

Малко лекари, дълги списъци с чакащи за преглед, напълно западнало държавно здравеопазване: разболееш ли се в Сърбия, Босна или Македония, трябва да се заредиш с много оптимизъм.

Или с много пари.

"Ще го уредим частно" - много хора в Сърбия, записващи си час за преглед в някоя болница, са чували тези думи.

Като Наташа от Нови Сад, която се е лекувала от рак на лимфните възли и не може да си позволи никакво отлагане на прегледа.

30-годишната жена обаче не може да си позволи и прегледи в частна клиника.

Много хора в страните от бивша Югославия - Сърбия, Босна или Македония - разчитат на държавното здравеопазване и са зависими от него.

При средно месечно възнаграждение от около 400 евро и над 20 процента безработица за тях е истински лукс да се лекуват частно.

Подобно нещо могат да си позволят само хората с много пари.

Няма дори спринцовки и игли

"На година и нещо дъщеря ми се разболя от диабет.

Чакахме повече от шест години за инсулинова помпа", казва Мирела Шишич от Сараево. Пред ДВ тя споделя, че болниците много често не разполагат с основни медикаменти, въпреки че разходите за тях би трябвало да се покриват от здравноосигурителните каси.

Гражданите са принудени да закупуват сами от аптеките липсващите лекарства и превързочни материали.

Държавната здравноосигурителна каса отпуска все по-малко средства, твърди човек от бранша, който дълги години е ръководил различни болници в Сърбия.

"През втората половина на годината болниците остават дори без спринцовки, игли и дезинфектанти.

Да не говорим за резервни части за медицинската апаратура", казва лекарят, пожелал анонимност, който междувременно е преминал на работа в частна болница, която не изпитва подобни финансови проблеми.

Само в Сърбия, чието население наброява 7 милиона души, 75 хиляди пациенти чакат да им бъде одобрено финансиране от държавните здравноосигурителни каси.

За някои по-сложни операции човек може да чака и години.

Наскоро стана известно, че онкологичната клиника в Сараево не разполага с цитостатични препарати, които спират нарастването на туморните клетки.

Който няма пари да се лекува частно, е обречен да чака дълго.

Един паралелен свят

Наред с препълнените чакални в - обикновено - западналите държавни клиники, отдавна съществуват и луксозни частни кабинети и болници.

Те разполагат с необходимия персонал, медикаменти и модерна апаратура, а на пациентите не им се налага да чакат повече от 3 дни за преглед.

В Сърбия частните здравни осигуровки започват от 20 евро и могат да достигнат до няколкостотин евро на месец.

Само два процента от сръбските граждани обаче могат да си позволят частна здравна осигуровка.

"Така хората плащат двойно, защото държавната осигуровка е задължителна", казва сръбската здравна експертка Даниела Станкович-Баричак.

Тя се възмущава и от практиката на държавните болници да приемат все повече пациенти, които плащат в брой, или са частно осигурени.

"Това опорочава идеята за държавно здравеопазване, след като биват фаворизирани онези, които плащат допълнително", посочва тя.

Държавните клиники приемат с предимство и пациенти, които плащат "под масата", или пък познават "правилните хора".

В актуалния корупционен индекс на Трансперънси Интернешънъл страните от Западните Балкани заемат задни места: Черна Гора фигурира на 64-та позиция, Сърбия е 77-а, Косово е на 85-о място, а Македония - на 101-во.

Резултатите от различни анкети показват, че във възприятията на хората по-корумпирани от лекарите са само пътните полицаи.

Лекарите бягат

Лекарите от Западните Балкани масово напускат родните си страни.

"От завършилите през миналата година общо 200 лекари, 180 са си извадили сертификат за работа в чужбина", казва синдикалният лидер в централната клиника на Скопие Горан Бегович.

Най-много лекари бягат в Германия, където заплащането е пет-шест пъти по-високо, отколкото в Македония или Сърбия.

През 2016 година сърбите са били третата по численост национална група от лекари, допуснати да упражняват професията си в Германия - след сирийците и румънците.

Проучване на Healthgrouper сочи, че три четвърти от лекарите в Сърбия обмислят да напуснат страната, или вече имат конкретни планове за това.

Не много по-различно е в другите страни от региона.

Получава се дяволски кръг: медицинският персонал напуска страната или се мести в частния сектор, където заплащането и условията на труд са значително по-добри, докато в същото време държавното здравеопазване разполага с все по-малко пари и персонал.

Тоест, катастрофата е програмирана.

Мирела Шишич вече е изгубила надежда: "Бъбреците на дъщеря ми могат да откажат и тя да си отиде, още преди реформата да е настъпила", казва тя.

Автор: Неманя Руйевич

източник:Dw.com

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев