АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

КОМЕНТАР

КОМЕНТАР
12.04.2018 / 11:30

ПРОФЕСОР ХРИСТИНА ВУЧЕВА: ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ - БЪЛГАРСКИТЕ ОСОБЕНОСТИ И НАСТОЯЩИТЕ ПРОБЛЕМИ

Ръководството и управлението на държавата по отношение на големите стратегически въпроси, е лишено от какъвто и да е професионализъм и се превръща все повече в пародия и хаотични и трудноразбираеми действия.

След като Франция избра за президент на страната Еманюел Макрон, много изследователи, занимаващи се с въпросите на държавното управление, отбелязват типично по френски, от една страна младежката амбициозност в стил Растиняк и Жулиен Сорел и от друга – вида на образованието като средство за бързо издигане в обществото.

Публикациите на много френски социолози и философи в споменатото направление представляват интерес за нас.

Френски философ, който се занимава с тези проблеми, разглежда връзката между кариерата и вида на образованието през три различни периода от френското развитие. През 1910 г., за да си успешен кандидат за слава, е трябвало да си завършил „Екол нормал“.

През 1960 г. и следващите десетилетия, правилният избор е Националното училище за администрация, или Политехниката.

През 2010 г. човекът с амбициите на Жулиен Сорел трябва да се запише във Висшето училище по търговски науки в Париж и задължително да отиде да специализира в САЩ. Добре е ако междувременно е основал своя компания.

Посочените тенденции в образователните изисквания, гарантиращи успехи в политическата кариера, са валидни за повечето европейски страни.

Ние сме страна от Европа, но ако се спрем на същите периоди, ще установим съществени различия, поради някои наши исторически особености.

В началото на отминалия XX век и конкретно в споменаваната 1910 г. България съществува като държава едва от 32 години.

Висшето ни училище е единствено и е на около двадесетина години.

Обществената нагласа за това какво му трябва на някого, за да се насочи към кариера в държавното управление, съвсем не е свързана с вида на образованието.

На тези, които са имали амбициите на Растиняк и Сорел им е трябвало преди всичко да са част от някоя от партиите, да познават някой от властта, още по-сигурно, ако това е техен роднина.

Посоченото е вярно за редовата държавна и общинска администрация.

По някакво чудо в тези начални години, въпреки че сме назад със стотици години в сравнение със страни с университети от XV и XVI век, министър-председателите в споменатата 1910 г. и след нея до 1944 г. с много малки изключения, са хора със завидно високо образование получено във Виена, Париж, Лондон, Русия, Швейцария и др. През 1960 г. нашето развитие пак по исторически причини, ускорено, е тръгнало в посока, която се различава от тази на повечето европейските страни, но въпреки това образованието е нещо, което хората много ценят.

В масовото съзнание чрез него се постига спасение от черен и тежък труд. Постъпването обаче във висше училище в годините след 1944 г. не е за всички. Там се допускат само тези, на които местният махленски шеф на Отечествения фронт е дал съответната О.Ф. бележка за благонадеждност.

Тук ще отворим една скоба, за да поясним, че веднага след 9 септември 1944 страната се управлява от Отечествен фронт, в който комунистите са най-многобройната, но не единствената партия.

Споменатите бележки за благонадеждност са измислени именно от Комунистическата партия и тя изгражда широка мрежа от първите доносници, които тогава определят бъдещето на много млади хора чрез въпросните бележки.

В този период българската модерност от началото на XX век е загубена.

В периода след 1946 г. министър-председателите не са учили в Европа, даже не са учили никъде.

Това е сигурен атестат, че не са буржоазни издънки, а верни синове на народа и партията.

На всички равнища и държавната и общинската администрация е подменена с „благонадеждни хора”.

От средата на 50-те години до средата на осемдесетте подходящи за държавни служби са най-вече училите в СССР и посочените от партийните комитети по места.

С укрепване властта на Комунистическата партия видимите признаци на натиск върху част от населението, обявено за неблагонадеждно, намаляват.

В този период се появява и нашенският вариант на училище за администрацията.

Това са партийни школи в системата на Комунистическата партия, с акцент на обучението –управление на държавата и изградената система на силна еднопартийна власт.

Разликата със споменаваното френско висше училище за кадри е огромна.

Нашето управленско обучение е чрез партийно заведение и в него отиват да учат партийни активисти, усвоили добре партийните програми и цели.

Тази практика указва силно и дългосрочно влияние, определящо подходите към управленските проблеми на държавата на цели поколения.

През 2010 г. ние сме в крак с „парижката мода”, но не съвсем.

За бъдещия кандидат за слава не е важно какво е училището, което е завършил, но е от значение да си бил поне на някакъв курс в САЩ и още по-добре, ако си успял да завъртиш връзки там със специалните служби.

При кариерното развитие в държавната администрация отново се забелязва промяна. Неусетно се върнахме към първите десетилетия на XX век и годините след 1944.

От значение е да си партиен активист, или да те препоръчат от партийна централа. След 2010 г. най-високо се цени усилието за изборна победа, или да си близък с някои от най-близките на съответния партиен вожд.

Кариерното развитие зависи от партийната вярност, но има и нещо ново в сравнение с годините след 1944.

То е свързано с влиянието на икономическите интереси и връзките между хората на тази основа.

Трайното утвърждаване на този критерий дава своите плодове.

Ръководството и управлението на държавата по отношение на големите стратегически въпроси е лишено от какъвто и да е професионализъм и се превръща все повече в пародия и хаотични и трудноразбираеми действия.

Това от своя страна обезсмисля усилията и на тези, които имат някакъв професионален поглед спрямо въпросите на ресора, който ръководят или в който работят.

Сигурно вече се питате дали е възможно с общи усилия да прекратим тази практика и за нас също, както във Франция и Германия, да има значение какво висше училище си завършил, кои са професионалните сфери, в които кандидатът за слава е познат и утвърден и кои са неговите съветници в различните сфери на управление.

Тук ще направя едно отклонение и ще припомня, че много от нас знаят името на икономическия съветник на всеки американски президент, но не биха могли да се сетят кой съветва нашите министър-председатели в техните икономически решения от 1998 г. и до днес.

Не е възможно да настъпи внезапен обрат, но трябва да се полагат усилия за създаване на всеобщо убеждение за значимостта на конкретните познания за държавното управление.

За тази цел е необходимо да се полагат усилия от цялото общество.

Отбелязаните, макар и накратко, български особености, създават допълнителни трудности за всеки, който се опита не само на думи и писания, а реално да изгражда работеща и професионална администрация.

За съжаление през последните години се забелязват тенденции, които не са окуражаващи.

Неусетно обществото свикна с мисълта, че всеки нов кабинет има право да смени всички ръководни длъжности в министерствата, в общините, в различните комисии и съвети, в ръководството на държавните фирми и предприятия.

При тези смени оценката съвсем не е свързана с анализи на извършеното и постигнатото.

Взелите властта се чувстват задължени да възнаградят хората, които са ги подкрепяли и са им осигурили изборната победа.

Това е основен принцип, който се вижда най-ясно в малките населени места, където освен в общината няма къде другаде да се работи.

Същото важи и за големите градове и дори за София, въпреки извършваните привидни действия за спазване на закони и правилници.

Никой дори не споменава за зачитане на принципите, утвърждавани през 90-те години. Тогава възторжено се обясняваше как държавната администрация ще бъде изцяло вън от политическите игри, ще си гледа задачите и няма да се страхува, че новият министър ще потърси друг директор и друг съвет на директорите, особено в няколкото държавни фирми със завидни по размели заплати, като например Ръководство на въздушното движение, ЕСО, Атомни централи и др. от подобен характер.

След известен период прекаран в тези предприятия, довчерашните лаици се превръщат в известни експерти по енергетика например, по авиотранспорт и пр.

Силен тласък в това отношение даде правителството на Симеон Сакскобургготски /2001-2005 г./.

Спомнете си назначенията по бордовете на големи държавни предприятия от енергетика и търговското корабоплаване.

Заслужава да се замислим дали изобщо е правдоподобно да имаме очаквания, че това ще се преодолее и ще се възцари разум.

Нека все пак да проявим някакво разбиране към традиционния български подход.

Нима е възможно да се спечелят избори без усилията на ентусиастите, които всяка партия иска да привлече в периода на изборната борба.

В страна като нашата, с около два и половина милиона пенсионери, с около един милион хора без образование и без каквито и да са възможности да се справят сами със своето изхранване, с нарастваща конкуренция отвън, която отправя на Терминал 2 всеки, който има някакви качества над средните, няма как да не се обещават длъжности в администрацията и по бордовете, за да се включи някой в тичането по изборите. Когато критикуваме поредните управляващи трябва да си даваме сметка и за всичко това.

То е от значение при формулиране на поредните предложения за промени, в която и да е сфера на управлението.

Наложително е да се съгласим и да потвърдим отново важността на някои основни начала за изграждането на управлението, като приемем, че възможните трудности са за предпочитане пред пълния отказ от принципите за демократичните устои на държавата. Ето една кратка схема, по която да продължим напред: Първо, да изискваме от спечелилите изборите да приемат и да прилагат принципа за политическата необвързаност на държавната и общинска администрация.

Практическият израз на това са прилагане на изискванията на Законите за Държавната администрация и за Държавния служител.

Те трябва да се прегледат внимателно, ако е необходимо да се уточнят.

От значение е обществото да познава и разбира смисъла на тези закони.

За тях трябва да се говори непрекъснато - нещо, което не се прави, след като отминаха първите години на демократичното и свободно управление на страната.

И още нещо – народните представители трябва да осъзнаят, че когато се предвижда по закон съответната парламентарна /партийна /група да има представител в една или друга държавна структура, това означава да намерят най-известния професионалист, а не най-тичалия в изборите техен партиен съмишленик.

Второ, да работим убедено за промяна на отношението към държавната администрация. Трябва да изискваме тя да е високопрофесионална и разбира се – високоплатена.

Това може да се постигне много трудно, защото зависи не само от старанията ни относно разбирането на проблема.

Съществено е и влиянието на общото състояние на икономиката и особено на образователното и интелектуално ниво на тези, които ръководят партии.

Това е най-сериозното противоречие и тежък проблем.

Достатъчно е да се огледате и да видите, че към партийните системи не се отправят тези, които биха отговорили на изискванията за образование и интелект.

От една страна се нуждаем от партиите, защото те са важен елемент на демократичните системи, за които сме убедени, че са ни нужни.

От друга – към партийното строителство не проявяват интерес добре образованите и морални хора.

Тази особеност е трудна за преодоляване в бедни страни с намаляващо население.

Още по-трудно е, когато тези страни се намират на места, представляващи някакъв геостратегически интерес и винаги има силна и не в обществен интерес външна намеса. Както се вижда, за страна като нашата, е много по-трудно да се организира и ръководи държавното управление.

Този извод може да ни улесни и да ни накара да не бъдем толкова критични и язвителни към тези, които все пак са посветили енергията и силите си, за да организират и ръководят държавата.

Това не е апел за снизхождение, а призоваване към реално отчитане на условията.

В същото време трябва да не спираме да напомняме, че законите трябва да се спазват и че трябва да сме непримирими, когато се прекалява с назначаването на „калинки” в различните административни звена.

Сигурно вече се питате кой ще изпълни тази мисия - да следи, да анализира, да пита и да изобличава нарушенията и в същото време да не нарича постоянно управляващите крадци, а служителите крадливи и невежи чиновници.

При съвременните технически възможности на социалните мрежи е много трудно да се посочи изпълнител на въпросната тежка задача.

За нашата страна все още може да се разчита на обикновените и познати конвенционални медии – телевизия, радио и вестници.

Тази отговорна мисия може да се изпълни единствено от обществената телевизия и общественото радио и то при наличие на определени предпоставки.

Първата - закони, които гарантират подходящ избор на ръководство на тези системи, ефективни форми за контрол на работата им и разбира се - съответстваща финансова организация на тези институции и подходящо заплащане на заетите в тях.

По отношение на вестниците единственото е да се подобри законовата база, която предполага да се спазва общественият морал и етика, както и някаква правна рамка относно работата на техните професионални организации и задължение да се членува в тях.

Относно обществените медии трябва да признаем трудността да се предизвика обективно и загрижено за обществения интерес обсъждане на финансовата организация на БНР и БНТ.

За съжаление не съществуват научни звена, в които да се правят неутрални изследвания като се проучва световният опит и на тази основа да се дават препоръки. Тази констатация е вярна и за другите сфери на държавното управление.

Най-скорошният пример са участниците в обсъждането през последните дни на опита за промени в управлението на здравеопазването.

По сутрешните телевизии се канят известни хирурзи, бивши министри на здравеопазването и други подобни.

Тези хора са така натоварени със своите професионални задачи и вероятно нямат нито час време да мислят за управлението на здравеопазването – нещо, което в повечето западни страни е отделна наука с натрупан огромен опит в многобройни публикации. При нас има и друга особеност.

Често министър-председателят, г-н Борисов, бързо отменя проекти на собствените си министри.

Тази нездравословна за управлението практика може да се промени само, ако се намери министър, който веднага да подаде оставка, когато се спира негов проект за закон, или се отменя приета от неговото министерство наредба, за да няма протести. Това не се е случвало и когато се случи, едва тогава можем да считаме, че сме наваксали нашето историческо изоставане по отношение на управленските проблеми на държавата.

Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси.

Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител.

Проф. Вучева е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./

Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.

Автор:Професор Христина Вучева

източник:БГНЕС

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев