АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ

НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ
16.02.2018 / 17:00

ТОДОР КОЛЕВ: ЗА ТОВА ЛИ БЕШЕ ВСИЧКО, ЗА ТЕЗИ ПАРИ?!

Какво и защо за него нямаше смисъл

– Моноспектакълът на Камен Донев, който се превърна във феномен на българската сцена, е наричан „чалга” от мнозина театрали, как си го обяснявате?

– Вече и това ли го има?

Че го мразят – знаех, но това?!

Той и Бербатов е страшно мразен.

Ами не трябва да играе така, трябва по-кофти.

Или трябва поне да рита на терена, да блъска, да псува, да плюе, знаци да дава с пръстите си, без пръстите си, с краката си, без краката си… Камен Донев е Бербатов в българския театър!

Премислено го казвам.

Страшно е да издържиш в този кошер!

Ха-ха!

Някакви пигмеи ще ми говорят за Камен Донев и за Мариус Куркински!

Ами седни го направи ти, бе.

– Днес не се появяват личности като Леон Даниел и Крикор Азарян, защо?

– За нещастие те не липсват на никого.

Борбата между пошлото и истинското изкуство е неравностойна.

Личности има, но… е много трудно да се бориш.

– За какво всъщност е борбата на един актьор?

– Ще ви кажа нещо наистина лошо – в крайна сметка борбата е само за пари.

– И при добрите артисти, и при посредствените?

– Да.

Само че големият артист не може да помисли, че ще се пречка в краката на много големия.

Дори не може да му мине през акъла, разбирате ли?

А в България това си е в реда на нещата.

Това са нашите абсурди!

Не можеш да имаш министър на вътрешните работи, който да се окаже крадец.

И в същото време той на мен ще ми казва какъв бил моят морал.

Не може така.

Къде ме търсят те?

Въобще… трагедия, ха-ха, трагедия е всичко.

На наградите „Икар“ може и това да кажа: затова ли беше всичко?!

За тези пари? Принос?! За това ли цял живот съм работил?

Ние защитавахме каузи, вид изкуство, вид мислене, позиции.

Абе, къде…?!

Днес все по-трудно намирам с кого да говоря.

Преди да почине Коко, поне с него си говорех… за изкуство.

Сега обаче няма с кого да си говоря дори за живота.

Не ми остана с кого.

Знаете ли, наскоро си дадох сметка, че ние дори да си говорим за нещо, то просто няма смисъл.

– Защо тогава не протестирате, защо актьорите не излязат от къщи и не протестират, страх ли ги е?

– Не излизат не от страх, а от безсмислие.

Аз искам да протестирам, но знам, че няма да се стигне до крайност, до чупене, до палене, до промяна.

Те какво искат – да седна да преговарям на една нога с онзи, който притежава милионите, който притежава рафинерията, който притежава всичко, дето не си знае парите?!

– Българите винаги са били запалени по политиката, в последно време обаче народът като че ли е безразличен кой и как ще го управлява?

– Защото се оказа, че всичко е пари.

В парите няма нищо лошо, но когато те станат решаващ фактор, тогава всичко губи смисъл.

– Чувствате ли се уютно като гражданин на държава, управлявана от това правителство?

– Аз много отдавна не се чувствам уютно в България.

Но вече е късно, много късно…

– Какво ще се случи на изборите при това безразличие на народа?

– Ще се случи това, което става непрекъснато.

Същото.

На българина му допада простака, обича го.

Ние си падаме по простотията.

Агресията и насилието са в кръвта ни.

…Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда?

За това, че издържах да живея дотук в тази кочина – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед.

Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам. Тогава се притеснявах какво ще стане с майка ми, с децата ми, със семейството ми, с мен самия.

Не можех да постъпя безотговорно, както сега тези големи наши радетели за политиката и родината се мъчат да ме накарат да им повярвам, че били избягали по политически причини.

Абе, хайде стига глупости.

– Навремето бяхте в политиката, сега не ви ли се иска отново да се намесите?

– Не, в никакъв случай.

Навремето влязохме в политиката, водени от най-добри чувства, от искреното желание да помогнем, ако можем.

Преди 20 години не съм предполагал, че ще стане това…

Знаете ли защо се върнах от Канада (б.а. – Тодор Колев беше културен съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г.)?

Никой не ме е карал да го правя, сам се върнах, защото видях, че няма никакъв смисъл.

Това е българско посолство и там са същите сладури като в България…

Нашата политика не може да направи и крачка напред, защото я дърпа назад това назадничаво балканско мислене.

Чудя се защо съм бил толкова наивен да вярвам навремето…, че откъде да дойдат тези хора?!

– Как ви изглежда днес СДС на политическата карта?

– Да ви кажа откровено – забавлявам се с лекомислието у хората.

Как е възможно да даваш лесни преценки и заключения за едно цяло движение, за една цяла партия?!

Аз не бих могъл да го направя.

– Все още ли сте демократ?

– Разбира се.

Тук всеки ще каже: „Да, ама аз съм по-голям демократ, от мене по-голям демократ няма”.

Как ще си демократ?

Ти от горе до долу си комунист, ха-ха!

И ще ми говори за демокрация – недей така, къде си видял ти демокрация?!

– 20 години след промените научихме ли се да живеем демократично, или все още я караме по комунистически?

– Не, тук всичко е една хавра!

Животът ни е анархия.

Аз сега мога да извърша ей тук пред вас някаква гадост, която ще ви обиди и няма да можете да я изтърпите.

И никой нищо няма да ми направи.

Абсолютно никой няма да се затича да брани своите права и интереси.

Камо ли пък държавата да го направи!

Ние сме наистина Абсурдистан.

– Бихте ли дал някакви съвети на министър Вежди Рашидов за реформата в културата?

– Първо се сяда и се смята какво ще излезе от реформата, чак след това се започва.

А те дори не са седнали, вярвайте ми.

Да, дискусии има, чашите се наливат, наздраве…!

Знам повече, отколкото трябва, но не искам да давам примери.

Нищо няма да излезе от тази реформа, ха-ха…

Ще стане: „Ако изкараш 5 лв., ще ти дам 10”.

Голям майтап ще бъде, когато започнат разплащанията!

Няма мило, няма драго, честни хора няма.

Гледат как да те излъжат, а не как да направят едно добро представление като Камен Донев и да спечелят.

Знаят, че не могат като него, завиват се вечер с юргана и си дават сметка, че не могат като него, затова гледат да изкарат същите пари по друг начин.

А другото знаете ли как се нарича – кражба.

– Решил ли сте все пак какво ще кажете от сцената на наградите „Икар“?

– Ще разкрия, че осъдих бивши служители на „Балкантон” за пиратство.

Издадоха диск с мои песни, без да съм им разрешавал.

Разрешение имат от Министерството на културата, но не и от мен.

Пет години водя това дело и преди 3-4 месеца излезе окончателното решение… Спомняте ли си една кампания на Министерството на културата – „Пиратството ограбва”, с голи актьори, художници и музиканти.

Смешното е, че точно тези, които бяха на плакатите, от тях няма какво да откраднеш.

А мен се оказа, че ме ограби държавата, разрешавайки на пирати да издадат диск с песните ми.

Автор:Диляна ДИМИТРОВА

източник:Ploshtadslaveikov.com

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев