АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

КОМЕНТАР

КОМЕНТАР
14.03.2018 / 10:25

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ДНЕС РАСТЕ, НО Е КОНЮКТУРНА, ИШЛЕМАРСКА И 50 % СИВА

При провежданите от мен изследвания, които започнах да правя през 2003 г. като служител на службите за сигурност във връзка с установяването на лица и групи, осъществяващи деструктивно въздействие върху икономическия и политически живот на страната и продължих след напускането ми през 2010 г., се фокусирах върху явлението „икономика, ощетяваща бюджета“.

То включва преките финансови щети за държавата от незаконните схеми, осъществявани както през приходната, така и през разходната част на бюджета.

Моите проучвания показват, че годишното ощетяване на държавния бюджет през последните години се движи от 5 до 8 млрд. лв. в съответствие с растежа на БВП, тоест е около 7-8 % от него.

В тази престъпна дейност участват около 3 хил. стопански субекта, които формират основната структура, която има пирамидален характер и кореспондира с йерархическата структура на държавната власт.

Установените тесни двупосочни връзки между двете структури осигуряват трайно срастване от мафиотски тип.

Когато трендът на глобалната икономика премине в цикъл на спад и евросредствата от безвъзмездни преминат във финансови инструменти, а лихвите се вдигнат, при тази структура на капитала и икономиката, институционална разруха и продължаваща демографска криза, България нищо хубаво не я чака.

Най – характерната черта на българската икономика днес е, че тя е силно отворена, както по отношение на вноса, така и по отношение на износа.

Вследствие на това, състоянието ѝ зависи от тенденциите и процесите, развиващи се в световен мащаб.

Днес сме свидетели на глобален икономически растеж, който за отделните региони и държави е различен, с оглед техните възможности и способности за участие в световните вериги на доставките.

За конкурентните икономики, въпросният растеж води до разцвет – пример за това е „бумтящата“ икономика на Германия с излишък по текущата сметка (измерваща движението на стоки, услуги и инвестиции) в размер на 287 млрд. долара и рекорден бюджетен излишък от 38,4 млрд. евро през 2017 г.

За други – „балониращ“ като САЩ, с 500 млрд. долара дефицит, от които 275 млрд. с Китай.

А за трети като България – „анемичен“, който не дава основното, а именно – доближаване до доходите на развитите страни от голямото европейско семейство – (Eвропейския съюз), част от което сме.

Философията на този растеж се крие от една страна в монетарната политика, прилагана от централните банки на водещите световни икономики, която представлява по същество „яко“ печатане на пари и поддържане на ниски, дори отрицателни лихви.

А от друга - разгръщането на потенциала на пазара, особено на Изток, в Азия, откъм покупателна способност, който съответно е и най-големият в света по численост.

Само в Китай през последните 15 години имаме феноменално нарастване на средната класа, тоест на покупателната способност на населението, която наброява 300 млн. и е повече от цялото население на най-голямата икономика в света – САЩ. И миналата година, точно в Китай, всички автомобилни производители отбелязаха рекордни продажби, особено немските концерни.

Стигна се дотам, че изключително бързото нарастване на поръчки за износ в Германия на автомобили и всякакви други стоки забави доставките, защото производствените мощности не смогват на обемите.

Това повлия благоприятно и на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – регионът, който включва и България.

Във връзка със свръхпоръчките, предимно в индустрията, Германия изнесе производства заради ниските разходи, най-вече за труд, с което усили износа на държавите от региона. Това доведе до откриване на нови работни места, повишение на трудовите възнаграждения, а оттам и покачване на вътрешното потребление.

Разбира се, евросредствата продължават да имат сериозен принос като инвестиции за икономиките на тези държави.

Примерно в Полша, за периода 2014-2017 г., над 50 % от инвестициите са от ЕС, за същия период тя е внесла в бюджета на Общността 28 млрд. евро, а е получила над 100 млрд.

Това е характерно съответно и за България.

Гореизброените обстоятелства, относими към глобалната, европейската и регионална икономика, плюс наличните, контролирани от великите сили геополитически кризи и конфликти в Близкия и Среден изток, които пряко повлияха преди три години върху местните отрасли (военнопромишлен комплекс и туризъм) доведоха до наблюдавания възходящ тренд на българската икономика през последните години.

Тук е мястото да отбележим, че настоящото правителство, както и всички други управлявали до настоящия момент страната, нямат никаква заслуга за това.

Затова, с основание днес икономиката на страната може да се определи като конюнктурна.

Позитивните глобални пазарни тенденции движат растежа на отделните експортно – ориентирани икономически отрасли и създават условия за вътрешно потребление.

Така износът и вътрешното потребление се явяват основните двигатели на БВП (стоките и услугите, произведени в страната за една година).

Същият през последните четири години, включително и 2017 г., расте с близо 4-5 млрд. лв., като за 2014 г. е в размер на 83 млрд. лв, а през 2017 г. по предварителни данни на НСИ от миналата седмица е 98,6 млрд. лв. Въпреки тези данни и ежедневно натяквания от управляващите растеж, той с основание може да се определи като анемичен.

Защото, ако направим едно сравнение с други страни от Общността по макропоказателя БВП на глава от населението, се вижда следното – в България през 2017 г. той е 7 хил. евро, което при икономически ръст от 3,6 % (по предварителни данни), отчетен през същата година, прибавя около 250 евро на човек отгоре, а за еврозоната въпросният макропоказател е средно 30 хил. евро на човек.

При среден ръст на икономиката там от 2 %, се получава, че те добавят 600 евро отгоре.

Е, как ще ги стигнем западноевропейците...

Основни сектори, които допринасят за ръста на БВП в страната:

1. Аутсорсинг – съвременното наименование на ишлемето, представляващо изнесени производства на стоки и услуги, основно на големи западни компании към външни фирми, но в повечето случай явяващи се дъщерни, с единствена цел – намаляване на разходите.

Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите.

Според оценка в доклада от 2017 г. на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в страната са 55 хил. души.

Приносът на аутсорсинга на услуги е около 3,3 млрд. лв.

Въпросната индустрия навлезе преди 7-8 години с познатите на всички кол центровете, като днес вече имаме в широк спектър аутсорсинг на бизнес процеси – фактуриране и покупки на стоки, маркетингова концепция, техническа поддръжка и др.

Аутсорсингът на информационни технологии е подвид на този сектор.

Той е с най – висока добавена стойност.

Близо 10 % от износа на страната се дължи на софтуерния бизнес.

Трябва да се има предвид, че 75% от сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в страната е експортно – ориентиран.

Само фонд работна заплата в сектора за 2016 г. е 1 млрд. лв.

Тук са и високите заплати средно около 2,5 и достигащи до 5 хил. лв.

Заетите в сектора са около 25 хил. души.

Причината за този бум е, че тези технологии всяка минута превземат все повече социалния и икономическия живот, възникват нови професии, които ги нямаше вчера и всичко това отваря огромен вакум за такива кадри, като само в Европейския съюз има недостиг на 500 хил. ИТ специалисти.

Перспективите пред професиите в тази област са големи, имайки предвид скоростта, с която се работи по въвеждането на автономни автомобили, разширена виртуална реалност, изкуствен интелект – все неща от четвъртата и петата индустриална революция.

И не на последно място е т. нар. индустриален аутсорсинг, тоест изнесени производства, основно на части и автокомпоненти, осъществявани в шумно представяните напоследък индустриални зони.

Близо 140 предприятия в сектора са наели над 40 хил. души за производството на компоненти за повече от 20 марки автомобили според Аутомотив Клъстер България (АКБ) - организация с нестопанска цел, която представлява компаниите в бранша.

Тези компании генерират над 3,5 млрд. лв. за БВП през 2017 г.

България влиза в топ 10 на най-предпочитаните дестинации за аутсорсинг в света, а преди година беше в топ 5.

Тази привлекателност се дължи на следните налични обстоятелства в страната:

- евтина работна ръка, при това качествена.

Пример в тази насока е заплащането при производства на автокомпоненти в страната.

В един провинциален град в България, при производство на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в рамките на 700-800 лв.

За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хил. лв., а в Германия – над 3,5 хил. лв.

И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните дейности тези пропорции неколкократно се увеличават.

Така например, в изнесен отдел „финансов одит“ на британска компания в България месечното възнаграждение на служителите е 2 хил. лв., за същата длъжност във Великобритания заплатата е 5 – 6 хил. лв.

Качествата, които правят особено привлекателни местните кадри за аутсорсинга на услугите е владеенето на чужди езици и добрата компютърна грамотност при младите, стъпващи на пазара на труда, които същевременно нямат много претенции към работата и споделят култура, която е близка до тази на западните възложители.

Дори Индия, меката на аутсорсинга, не може да предложи такива условия като България.

Владеенето на чужди езици се дължи на обстоятелството, че години наред, в средната образователна система, езиковите гимназии в страната се оформиха като най-елитните и най-търсени училища и съответно поддържащи добро ниво на образователния процес. Все пак голяма част от родителите виждаха и продължават да виждат бъдещото на децата им да се случва в чужбина.

Докато други профили, най-вече техническите допреди няколко години не представляваха интерес, просто защото икономика нямаше нужда от такива специалисти, въобще производство липсваше.

- ниска цена на строителството „на зелено“, електроенергия, наемите на офиси и индустриални бази и най-ниските данъци в ЕС – корпоративен и подоходен по 10 %, само Унгария от миналата година въведе по-ниска данъчна ставка от 9 %, но само за големите фирми.

Въобще оперативните и други разходи при осъществяване на дейността на чуждите западни компании в страната падат с над 50 %.

2. Туризъм

Ръстът на туристите, посещаващи страната започна преди няколко години.

Това се дължи, от една страна, на световната тенденция, изразяваща се в изключително повишен интерес на хората към интернационалното пътуване, особено към определени приятни туристически дестинации.

Хърватия е пример в тази насока – през 2017 г. тя е посетена от 20 млн. туристи и с приходи в хазната от над 12 млрд. евро, а преди 5 години са били близо 10 млн., тоест удвоила ги е.

Въобще такъв бум се наблюдава в цяла Европа, където туристите за последното десетилетие са се увеличили с 500 млн.

Другият фактор, които подпомогна ръста в туризма ни преди три години, бяха геополитически процеси, свързани с конфликтни точки на изток и вълна на терористични актове, както и изключително изострените тогава държавни отношения между Русия и Турция.

Традиционни до този момент дестинации за туристи от цял свят като Египет, Тунис, Турция и други станаха рискови с оглед на сигурността там и пренасочването на туристите даде положително отражение върху местния сектор.

С времето този благоприятстващ фактор губеше значение, но успоредно с това се надигаше вълната на нискотарифните полети до нашата страна, които доведоха до бум на културния туризъм в градска и историческа среда в началото на миналата година – факт, който всеки може да види реално в центъра на София през уикендите.

Именно на това се дължи 30 % - ния ръст на пътници на Летище „София“ през 2017 г. Днес този вид туризъм доближава размерите на летния в страната.

Поради гореизложените обстоятелства, всяка година имаме с над 1 млн. повече чужди туристи, влезли страната.

Туризмът формира около 13 % от БВП за 2016 г., а през цялата 2017 г. чуждестранните посещения на туристи у нас са били близо 8,9 млн. и съответно постъпленията са в размер на 6,8 млрд. лв.

3. Военно-промишлен комплекс

България е изнесла оръжие за близо 2 млрд. лв. през 2016 година според годишния доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.

Най-голяма част от осъществения износ е за Ирак, Саудитска Арабия, САЩ, Афганистан и Индия. Другото, което прави впечатление от изнесените данни е продуктовата листа, а именно – леко стрелково оръжие и муниции, бомби, ракети, други взривни устройства и заряди, оборудване и принадлежности за тях, които са основното въоръжение на външно контролирани военни групировки, действащи в размирните зони и конфликти на изток.

Преди няколко години България беше включена в тази схема като активен доставчик на оръжия и боеприпаси от водеща световна сила, управляваща най-голямата коалиция в размирните региони поради редица фактори, относими за страната (налични производствени мощности за оръжия и муниции, съвместими с използваните от десетилетия във въпросните региони, обезпечени транспортни коридори и др.).

За огромно съжаление печалбите от стотици милиони отиват в посредници - комисионери (политици и съмнителни бизнесмени), паразитиращи на изхода на държавните оръжейни заводи в страната.

Във връзка с тези крупни печалби и преразпределение на оръжейния пазар в страната, през 2017 г. се стигна до открита война в публичното пространство между отделните играчи от сектора, разбира се, с участието на управляващите.

4. Транспортът заема второ място при износа на услуги от страната и генерира над 3 млрд. лв.

Ниските разходи, свързани с по-ниско заплащане, социалните осигуровки на шофьорите, разрешителни и такси, както и липса на ограниченията на условията на труд (почивки, осигуряване на места за нощувки на шофьорите и др.) прави нашите превозвачи силно конкурентноспособни на вътрешния пазар в Европа.

Шофьорите от българските транспортни фирми в Западна Европа получават 1,6 – 2 хил. евро, докато местните там около 2,5 – 2,7 хил. евро, с подсигурени места за нощувки, а не в кабините на камионите и осигурявани на реалните им доходи.

В тази връзка, преди няколко години, лица от Западна Европа регистрираха в България над хиляда транспортни фирми за товарни услуги, за да намалят разходите си. Миналата година тези предимства на транспортните фирми от Източна Европа бяха определени от политическите ръководители на големите европейски държави като „социален дъмпинг“, чрез който се подкопават техните вътрешни пазари на труд.

Дори френският президент Еманюел Макрон направи тогава специална обиколка на Източна Европа, за да търси подкрепа за премахване на тези предимства, определени като „нелоялна конкуренция“ с промяна на правилата за командированите работници в други страни членки, без да отчита фундаменталното право на съюза, а именно свободното движение на работна сила.

5. Трансфер на парични средства от българите в чужбина – за 2017 г. се очаква да бъдат около 1,7 млрд. лв., но това са само регистрираните парични банкови преводи и такива от специализирани организации, а реално в страната влизат около 2,5 млрд. лв. ежегодно.

По данни на БНБ, за последните десет години изпратените пари в страната от емигрантите възлизат на 16,7 млрд. лв.

Трябва да се подчертае, че тези парични средства се използват главно за задоволяване на основни битови потребности, образователни и здравни нужди.

Налице е слаба инвестиционна насоченост на трансферираните пари, като причините за това са задушаването на малкия и среден бизнес в България, което се дължи най-вече на политико-административна корупция и налаган монопол на вътрешния пазар от големи местни и чужди компании със съдействието на управляващите.

6. Евросредства

Тази уникална финансова инжекция в съвременната история на България, типично по нашенски бе опорочена, както всичко през последните няколко десетилетия.

Най-лошото е, че в бъдеще тези пари ще излязат изключително „солено“ на българския народ и по-конкретно на онази част от него, която не се докосна до „усвояването“, а то направи доста хора милионери – комисионери, но не и градивни бизнесмени.

По първия програмен период 2007-2013 г., България е внесла в бюджета на Общността 6,2 млрд. лв., а е получила 20,9 млрд. лв. по предприсъединителните инструменти, кохезионни и структурни фондове.

Иначе казано страната ни е спечелила 14,7 млрд. лв. за седем години.

За втория програмен период 2014-2020 г., плащането на който ще продължи до 2022 г., общия бюджет на европейските фондове възлиза на 16,4 млрд. евро. От тях, 14 млрд. са европейско финансиране, а 2,4 млрд. евро от националния бюджет.

Относно тяхната „ефикасност“ и „ефективност“, ще дам само няколко примера от отделните области, където е основното им приложение:

В инфраструктурата (транспорт, води, отпадъци и др.) до момента са инвестирани над 50 % от средствата по различните програми.

Общоизвестно е, че средно 30 % от средствата по тези проекти се крадат посредством обществените поръчки, като 10 % от тях са за възложителя под формата на комисионна (министри, кметове, директори на различни държавни и общински учреждения и др.) и другите 20 % за изпълнителя, чрез надписване на цени и обеми извършена дейност, което води до некачествено изпълнение. (

Другата деформация е съсредоточаването на изпълнението на проектите в определен кръг от фирми, което е подробно разгледано по-надолу, при обществените поръчки, в частта сива икономика.

Тук трябва да добавим и напълно безсмислените и без никаква добавена стойност проекти, като стадиони на стойност от 5 млн. лв., в села с 200 жители на средна възраст 60-70 години, с цел купуване на провежданите там избори.

Това е тотална разсипия! Благодарение на порочните практики, всички тези инфраструктурни съоръжения скоро ще започнат да се амортизират и то много преди изтичането на установения срок за експлоатация.

Затова управляващите бързат да въведат нови схеми за събиране на пари от данъкоплатеца, за да продължат да пълнят хазната след намаляването на евросредствата и съответно да я източват през обществените поръчки, както се прави в момента.

Всичко това, разбира се, е замаскирано под добри намерения.

Говори се за подобряване състоянието на пътната мрежа в страната с въвеждането на ТОЛ системата.

Първоначално бе предвидено да обхващаха 16 хил. км. или 80 % от цялата пътна мрежа.

Това го няма никъде в света – доста вулгарно, нали?!

Впоследствие обхвата бе свален на 11 хил. км.

Тази система, съгласно проектната документация, се очаква да генерира приходи от над 1 млрд. лв. годишно, според премиера – дори 1,5 млрд., при сегашните 347 млн. лв. за 2017 г.

Въпросните 600 млн. лв. отгоре реално няма да ги платят транспортните фирми, защото пътните такси ще бъдат калкулирани в цената на стоките за крайно потребление (храни, дрехи, лекарства, горива и т.н.).

Де факто, отново данъкоплатецът ще поеме тежестта, но същият няма да бъде компенсиран за това с необходимото нарастване на доходите му или намаляване на някои данъчни тежести, защото, подчертавам отново, икономиката ни е вторична, неконкурентоспособна и феодализирана.

Друг пример за нецелесъобразно и неефективно разпределение на евросредствата е земеделието.

В този сектор, след 2007 г., вследствие на прилаганото субсидиране, което започва още с предприсъединителните фондове (само по време на тях са усвоени 6 млрд. лв.), се наблюдават следните негативни тенденции, с произтичащите от това резултати:

1. Концентрация на земя и капитал.

Днес 1,5 % от всички регистрирани стопанства у нас обработват 82 % от земеделската земя в страната.

От 17 666 компании в сектора, 10 имат оборот от 2, 89 млрд. лв., при общ размер на отрасъла в БВП от 4 млрд. годишно.

Това са т. нар. агроолигарси – зърнопроизводители.

Същите, за периода 2007 – 2013 г., са усвоили по първи (директните плащания) и по втори стълб (развитие на селските райони) около 14 млрд. лв., разбира се, срещу съответната комисионна за политическите лица.

2. Монокултурно земеделие – отглеждане само на зърнени култури, които изнасяме като суровина с ниска добавена стойност.

Същевременно имаме силно ограничено производство на традиционните за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове.

Вследствие на това, нуждите на местния пазар, както за пряка консумация, така и за преработващия сектор (консерви, млечни продукти и колбаси) се запълват с внос.

За 2016 г. произведеното месо е било 150 хил. тона, а консумацията годишно в страната е 400 хил. тона, тоест днес 250 хил. са внос.

В него не са включени мембрани, сланини и месни изрезки (в Западна Европа те не се влагат в колбасарството), които се внасят десетки години наред в страната и се влагат в колбасите, за да отговорят на ниската покупателна способност на населението.

В това се корени и наболелият проблем, на който бе дадена гласност миналата година, а именно, че хранителните стоки, произвеждани за Източна Европа, са с по-ниско качество.

За информация, през 1989 г. количеството произведено месо е било 1, 272 млн. тона и отглеждани 17 млн. чифтокопитни (свине, говеда и овце) срещу 2,4 млн. такива през 2016 г.

Също така, 70-75 % от млякото, използвано като суровина в млечните продукти – сирена, масла и др., които се продават в търговската мрежа, също е внос – млечен микс от Полша и Германия, сухи млека и предпочитаното палмово масло, с влагането на което трябва да се отговори отново на ниската покупателна способност на населението.

При зеленчукопроизводството положението е същото – през 80 – те години на миналия век сме произвеждали по 800 хил. тона домати годишно, а през 2016 г. – 141 хил. тона. Според анализ на предварителните данни на НСИ, за периода януари-ноември 2017 г. сме внесли 213 хил. тона зеленчуци, изнесли сме 34,1 хил. тона, внесли сме 262,6 хил. тона плодове, изнесли сме 36,1 хил. тона.

Това е голям провал за една страна, притежаваща перфектни условия за развитие на зеленчукопроизводство.

Е, имаме ръст при засадените площи с тикви, но това не заради търсенето на пазара, а заради факта, че с 50 хил. лв. разходи за обработка, се вземат 500 хил. лв. субсидии.

Същевременно е нарушена връзката между първичен сектор – селско стопанство и вторичен – преработка на земеделски суровини и производство, дистрибуция и търговия с готови за консумация продукти.

Затова както на вътрешния, така и на външните пазари липсват автентични крайни български продукти от хранително – вкусовата промишленост.

Доказателство за това е фактът, че въпреки преобладаващия дял на зърнопроизводството, България внася хлебопекарни смеси и хлебни полуфабрикати.

Според изследване, направено от доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания на БАН, за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на прилаганото до момента свръхедро, монокултурно земеделие, в сравнение с модела на традиционното българско производство, страната е загубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 хил. работни места (условно целогодишно заети).

А най-страшната последица от случващото се в земеделието и свързаните с него вторични сектори е обезлюдяването на малките населени места, където основното препитание и съответно възможностите за икономическа дейност са били винаги налични основно в селското стопанство.

България така и не успя да създаде традиционните за европейските страни семейни ферми и над тях да се надгради вторичния сектор, както и да го свърже с други сектори с потенциал в страната, какъвто е туризмът.

За разлика – Гърция, където освен заради чистите морски води, се ходи и заради вкусната традиционна местна кухня, която се предлага на туристите.

В заключение може да се каже, че агросекторът целенасочено беше моделиран, основно чрез субсидирането, в посока да се генерират неестествени печалби за едно малцинство, а не да се задоволяват продоволствените нужди на държавата и да се развива социалната му роля за осигуряване на заетост и доходи.

Изводът от горното е, че над 50 % от евросредствата не са нищо друго освен „усвоени“ пари, целящи облагодетелстване на близки до властта лица (клиентелата) за купуване на власт и продължаване на грабежа.

Вътрешното потребление е втория по важност двигател за икономическия растеж на страната, като през втората половина на миналата година дори изпревари износа. Основни фактори, които повлияха върху ръста на вътрешното потребление са:

1. Експортно – ориентираните отрасли като аутсорсинга, както и местни предприятия, работещи за чужбина, поради големия обем поръчки и липсата на кадри, вдигнаха нивата на заплащане на служителите.

Това оказа натиск и върху останалите сектори в страната, като принуди местните работодателите да направят същото, притиснати от риска да изгубят кадрите си, въпреки явното нежелание на немалка част от тях, демонстрирано с оправданието, че ще изгубят конкурентоспособността си.

Увеличените трудови възнаграждения с ръст от 10 % само за 2017 г. доведоха до по-голяма покупателна способност, за съжаление само за една част от населението.

2. Паричната политика на централните банки (в случая за България, влиянието е на ЕЦБ) с поддържането на ниски лихви освободи по-голяма разполагаема сума от доходите на хората със заеми, особено на тези с жилищните такива, които са на голяма стойност.

Лихвите по тях в следкризисните години достигаха 10-11 %, а днес са на нива от 3-4 %, тоест при заем от 80 хил. лв., реалното намаление на вноската е около 300 лв.

3. Туризмът в страната, за който бе посочено по – горе че „лети“, има пряко влияние върху търговията на дребно, особено в сферата на бързо разрастващия се в днешно време културен туризъм в градска среда.

4. Трансферът на пари от българите в чужбина продължава да заема съществен дял при потреблението, а в определени региони, където половината от активното население се труди навън и с това изхранва своите семейства, той е основен.

5. Пазарът на недвижими имоти – посочените по-горе обстоятелства – нарастването на заплатите, ниските лихви по кредитите, откритите нови работни места, основно в големите икономически центрове София и Пловдив, доведоха до бум на жилищното търсене там през 2017 г., съответно и нарастване на цените с 9 %.

През миналата година покупките са били основно извършвани с кредит за лични нужди, за разлика от по-миналата година, когато се се правили с инвестиционна цел и са се заплащали в кеш от хората със спестени пари, пренасочващи ги от банките към недвижимите имоти заради по-голяма доходност от порядъка на 5-7 %, сравнена с нищожната 0,15 % при спестяванията, дължаща се на сегашните средни лихвени нива.

Трябва да се отбележи и силния пазар на офис имоти, при който над 80 % от площите са заети от аутсорсинга на услуги в страната.

В момента набира скорост и търсенето на имоти с индустриални цели (производствени, логистични, складови и др.), което отново е свързано с аутсорсването на производствени дейност от чужбина, най-вече Западна Европа и то на големи компании, поради ниските оперативни разходи, както бе посочено по-горе.

Интересът към логистичните имоти е подкрепен и от електронната търговия, като такава тенденция се наблюдава в цял свят.

Индустриалният инвеститорски интерес до момента бе насочен основно към Пловдив, но изчерпването на подготвени кадри там измества търсенето към други локации в страната като Плевен и Русе.

И въпреки това Северозападна България не успява да се класира на инвестиционната карта, защото общоизвестно на всички е, че там беше разгромена цялата икономическа инфраструктура, а с това и се обезлюди този регион откъм хора в активна трудова възраст.

Пазарът на труда

Вследствие на благоприятната международна пазарна конюнктура, описана по-горе, се увеличава броя на заетите в страната и достига предкризисните нива.

Същевременно са налице много смущаващи тенденции, които влияят негативно както върху икономическото, така и върху общото състояние на страната, а именно:

- намалява броя на населението в трудоспособна възраст, което е предопределящ фактор за потенциала на икономиката в бъдеще.

През 2016 г. трудоспособното население е било 4,3 млн. души, а през 2009 г. – 4,8 млн., тоест за 7 години е намаляло с близо 500 хил.

Още по-притеснително е, че то преобладаващо намалява във възрастовата група 15-25 години.

Тази тенденция се потвърждава и от данните на НОИ, според които през 2016 г. в пенсия са излезли 107 хил. души, а през 2017 г. 54 хил. са завършили средно образование, тоест двама напускат пазара на труда, а един ще влезе.

- заетите във високите възрастови групи увеличават броя и дела си.

През 2016 г. броят на икономически активните в групата 55-64 г. е 3,6 пъти повече от тези между 15 и 24 г., което е очаквано в условията на застаряващо население и емиграция на младите поради нежеланието им да работят на нископлатени и безперспективни работни места при тежки социални условия.

Заетостта във възрастовата група 15 и 24 г. спада до 19,8%, което е най-ниското ниво през последните 14 години.

По отношение на подмятаната до оглушаване констатация за дефицит на квалифицирана работна ръка, особено от страна на „големите“ работодателски организации, може да се каже, че такова нещо като „дефицит“ в една пазарна среда не може да съществува. Просто качествената работна ръка не желае да заема съответните позиции срещу предлаганите работни заплати.

Разбира се има сектори, като ИТ, където въпреки високото заплащане, не може да се намерят кадри, но това е проблем за целия свят заради скорострелното навлизане на технологиите във всички икономически и социални сфери.

Другата причина за недостига на квалифицирани кадри се крие в действията на политическия и икономически „елит“ на страната през последните 30 години.

Много добре всички помним времената, в които десетки хиляди инженери със знания и натрупан опит бяха изхвърлени на улицата.

Едни заминаха за чужбина, други се преквалифицираха, а имаше и немалко случаи, в които ставаха таксиметрови шофьори.

Е, тези същите политици и работодатели, които днес плачат за кадри, взимаха заводите за левче, после ги нарязваха за скрап и прибираха по няколко милиона.

През прехода те присвоиха всички публични средства в тях, които са основния капитал за инвестиране в производствени мощности и продължават да го правят.

Скъпи „назначени“ работодатели, добре е да знаете, че квалифицирана работна ръка се създава във времето, при наличието на устойчива икономика, с инвестиции в производствени мощности на добро технологично ниво!

Трябва постоянна връзка с образованието, защото държавните предприятия, които осигуряваха стажове вече ги няма!

Необходимо е и адекватно отношение към служителя, а не както през последните 30 години – мачкане и ощетяване, за сметка на фаворизирането на политиците, които осигуряват субсидии, далавери и чадъри!

По отношение на резервите на пазара на труда, за което различни експерти се надпреварват да говорят, в действителност такива има, но те са с изключително малък потенциал.

Групата от близо 250 хил. души според едни, според други – 200 хил., а според НСИ за 2016 г. – 165 хил., обозначавана в публично пространство като обезкуражена, немотивирана и нетърсеща работа, реално наброява около 30-40 хил. души (трайно безработни, преживяващи с алтернативни доходи от близки роднини или асоциални личности).

Всички останали, които статистиката и социологическите проучвания засичат, са хора, за които може да се каже, че полагат повече труд и от регистрираните работещи.

Това са майсторите, който извършват специфичните ремонти за поправка на покривите на сгради, участващите в сезонните дейности по събиране на билки и плодове, млади хора, които работят по няколко месеца в чужбина и после се прибират в страната, за да харчат заработеното тук и т.н.

Всички те са в сивата икономика по ред причини.

Разбира се, тук попадат и лица, работещи над закона, но те са кокошкари и са рожба на престъпната среда формирана от големите политически и икономически престъпници.

И накрая групата на т. нар. „обезкуражени“ трябва да се разграничи от онези лица (основно представителите на ромската общност,) които не са особено трудово активни, но получават различни социални помощи, за да бъдат стимулирани да участват в схемите за контролиран вот, прилаган от нашите политици.

По отношение на вноса на работна ръка, някои работодатели, изявяващи се като експерти жестоко се лъжат, че това може да реши проблема.

Да, може да дойдат 3 хил. младежи, предимно от Молдова и Украйна, както стана през лятото на 2017 г. по черноморските курорти, но те са гастрольори, дошли основно да изкарат почивката, отколкото за самата работа.

А нашата младеж, образована и владееща езици, от няколко години вече е в сферата на аутсорсинга, със заплата от 1,5 хил. лв., а не да се моли за 500-600 лв. в туризма и то сезонно.

При сегашните възнаграждения на труда и наличните социални условия, няма как в България да привлечем някого за постоянна работа с перспектива за кариера и т.н.

Да, в Полша има привлечени украински работници (само тези без разрешително са над 1,5 млн.), но там минималната работна заплата е 1 000 лева, а средната е близо 2 хил. и те са на една крачка както от родината си, така и от Западна Европа.

С виетнамски работници, които работодателските организации предлагат в своите становища до правителството, също няма да стане, защото в родината им се отварят над милион нови работни места годишно и се разширява производството във всички сектори. А те дори миналия месец представиха дизайни на собствени марки автомобили, които започват да произвеждат.

Много интересен е и въпросът на каква цена ще им излизат тези работници от чужбина на нашите работодатели.

Да приемем, че им се дава работна заплата от 800 лв., подсигурят им се още 400 лв. за телефон и квартира и самолетни билети за прибиране един път годишно по родните места, то сумата набъбва до 1500 лв.

Не виждам логиката защо не ги дадем на нашите работници, а не да ги мъчим за по 600-700 лв. на месец и те да ходят да работят в туризма в Малта на 1000 евро или в земеделието на Запад с възнаграждения 1,5-2 хил. евро!

Доходите от труд растат, основно заради натиска на пазара, но въпреки това остават на най-ниските нива в ЕС, което прави покупателната способност на по-голяма част от българското население незадоволителна за водене на един сносен начин на живот. Малко статистика: по прогнози на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за тази година се предвижда увеличение на заплатите в различните държави от Централна Европа от 4 до 5 %.

По-конкретно за Унгария то е 4,9 % и при средна работна заплата там над 2 хил. лв., това прави увеличение от 100 лв.

В България, при средна брутна месечна заплата (това е усреднена статистическа стойност, ползвана от НСИ) около 1100 лв. за миналата година, широко тръбеното от всички 10 % увеличение излиза пак толкова (100 лв.).

Но ако трябва да разгледаме нещата диференцирано с оглед регионалната пропаст в доходите между петте икономически центъра и останалите населени места, се вижда, че в по-голяма част от страната средния доход от труд е около 600-700 лв., тоест имаме увеличение с 60-70 лв.

Синдикатите от индустриалния сектор в Германия миналия месец извоюваха 3,5 % увеличение на заплатите и възможност за 28 часова работна седмица, а средната работна заплата там е от 2 до 4 хил. евро в зависимост от отрасъла.

При това положение догонването на развитите държави по доходи може да има само в сънищата ни!

Същевременно, в изследването на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, представено в края на миналия месец се вижда, че цените в страната се доближават до средните ценови равнища на ЕС-28 – до 71 % за храни и безалкохолни напитки, до 53 % за електроенергия, газ и други горива, до 65 % за транспорт, а това са най-големите пера в разходите на домакинствата с ниски доходи, които са преобладаващата част в страната, видно от данните, изложени по-долу.

Само за сведение ето цените на някой продукти в търговската верига „Кауфланд“ в Германия, посочени в брошурата им за периода 22 – 28.02.2018 г. – банани 3,60 лв., чери домати – 2,60 лв., охладена пъстърва – 18 лв., телешка кайма – 11 лв., охладено пиле – 8 лв., сирене „Ементал“ – 20 лв., като цените са за килограм и без промоционалната отстъпка.

Автор: Росен Миленов

източник:Гласове

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев