АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОТБЕЛЯЗВА УСПЕНИЕ НА СВ. КИРИЛ ФИЛОСОФ

Св. Константин – Кирил Философ
14.02.2018 / 18:31

Православната църквата отбелязва Успение на св. Кирил Славянобългарски. Св. Константин – Кирил Философ умира през 869 г. Тържествено е погребан в римската църква „Сан Клементе”.

Кирил Философ е български книжовник, основоположник на славянската писменост и книжнина, апостол и първоучител, организатор на славянска просвета и църква, борец за тяхното запазване и укрепване. Константин (с монашеско име Кирил, което приема малко преди смъртта си) получава образованието си в Магнаурската школа в Цариград, където преподават най-известните византийски учени (за големите си научни постижения там е наречен Философ).

Неговата висока култура и ерудиция, дарбата му да води спорове по различни теософски въпроси са причината да му бъдат възложени важни политически мисии. През 851 г. е изпратен при сарацините в Арабия, където води диспути с представителите на исляма, в които се откроява с полемична и ораторска дарба.

През 858-859 г. византийският император изпраща него и брат му Методий при хазарите с политическа и религиозна мисия. В Херсон Константин има възможност да общува с руски славяни и да учи техния език. През 861 г. заедно с брат си Методий се завръщат в Цариград, но скоро са изпратени сред западните славяни със своята Моравска мисия (863 г.).

Владеещи добре езика на българските славяни, Константин-Кирил и Методий отиват във Великоморавия по молба на княз Ростислав до византийския император, за да изградят там славянска църква със славянско богослужение на понятен за народа език. Чрез тази мисия се цели да се ограничи немското политическо, културно и църковно влияние.

Съществува и становището, че азбуката е създадена още през 855 г., както излиза от датировката във великолепната творбата „За буквите” на Черноризец Храбър (сп. т. нар. „Византийска ера”). Константин-Кирил създава нова азбука, т. нар. глаголица, като се съобразява с нуждите на славяните от свои букви вместо да използват разпространените латински и гръцки азбуки, с които трудно предават славянските думи. За основа взема гръцкото писмо и създава специални знаци, които отговарят на специфичните звукове в славянския език. След това двамата братя превеждат на старобългарски език най-необходимите за богослужението книги.

В Моравия при изключително трудни условия братята работят около 3 години, след което се налага да заминат за Рим. По пътя правят престой в славянското княжество Панония, където по това време управлява Коцел, а във Венеция вземат участие в църковен събор. На събора Константин защитава делото си пред триезичниците, като с ораторска си дарба обосновава правото на славяните да имат писменост на родния си език.

В Рим братята пристигат през 867 г. и поставят няколко искания пред папа Адриан II: 1) да се разреши богослужението на славянски език при западните славяни; 2) техни ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; 3) един от братята да бъде издигнат за епископ; 4) Константин-Кирил и Методий да управляват Моравската и Панонската църква без външна намеса, като бъдат подчинени направо на папата. По стратегически съображения (да не попаднат западните славяни под влиянието на Византия) Адриан II удовлетворява исканията, освещава буквите, а в римската църква „Св. Петър” е отслужена литургия на славянски език.

По това време (началото на 869 г.) Константин се разболява тежко и малко преди смъртта си приема монашеското име Кирил. По изричното настояване на папата е погребан в римската църква „Св. Климент”.

Неговото дело продължава Методий, а в България от техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

 

В България денят на Кирил и Методий се почита като националния празник на 24 май.

 

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев