АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ДНЕС ОТБЕЛЯЗВАМЕ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА ЮРИСТИТЕ

правосъдие
16.04.2018 / 14:15

На 16 април отбелязваме професионалния празник на юристите и Деня на Българската Конституция.

На днешния ден през 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция – първата конституция на България.

Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.

Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент.

Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната.

Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия.

Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му.

При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“.

Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт.

Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната.

С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения.

Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

Още на следващия след приемането на конституцията ден – 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача – избор на държавен глава.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля.

Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици“.

източник:Nabludatel.bg

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев