АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

КОМЕНТАР

КОМЕНТАР
13.03.2018 / 11:45

ЧЕТИРИМАТА КОННИЦИ НА АТОМНИЯ АПОКАЛИПСИС

В продължение на няколко десетилетия след края на Втората световна война човечеството успяваше да избегне нов глобален конфликт, опирайки се на т. нар. доктрина за ядрено възпиране.

Двете военни суперсили САЩ и Русия натрупват толкова голям ядрен арсенал, че си гарантират взаимно тотално унищожение, в случай че една от двете държави се изкуши да нападне първа.

В момента обаче технологичното развитие поставя концепцията за ядреното възпиране на сериозно изпитание.

А това значи нови неизвестни и рискове.

Въпросната доктрина се базира на допускането, че нито една от държавите не може да нанесе достатъчно бърз и изненадващ първи удар, без да получи опустошителен ядрен отговор.

До момента атомните бойни глави се пренасяха или чрез междуконтинентални балистични ракети, чиито траектории са ясно проследими, или чрез стратегически бомбардировачи, или на борда на ядрени подводници.

Съвсем скоро обаче начините за нанасяне на стратегически удари ще станат много по-разнообразни, като комбинират бързина, изненада и маскировка.

И това със сигурност ще повиши риска от спираловидна ескалация на всеки конфликт до ядрен апокалипсис.

От Русия – без любов

По време на годишното си обръщение към нацията миналия четвъртък руският президент Владимир Путин изненадващо обяви няколко свежи (и страховити) попълнения в стратегическия ядрен арсенал на страната по време на реч, достойна за най-добрите традиции на Студената война.

Независимо дали става дума за предизборна кампания (руснаците ще гласуват за нов държавен глава другия уикенд), за блъф или за реалност, казаното от него очертава посоката, в която вероятно ще се движи евентуалната нова надпревара във въоръжаването, за която специалистите в сферата на сигурността вече съвсем сериозно предупреждават.

Освен още по-мощната балистична ракета "Сармат", способна да заобиколи американската отбрана и да мине над Южния полюс, както и самоуправляващото се ядрено торпедо Kanyon, Путин анонсира съществуването на още две нови оръжия.

Става дума за хиперзвуковата крилата ракета с въздушно базиране "Кинжал" и напълно нова, все още безименна крилата ракета, задвижвана с... ядрен двигател.

Последното е принципно нова технология, неизползвана в момента никъде по света. Американците я разработват концептуално още през 60-те години на миналия век в рамките на секретния проект "Плутон", но се отказват от нея, тъй като е твърде опасна дори да се тества.

Хиперзвуковите ракети (движещи се със скорост поне 5 пъти по-бърза от звука) пък са технологията, която военните анализатори разглеждат като най-голяма заплаха за ядреното възпиране, тъй като те са достатъчно бързи и маневрени, за да се промъкнат през която и да е съществуваща противоракетна защита.

Ако трябва да обобщим в едно изречение: идеята на новите руски стратегически оръжия ще е да обезсмислят американския противоракетен щит.

Което е малко странно предвид факта, че той и до момента не може да гарантира 100% успеваемост при масиран ядрен удар с много ракети, какъвто би бил той от страна на Русия.

САЩ многократно са заявявали, че техните противоракетни системи AEGIS и THAAD са предназначени за защита при ограничена атака от страна на агресивна регионална сила, но уверенията им винаги са се приемали с подозрение в Москва.

Подводното чудовище на Кремъл

Още преди около месец и половина стана ясно, че руската федерация е на път да се сдобие с дистанционно управляван подводен термоядрен заряд, който е над два пъти по-мощен от която и да е атомна бомба, взривявана до момента.

Щатските медии се позоваха на секретен доклад на американския президент Тръмп, посветен на стратегическите оръжия и ролята им в международните отношения през следващите 5 до 10 години.

Оръжейната система, условно наречена Kanyon, а в руските медии - "Океанска многофункционална система "Статус-6" ще има бойна глава с мощност 100 мегатона. Според симулатора Nukemap такъв удар би убил моментално 8 млн. души и би ранил още 6.6 млн., ако бъде взривена в района на Ню Йорк.

Според Путин актуалното обновяване на руския ядрен арсенал е пряк отговор на създаването на американския противоракетен щит, след като през 2001 г. американският президент Джордж Буш - младши оттегля страната от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 г.

На практика системата представлява автономно самоуправляващо се торпедо.

Ядреният дрон ще може да измине без човешка намеса до 10 хил. км под повърхността на световния океан, преди да достигне целта си.

След като бъде детонирана, Kanyon ще създава гигантско цунами, което ще помита крайбрежната ивица, заливайки я с радиационни вълни.

По неофициални данни бойната глава може да съдържа и радиоактивния изотоп кобалт 60, който превръща поразените зони в необитаема пустия за поне един век.

По време на речта си Путин обяви, че подводният атомен дрон ще е 100 пъти по-малък от подводница и много труден за засичане.

Той ще се движи на "екстремна дълбочина и със скорост, която многократно надвишава бързината на съществуващите подводници, торпеда и надводни кораби".

Ако бъде сравнено с междуконтиненталните балистични ракети, въпросното ядрено торпедо не е особено бързо - то ще се движи със скорост от около 100 възела, или около 185 км/ч.

Грубо казано, ще му трябват около 36 часа, за да достигне от най-западната точка на Русия до Ню Йорк.

За сметка на това Kanyon няма как да бъде прихванатo от съществуващите противоракетни щитове, движейки се безшумно в морските дълбини, което го прави пригодено за изненадващ първи ядрен удар.

"Чернобил" лети над главите ви

Безспорно най-шокиращото заявление от страна на Москва беше, че руската армия притежава крилата ракета с ядрен двигател.

Принципът на работата й е сравнително прост и на теория е известен от края на 50-те години на миналия век, когато Пентагонът стартира проекта "Плутон".

Накратко казано: става дума за правопоточен реактивен двигател (ramjet), при който въздухът се всмуква от движението напред, загрява се до свръхвисоки температури чрез ядрена реакция и се изкарва през задните дюзи, осигурявайки тяга.

По време на проекта "Плутон" изследователите твърдят, че могат да вдигнат три пъти скоростта на звука (около 3600 км/ч), която да се поддържа, докато продължава ядрената реакция.

На практика това би бил умален летящ атомен реактор.

Проблемът е, че от дюзите на ракетата ще излиза нагорещен силно радиоактивен въздух, който ще обрече на лъчева болест всички живи същества по трасето й.

Но това вероятно би бил най-малкият проблем, в случай че въпросната крилата ракета бъде използвана в реален конфликт.

Според руския президент Путин прототипът на ракетата с ядрен двигател вече е бил тестван миналата есен, има "практически неограничен обсег", развива висока скорост и е толкова маневрен, че може да пробие всяка противовъздушна отбрана.

Малко странно е обаче как въпросните изпитания са останали незабелязани за света, при положение че новата оръжейна система би оставяла сравнително лесна за засичане радиационна диря след себе си.

Хиперзвуковата заплаха

И ако реалното съществуване на действащ ядрен двигател е нещо, което предстои да бъде доказано (или отречено), една друга оръжейна система, обявена от Путин, буди съвсем реални притеснения – хиперзвуковата ракета "Кинжал".

Именно това е технологията, която може да обезсмисли американските противоракетни системи като AEGIS и THAAD.

Тя позволява ракетите или ядрените глави да се движат със скорост между 5 и 25 хил. км/ч в горните слоеве на атмосферата, като запазват висока степен на маневреност, запазвайки в тайна целта си до последните няколко секунди преди удара.

В случая с "Кинжал" става дума за крилата ракета, която се движи четири пъти по-бързо от звука (около 4900 км/ч) и има обхват около 2000 км.

Предполага се, че е конструирана на базата на квазибалистичната ракета с малък обсег "Искандер-М".

По неофициална и непотвърдена информация вероятно създава около себе си плазмено поле, което се опитва да намали радарния й отпечатък и да я направи още по-трудна за прихващане.

За момента тя ще бъде базирана на свръхбързите самолети МиГ-31, но в бъдеще вероятно ще бъде носена и от руските стелтове Су-57 за поразяване на цели в Европа, морски авионосни групи или корабни ескадри.

Проблемът в случая е, че в момента напреднали програми за развитие на хиперзвукови ракети имат не само суперсили като САЩ, Русия и Китай, но и регионални сили като Индия, Франция и дори Австралия.

"Възможността лесно да пробиеш вражеската противовъздушна отбрана и да нанесеш прецизен удар по всяка точка на планетата в рамките само на един час ще запълни голяма празнина в сегашните военни способности", коментира пред Wired Брус Блеър, експерт по ядрената сигурност в университета "Принстън".

"Разпространението на хиперзвукови ракети, освен ако не бъде регулирано с експортен контрол или нов международен договор, ще позволи на голяма група от по-малки държави да заплашват суперсили от ранга на Китай, Русия и САЩ", обобщава ситуацията Патриша Луис, директор по въпросите на международната сигурност в Чатъм Хаус.

Нещо подобно на това, което в момента наблюдаваме между САЩ и Северна Корея, но във вариант "всеки срещу всеки".

И тогава глобалният апокалипсис действително може да се окаже на една ръка разстояние...

Автор:Момчил Милев

източник:Сapital.bg

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев