АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ВОЙВОДА ПАНАЙОТ ХИТОВ

Панайот Хитов
21.02.2018 / 11:20

Материалът за Панайот Хитов и разузнавателната дейност за водените от него доброволчески чети през освободителната руско-турска война е предоставен от Мария Кирова - Регионален исторически музей-Сливен.

"По повод предстоящите военни събития на Балканите през 1877 г. Панайот Хитов изразява своите категорични позиции и намерения да участва в тях.

В писмо от Белград до Пенчо Черковски войводата нарежда: ”Кажи на господин Паренцова, че аз, щом видя, че ще има война /на/ Русия с Турция, и да ме пъдят пак ще ида!

Най-сетне в такова време не могат ми запрети.

Ще вървя и аз с войските.

Толкова време да ходя /из България и се боря за освобождението, че сега питане ли иска?” /1/ Отправката е към полк. П. Д. Паренсов – един от организаторите на руското разузнаване, който далеч преди началото на военните действия работи по изграждането на специалната разузнавателна мрежа в Румъния и по поречието на река Дунав.

Активната готовност за съпричастие от страна не само на П. Хитов, но и на хиляди българи, всъщност е логично продължение на многовековните усилия за отхвърляне на чуждото потисничество; на наскоро отшумялото Априлско въстание и последвалото участие на толкова българи – доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г.

Налице е неоспоримо съвпадение на основните цели на българското националносвободително движение и намеренията на руските военни кръгове, които могат да включат възможно рационално в предстоящата кампания натрупания заряд от енергия и опит на това движение. Въпросът е къде и по какъв начин всеки може да е полезен, как да намери най-точната си реализация в екстремността на настоящия исторически момент.

По отношение на лидерите в освободителните ни борби, сред които първо място по това време заема П. Хитов, изискванията са далеч по-отговорни – те трябва да поемат нови функции, да се “вместят” в новите траектории на политическото пространство на балканския фронт.

Съгласно предварителните проучвания, всепризнатият български войвода е сред фигурите, на които се възлагат едни от най-важните задачи – специално съдействие при събирането на военно-тактическа информация, задължителна в предстоящата военна кампания.

Разбираемо е, че тук няма да се разглеждат въпроси, свързани с неговата дейност изобщо през цялата война 1877- 1878 г. – като цяло проблемът около създаването и ръководството на доброволческите чети е отдавна обект на отделни изследвания /2/

Но някои неизползвани досега сведения от този период ни дават достатъчно основания да се спрем на определени аспекти, свързани преди всичко със задачи от разузнавателен характер, изпълнявани от доброволческата чета и ядра, чиито войвода е П. Хитов.

Част от тези сведения откриваме в БИА-Фонд Пенсионни дела; в лични документи на войводата /предоставени ни любезно от колегите в РИМ- град Русе/; особено интересни детайли по темата се съдържат и в публикуваните “Фамилиарни забележки и спомени…” на Хитов. /3/

Без претенции проблемът около разузнавателните инициативи и фактите, свързани с П. Хитов като четоводец да бъде изчерпан изцяло, намираме за по-прецизно този проблем да се хронологизира /условно казано/ в два етапа: Първи етап – съотносим с предварителните планове на Главния щаб на Дунавската армия; създаването още на румънска територия на малка чета и определянето на нейните задачи до края на м. юли 1877 г.

Несъмнено този период е свързан с една значителна по обем проучвателска работа за участниците в нея и най-вече за войводата; за безусловното подчинение и оперативно ръководство от страна на целия разузнавателен отдел в щаба, и по-конкретно от полковник Н. Д. Артамонов, от М. А. Хитрово и др.;

Вторият етап започва след официалните Свидетелства – разрешения от страна на руския щаб за създаването на нови, значително по-големи и вече с по-широк диапазон на работа чети, на които П. Хитов е назначен за Главен войвода /м. юли 1877 г./

По отношение на споменатия първи етап вече бе подчертано, че той е пряко зависим от началната реализация на разузнавателните руски планове на Балканите.

В своите “Фамилиарни забележки” и спомени Хитов няколкократно споменава, че още в Белград се среща с представители на Московския и Санкт Петербургския славянски комитети –княз А. А. Наришкин и с П. А. Голенищев- Кутузов./4/

Чрез Наришкин, българите Драган Цанков и Григор Начович се осъществява замисълът П. Хитов да замине за Букурещ, където е планираната среща с полк. Д. П. Паренсов. Там Хитов получава от него първите конкретни задачи – да издирва българи, подходящи за преводачи, водачи и т.н.

Междувременно обаче от кореспонденцията между Гр.Начович и Димитър Иванов става ясно, че всъщност войводата е имал и други по-ранни връзки и ангажименти с русите. П. Хитов уведомява още на 8 април, че не може да дойде “за проектираното пътувание”, защото не разполага с нужното време.

Освен това според Гр. Начович изпратената му от “мустаките” сума от 500 франка “не стигат нито за пътни разноски на ония, които ще ходят на 20 градища да основават комитети или аген/т/ства /5/.

Налице са коментарите, свързани с известните планове на полк. Паренсов, подпомаган от кръговете около Евлоги Георгиев, за организирането на голяма разузнавателна мрежа не само в придунавските градове, но и във вътрешнобългарските селища.

Няма съмнение, че П. Хитов не само е запознат с тези планове, но през късната пролет на 1877 г. вече работи активно и съдейства за тяхното изпълнение.

Един ден преди обявяването на войната, на 11 април 1877 г., полк. Г. И. Бобриков докладва на Началник-щаба на армията ген. А. А. Непокойчицки, че се срещнал с българина П. Хитов, като обяснява, че последният е запознат с подробности за проходите в Стара планина, със състоянието на пътищата, мостовете и околните населени места./6/

През втората половина на месец април Паренсов е готов със своя рапорт също до ген. Непокойчицки, в който излага непосредствените си впечатления от П. Хитов и неговите възможности, опит и знания – все качества, необходими за един лидер./7/

В същото време войводата се заема с пряката си задача – да издири и събере своите момчета: “Ако се сложело да има война, ще ги намеря,заявява той.

Аз имам момчета, които познават пътищата навред из България”./8/

Първият му маршрут е към градовете Браила и Галац, като за обиколката полк.

Паренсов му предоставя необходимите средства. В Браила Хитов намира най-напред своя дългогодишен сподвижник Дядо Жельо войвода /Желез Чернев/ – последният със сигурност е запознат още преди това с очакванията от него, както и от мнозина други изявени българи, очаквания за съдействие.

Обяснимо е, че обстоятелствата налагат строго да се координират и преразпределят задачите с П. Хитов.

В Галац последният се среща с известния български търговец и революционер Рафаил Атанасов, с когото е имал от по-рано близки контакти и с когото сега обсъждат въпроса за подбор на момци – доброволци от града и околностите.

Според Р.Атанасов желаещите са около 60 души, но в по-късно свое писмо до Хитов го оповестява, че в града вече са събрани 200 души – в края на м. април 1877 г., като издръжката им е поел той самият./9/

С неголяма чета от 16 души Хитов и Дядо Жельо се завръщат в румънската столица и се свързват с полк. Паренсов; той изисква допълнителния списък от доброволци, които очакват да се съберат.

Впоследствие тези момчета се “разпратиха по батальоните”, както обяснява Хитов, т.е. по авангардните руски части, за да изпълняват специалните задачи от разузнавателен характер или като водачи.

Същевременно войводата отбелязва и друго – за много от тях съществуват предварително събрани сведения, които са дадени в руския щаб./10/

Едва ли можем да се съмняваме, че тези данни за българите-доброволци са резултат от преките препоръки на войводата П. Хитов, свързани с неговата многогодишна работа по подготовката на една стабилна агентурна система.

Това е сериозна предпоставка за създаването на надеждна и бърза като устройство структура от подходящи българи-разузнавачи – наложителна за нуждите на войната. Всичко налично е пряк резултат от работата на кръга около кап. І ранг М. П. Новоселски; а по-късно на полковниците Иван Кишелски, Паренсов и Артамонов.

Специфични са задачите пред Пантелей Наботков, сътрудник на П. Д. Паренсов, за разрастване на разузнавателната мрежа в Придунавието.

Това, което прави впечатление при разглеждане на проблема е, че не са обозначени, в смисъл взети под внимание и съответно регламентирани, онези малки по обем, но вече действащи структури-ядра, чети и пр., на чиито ангажименти до голяма степен се разчита.

В заповедта на ген. Непокойчицки от 27 юни 1877 г. се узаконява наемането на отделни лица за преводачи и “вожаты” към поделенията на руската армия, без да се споменава за нещо повече./11/

Едва при преминаването на Дунав при някои руски полкове са създадени цели разузнавателни групи от българи, но за тяхното официално “признаване” е нужно твърде много време и още повече усилия; необходимо е да се спечели и завоюва доверието на руския Генерален щаб, за да се разреши и ръководи в цялостен план изграждането на българските доброволчески чети и отряди, обстоятелство, към което много от руските генерали остават резервирани докрай./12/

Що се отнася до П. Хитов през цялото време докато е още на румънска земя, впоследствие и в Родината, той е обграден със свои “отбрани момчета” и упражнява добре познатата си воеводска практика на организатор и ръководител.

Това, че е имал около себе си чета още през май 1877 г. не подлежи на съмнение – добре известно е, че той невинаги е склонен да изчаква специалните “дозволения” на руското командване, без това да означава разбира се, че работи самоволно.

В запазени документи и материали, един от неговите четници – сливналията Петър Делиминков изрежда имената на мнозина: “Дядо Цонко от Котел, Кара Матю от Разград, и двама тревненци,…Ангел Попович от Враца, Дянко Цоцков /Недялко Цоцков от Сливен-б.м. М. К./”

Според Делиминков това са “по-първите, които бяхме в Букурещ…”/13/, но някои от тези момчета остават до войводата си през целия военен преход.

В писмена молба до него, друг участник в събитията от пролетта на 1877 г., припомня на Хитов, че е член на онази чета, “която съществуваше преди организирането на доброволческата чета в Търново, която образувахте на 18 августа 1877 г…” /14/, т.е. потвърждава се информацията за предходно съществуваща, макар и неголяма организирана единица, начело с войводата Панайот, признат впоследствие и от щаба на руската армия за Главен войвода.

В началото на м. май групата на П. Хитов, заедно с българина Петър Мишайков, са включени в подкрепа на военноинженерния отряд на полк. Нагловски по средното течение на Дунав./15/ Рекогносцировката се извършва с лодки по течението на реката, а според получените резултати се докладва, че именно около Свищов е стратегически най- целесъобразно да се осъществи преминаването на десния бряг./16/ Междувременно те получават сведения и за това, че отвъд никополското бърдо е разположил армията си Хасан паша, чиято численост непрекъснато нараства.

От градовете Турну Мъгуреле, Зимнич и Свищов, П. Хитов вече се движи с щаба на руската армия в посока към старата българска столица.

По време на прехода, както и след настаняването на бивак край Търново, той всъщност е на разположение на разузнавателното управление и това обяснява последвалите му задачи: по посока от Търново към с.Козаревец, от там към с. Кесарево, където е разположен неголям руски отряд от пехота, кавалерия и артилерия.

Целта е да се засече евентуално предвижване на сили на противника от изток, откъм Осман Пазар /Омуртаг/.

Преходът им е прекъснат от сериозен артилерийски обстрел, затова се връщат през Кесарево, гр. Лясковец към Търново, където полк. Паренсов докладва ситуацията. Наскоро на неговото място е назначен полк. Артамонов, който отказва на настояването на Паренсов да вземе Хитов със себе си: “Той тряб/в/а тука, в щаба, и не може без заповед да се отдели от щабофицера” – пише в спомените си войводата и така обяснява мотивите на новия началник… „Подир това мен ми се заповяда да ида с моите няколко момчета и ми се даде и един казак, и препоръчително писмо…”/17/

Писмото е известно в историческата литература – до старейшините в селищата по прохода Хаинбоаз и спешната необходимост от поправка на коларския път, но цитираното в записките на войводата ни обръща внимание на факта, че тогава той се движи със съвсем ограничен брой свои помощници, отбрани разбира се от самия него. По това време случайността го среща с руския полковник Де Прерадович, който в спомените си споделя своите първи впечатления: “Така подир малко дойде при мене, дрънкащец подир си саблята в желязна ножна, невисок ръст, здрав един българин, с дълги мустаци и се отрекомандува: ”Панайот войвода!” Панайот беше облечен в чепкен от местно сукно, камилски цвят и агнешка народна шапка.

На лицето му нямаше нищо такова, което да свидетелствува за неговите военни дарове и заслуги.”/18/

С настъплението на Предния отряд на ген. Й. В. Гурко на юг от Балкана, натам се предвижва и малката чета на П. Хитов, вече с възможности за относително по-голяма самостоятелност в дейността си, но под опеката на руските разузнавателни служби.

За целта още в началото на похода войводата получава и съответните легитимиращи документи, нужни за изпълнението на предстоящите задачи: Свидетелството му от руския генерален щаб с дата от 16 юли 1877 г., според което “българският войвода Панайот Хитов по заповед на Началник Щаба на армията се командирова в различни местности на Дунавския и Адрианополския вилаети.”

Свидетелството завършва с настоятелна молба да му се оказва възможното съдействие.; визитна картичка от полк. Артамонов с надпис от подобен характер и с уточнението, че той изпраща Хитов в качеството му на “съпровождащ и посредник между българското население и нашите войски, като войводата е длъжен да се връща към щаба на армията мигновено при необходимост за отряда” /19/

В цитираните досега “Записки…” на Хитов се намират доста сведения за посочения период, но прави впечатление, че относително малкият отряд на войводата като че ли се движи целенасочено след руския Преден отряд или далеч от него.

Без съмнение може да се приеме, че именно такива са разпорежданията, дадени на войводата от руския щаб.

Във всеки случай, той, заедно с момчетата си започва усилена работа по събиране на сведения за състоянието на по-значимите пътища, а голямата част от източнопланинските проходи и градове са “под око”, още повече, че целият регион на изток от Хаинето му е познат – селища, пътища, превали и пр.: Твърдишкия, Вратника /над гр. Сливен/; Демир капия /над село Стара река/; Сливен-с.Чам дере /с. Боров дол/- с. Стара река; Сливен-с. Раково; Сливен-Котел /Сотирския проход/; Котленския и Марашкия проходи.

Още в началото на юли започва разпращането на отделни четници по направления, важни във военно-тактическо отношение: на 6 юли /датите са по ст.ст./ те докладват за липсата на турска войска по прохода Демир капия и в гр. Ямбол; че в Сливен има 2 000 войника и 4 оръдия; в Нова Загора-6 000 души. /20/ На следващия ден в доклад до Артамонов се оповестява за голямата опасност, надвиснала над гр. Ямбол и няколко села от страна на черкезки банди.

Зачестилите подобни случаи и възникващите все по-сериозни задачи пред българските доброволци, са поредният повод Хитов да припомни настоятелно своята молба до Шаба, относно наложителното и незабавно уреждане на официалния статут на четите като цяло./21/

Последователно във времето продължават да се изпращат сведения за Сливен, Шумен, чакат се пратениците от Осман Пазар, от Джумая и от Разград; съобщава се за предислокацията на войски в посока Стара Загора. Изтъква се намерението на войводата да “развалят железницата“ /Хиршовата железница-б.а./, но че нямат динамит и преди всичко “доз/в/оления от Главният щаб”, за да пристъпят към действия./22/

Твърде дълго време войводата и неговите двайсетина момци обикалят различни селища – те са около с. Оризари, с. Лъжите /Баня/, с. Терзобас, с. Чам дере, над с. Кортен.

От там той изпраща към Сливен-Котел-Осман пазар и прохода Демир капия за разузнаване Курти Стоянов, брат на известния сливенски войвода Таньо Стоянов. Заедно с него тръгва и Дони Николов от Къркклисе /Лозенград/ с поръчения през Бургас за Варна и Шумен. Петър Делиминков тръгва за сведения по маршрут: с. Чанакчии /Долно Паничерево/, Елхово /Милево/ към Ст. Загора.

Наред с притесненията около тези опасни мисии, Хитов разпорежда по нарочно изпратен турчин от с. Джумалий /Сборище/ да отиде в Сливен и предаде едно твърде навременно и категорично предупреждение към местните власти.

То се отнася пряко към ситуацията в града: “…да кажи на агите да пазят техните развалени /в смисъл агресивни –б.м./ турци да не правят зло на българите, че сетне според лошите турци и добрите ще го изпатят.”/23/

Междувременно П. Хитов е арестуван от руски отряд, но за кратко време, по фалшивото обвинение, че е турски шпионин.

Споменатите по-горе пълномощия и документи, с които разполага българският войвода, спомагат недоразумението бързо да се изясни.

Без да е необходимо проследяването на всички маршрути на тази малка чета, трябва да споменем, че тя ходи и в гр. Елена, дава точни информации за прохода Демир капия, за намиращите се в Котел 700 души арабски войници и пр./24/. Към 20 юли четата е отново в околностите на с. Козос моде /днес част от гр. Твърдица/, от там се отправят към с. Хаинето.

Съвсем близо до прохода Хитов забелязва огромна маса бежанци-българи от средногорските села, очакващи да преминат след руската армия.

С типичната си прозорливост той преценява огромната опасност от нападение над тях от страна на обикалящите башибозушки банди, затова нарежда на сънародниците си да потеглят незабавно по друг, обходен път – през боаза по течението на р. Лазово /на изток от Хаинбоаз-б.м./, в посока Първовци, за да намерят закрила в дебрите на планината./25/

Когато руската армия започва своето изтегляне през Хаинбоаз, Хитов остава в южното подножие, за да изчака своите хора, разпратени в различни посоки, “а отвъдното лице на Балкана остана пак на разположението на наш/и/те турци-тирани и българското население се разбяга” – споделя с горест той в писмото си до Григор Начович./26/ Всъщност посочените по-горе факти само още веднъж потвърждават неговата впечатляваща позиция на борец, на гражданин; не пасивен съзерцател на шеметни събития, а воин със силно родолюбие и чувство за отговорност при различни обстоятелства.

В края на м. юли 1877 г. П. Хитов най-сетне получава от Главния щаб очакваното Свидетелство, което вече регламентира по-нататъшната негова дейност и тази на четниците му. Следват и специалните инструкции в тази насока /отнасящи се да всички останали българи-четоводци/, но на този въпрос тук няма да се спираме.

Задачите са ясни и категорични: да се действа самостоятелно, но в координация с руската императорска войска; в качеството им на разузнавачи българските водачи да дават предупреждения за движението на неприятеля; да бъдат вярна стража на всички пътеки и проходи в Балкана; в никакъв случай да не обръщат оръжие срещу мирните жители-било то мюсюлмани или християни и т.н./27/.

Получили своята макар и относителна самостоятелност, снабдени с достатъчно оръжие, българските доброволци разширяват своето участие в настоящия период от бойните операции.

От това време би могло да бъде определено и началото на втория етап в дейността на П. Хитов като Главен войвода на няколко доброволчески чети.

От есента на 1877 г. те са дислоцирани около град Елена и са натоварени с още редица функции, но тук ще продължим проследяването тяхното на участие само в разузнавателни операции.

По настояване на командира на 13-ти кавалерийска дивизия – ген. майор Леонид Ф. фон Раден, разположена на позиция край с. Кесарево, П. Хитов лично се заема да отиде до Разград, като му заявява, че за Осман пазар вече пътува негов човек, за да донесе сведения.

През поредица от препятствия войводата достига до Разград, но не открива своя разузнавач, с когото работи още от Букурещ – Кара Ватю /или Кара Матю/ от Разград, изчезнал по неизвестни причини.

В “Записките…” се обяснава и тактическият замисъл на войводата за предварителното подсигуряване – от Букурещ, по негова заръка се разпращат във вътрешността на българските земи редица доброволци /като споменатия Кара Матю-б.м./, преди да преминат още русите и преди да стане сложно проникването през турските караули и укрепления.

Изправен в момента пред трудна задача, все пак той съумява да научи достатъчно за това “как стоят турците в града, …колко табии има, какви топове?”/28/

Твърде жалко е, че в спомените си войводата не отделя повече място на времето, когато неговата чета /разделена на подчети-б.м./ се намира в Еленския край. Пропуснатото се допълва от документални и други източници, свързани с опитите на турското командване да превземе Търново от направлението през град Елена.

В целия този процес – разузнаване, охрана, в ожесточените боеве вземат участие и българските чети.

В руските военни доклади неприкрито се потвърждава наличието на достатъчно информация, получена чрез доброволците.

По повод злополучното сражение при Елена, полк. Де Прерадович пише в спомените си: “Радостта за превземането на Плевен се потъмняваше до някоя степен от разказите за Еленската катастрофа; лошите язици казват, че всичко било произлязло от невнимание, казват че не са искале да вярват в настъпването на турците, макар че началството е било предупредено за приближаването на Сулеймана от дотичалете из Сливен българе…”/29/

Разбира се, едва ли можем да твърдим, че точно чрез “милиционерите” на Хитов са дошли всички тези данни, но е допустимо, поне що се отнася до Сливен /едни от най-опитните му момчета са или от там, или от околните села-б.м./

Друг е въпросът, на който мнозина от изследвачите дават отговор относно причините за вече цитираното изгубено сражение, но това е твърде обемен проблем, за да се разглежда паралелно тук.

В походния бележник на войводата са съхранени записки, които пряко кореспондират с въпроса за времевото и пространствено направление в действията на ръководените от него чети. Впечатляващи са както техният обсег, така и разнопосочието им – ако за м. октомври доминират маршрути около Елена, Търново, Ново село, Златарица, Сливен /напр. на 3 октомврия за там са тръгнали “пет душа- дадени 7 пол. за харч.”/30/; в началото на м. ноември определящи са направленията за Дряново, Трявна, Габрово, Севлиево.

Цитирани са датите, на които са изпратени хората, а често пъти се посочва и сумата “за харч”, която най-малкото подсказва за какъв отрязък от време ще се пребивава там. Много често се командироват момци по линията Севлиево, Ловеч, Троян, Тетевен, Рибарица, с. Сопот, с. Балван и др., и то около средата на месец ноември –от 6-ти до 15- ти. /31/

Очевидно става дума за изпълнението на специални поръчения по тези места, които имат връзка с плановете за превземането на Плевен и с предотвратяване на опитите за предислокация на турска армия от София към Орхание.

Горното е свързано пък с планирания демарш на отряда на ген. Гурко с цел да се укрепи фронта при Ловеч и да се попречи за изпращането помощ на Осман паша.

За целта освен цетралната служба /ръководена от полковник Артамонов/, към Западния отряд също е създадена друга разузнавателна част, поверена на княз А. Н. Церетелев./32/

През втората половина на м. декември 1877 г. четите на П. Хитов започват по-усилено проучване по направлението: Търново- Лясковец- Габрово- с. Енчовци-с. Селци-с. Станков хан- Церова кория- Търново.

Обиколката започва от 21 и завършва на 31 декември; разходите са посочени: 294 франка до Нова година.

Всичко това намираме в походните записки на войводата, като проследяването на маршрутите налага изводи, определено свързани с предстоящото зимно преминаване на Южния отряд и плановете на русите за овладяването на укрепения противников лагер при Шейново в началото на 1878 г.

Известно е, че в тази връзка се обръща внимание и на по-източния Тревненски проход, а споменатите по-горе малки селища /Станчов хан, Енчовци, Селци и др./, са твърде близко около него./33/

От направление гр. Елена- Твърдица -с. Чочовен обединената чета на П. Хитов влиза на 6 януари 1878 г. в Сливен, който по достоверни сведения по това време “представлява ужасно зрелище”; продължава пътя си на изток към Истралджа /днес гр.Стралджа/, с. Еситлии /Деветак/, за да продължи своя боен път съвместно с българските опълченски дружини при сраженията край с. Садово и с. Везенково./34/

Все още не са достатъчно проучени задачите във връзка с този последен път на четата, особено когато тя действа вече непосредствено с Левия страничен отряд на руската армия, на юг от Балкана.

Досега историческите извори не ни даваха сведения, че войводата П. Хитов всъщност достига с четата си до Одрин – т.е. тяхното участие във военните действия продължава и след януарските събития в Котленско.

В писмо до съпругата си Екатерина Хитова в Белград, писано в Сливен на 5 февруари 1878 г., той й съобщава факта, че тези дни се е завърнал в родното си място Сливен, защото: “ ходих да придвеждам войските до реченият грат или варош едирне /…/дренопол /Адрианопол-б.м.М.К./ и сигаса заварнах.”/35/

Писмото е написано саморъчно, с подпис “войвода Панайот Хитюв”, но за жалост в него той не съобщава повече за мисията си.

Като имаме предвид, че авангардните части на Левия отряд на ген. Е. К. Делингсхаузен се съсредоточават в Одрин на 10 януари 1878 г., там впоследствие идват главните сили на Средната колона откъм Казанлък, то можем да предположим, че Хитов и четата му подпомагат преминаването в направлението откъм изток.

Излишно е да се доказва, че регионите на Странджа планина и поречието на р. Тунджа са достатъчно познати на войводата, за да окаже очакваната необходима помощ.

Посоченото дотук ни дава основание да се надяваме и издирваме макар и малкото, което ще ни помогне да се допълни започнатото проучване – да се разгледат по-обстойно проблеми, свързани с други доброволчески отряди или чети и тяхната разузнавателна дейност; приносът на някои по-изявени “редови” четници и т.н.

Така по обективен и исторически прецизиран начин ще се доразкрие в цялостен план действително респектиращата и безспорно значима фигура на Главния войвода Панайот Хитов – един от сътворителите на свободна България.

Б Е Л Е Ж К И

1. Панайот Хитов.Фамилиарни забележки. Спомени /ХVІІІ век- 1877 година/. Русе, 2003, с. 167.

2. А.А.Улунян, Българският народ в руско-турската война 1877-1878 г. С., 1972; Ст.Дойнов. Българската общественост и руско- турската освободителна война /1877- 1878/. С.,1978; К. Косев.Панайот Хитов.Живот и революционна дейност.С.,1963; М.Кирова. Панайот Хитов и българските доброволчески чети по време на руско- турската освободителна война 1877-1878 г. ИМЮИБ, т.ХІІІ, 1990 г., с.127- 133. и др.

3. П.Хитов, Пос. съч; РИМ-Русе, п.ХХХV, полеви тефтерчета и записки.

4. П.Хитов,Пос.съч.,с. 161- 162.

5. Писмо от Григор Начович до Димитър Иванов в Букурещ- 9 април 1877 г.- Гюргево. В: Сб.Сто години от руско- турската освободителна война 1877-1878, С., 1978, с.108.

6. А.А.Улунян, Пос.съч., с.43.

7. Пак там, с.44.

8. П.Хитов, Фамилиарни забележки…,с.167.

9. Пак там, с.168-169; Писмо от Рафаил Атанасов до П.Хитов, 27 април 1877 г.- Галац. В: Сб.Сто години…,с.141- 142.

10. П.Хитов. Фамилиарни забележки…,с.169 и сл.

11.Г.Тодоров. Ролята на българите в руското разузнаване през Освободителната руско- турска война /1877-1878/. Известия на ИИ, т.9, С., 1960, с.19.

12. Пак там, с.18.

13. П.Хитов, Пос. съч, с.363 /вж.бележките на В.Антонова/.

14. Регионален исторически музей /РИМ/- Русе, п.ХХХV, Инв.№998.

15.Ст.Дойнов, Пос. съч., с.53.

16. Г.Тодоров,Пос. съч., с.14.

17. П.Хитов, Пос. съч., с.175-176.

18. Де Прерадович. Българското опълчение в руско- турската война 1877-1878 г. Руссе, 1884, с.28.

19. П.Хитов, Пос. съч., с.364- 365 /бележки на В.Антонова/.

20. Сб.Освобождение Болгарии от турецкого ига, т.ІІ, М.,1964, /сл.Сб.ОБТИ/, д. 160, 164, 165.

21. Сб.ОБТИ, т.ІІ, д.128.

22. Сб.Сто години…, с.229.

23. П.Хитов, Пос. съч., с.178-182.

24. А.А.Улунян. Пос. съч., с.79.

25. П.Хитов. Пос. съч., с.186.

26. Сб.Сто години…, с.230.

27. Сб.ОБТИ, т.ІІ, д.190.

28. П.Хитов. Фамилиарни забележки…, с.190-191.

29. Де Прерадович. Пос. съч., с.229.

30. РИМ- Русе, п.ХХХV, Инв. №1020.

31. ИМ-Русе, пак там.

32. Г.Тодоров. Пос. съч., с.39-41.

33. РИМ-Русе, п.ХХХV, Инв. №1020.

34. Пак там.

35. Писмо на П.Хитов до съпругата му Екатерина Хитова в Белград. Сливен, 5 февруари 1878 г. ИМ-Сл Инв. № 1002 В."

източник: Пресслужба - Община Сливен

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев