АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

КОМЕНТАР

КОМЕНТАР
10.11.2017 / 15:05

КОГАТО БЪЛГАРИЯ ИМАШЕ ПОСОКА. И ХОРА, КОИТО ДА Я ЧЕРТАЯТ.

Всички българи трябва да помним Желю Желев.

И не бива да подминаваме просто така деня, когато четирима български президенти се събраха заедно, за да почетат паметта му, пише в коментара си нашият автор Иван Бедров.

България

Когато България имаше посока.

И хора, които да я чертаят.

Всички българи трябва да помним Желю Желев.

И не бива да подминаваме просто така деня, когато четирима български президенти се събраха заедно, за да почетат паметта му, пише в коментара си нашият автор Иван Бедров.

Д-р Желю Желев

"Прояви куража на инакомислието, когато други мълчаха".

Това са думи на днешния държавен глава Румен Радев за първия демократично избран президент на България - д-р Желю Желев.

Може и да звучи шаблонно, но това са думи, които българите отдавна очакваме. Уважението към хората преди теб и усещането за дълъг път вече не са част от българския политически живот.

Затова денят, в който четирима български президенти се събраха заедно, за да открият паметна плоча пред родния дом на техния предшественик, е важна дата.

Лекомислено е да подминаваме просто така 7 ноември 2017 година.

„Остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и надеждите на всички българи.

Остана демократ, когато всички се сочеха с пръст", каза още Радев.

Но не беше сам - до него застанаха Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев.

Четиримата живи президенти на България почетоха предшественика си, който вече не е сред нас.

Това събитие, разбира се, бе отбелязано в новините.

Но се появи между редовете.

Нямаше как да се класира преди просташките подмятания, фалшивите противопоставяния и всекидневните глупости в българските медии.

Защото всяко припомняне за дните, когато България имаше посока, произвежда чувството на срам от лекотата, с която приемаме липсата на посока днес.

А на кого му е притрябвал срам...

"Това, което ни липсва"

Свикнали сме да гледаме снимки на бивши американски президенти, които се събират заедно за различни каузи.

Най-после го видяхме и в България, а каузата беше паметта на д-р Желев - на негово име няма нито една улица, нито един паметник, а до началото на тази седмица нямаше дори паметна плоча някъде из България.

„Това, което ни липсва, е чувството на приемственост.

Всеки от нас идва на власт с мисълта, че е първи, неповторим и че започва да гради новото бъдеще...", каза неговият пряк наследник Петър Стоянов.

И подчерта контраста с днешния ден.

Желю Желев бе не само сред първите дисиденти преди падането на Стената, не само първият лидер на демократичната опозиция, не само първият избран от българите президент - той бе първият политик от такъв мащаб, който заяви посоката пред България.

Ако днес Европа звучи като банална реалност, в онези дни това бе бленуван път, по който именно д-р Желев и неговите привърженици поведоха България.

Тогава България имаше посока. Желю Желев беше пръв, но решителния тласък в тази посока даде Петър Стоянов.

Георги Първанов може и да протестираше с лозунги „НАТО вън“ в качеството си на партиен лидер, но като президент не отстъпи от начертания път и именно в неговия първи мандат България стана член на НАТО, а във втория му се присъедини и към Европейския съюз.

А когато Кремъл реши да напомня за своя интерес в България, Росен Плевнелиев не отстъпи нито сантиметър от тази посока и понесе ударите на агресивната пропаганда.

Кой да се впечатли?

Как днес да очакваме някой да си спомня за политиците с посока? На кого са му притрябвали такива хора?

На депутати с прякори на подправки, които внасят законопроекти от името на олигарси, заграбили бизнеси и институции - на тях ли точно?

Или пък на бивши комунисти, готови да се обърнат срещу историята на България, само и само да погалят поредния каприз на Кремъл - на тях ли да им потрябват?

На хора, наричащи българите „дебили"?

Или на обладаните от злоба коалиционни партньори, част от които вече са осъдени за език на омразата - на тях ли?

Или пък на събраните в парламентарната група на управляващите анонимници, суджуци и ченгета в дантели?

Достатъчно е да проследим един парламентарен ден, за да различим нивото на политическите дебати днес от убедеността в посоката, която хора като Желев и Стоянов отстояваха вчера.

Това им липсва на днешните управляващи.

Могат да печелят избори, могат да отчитат икономически растеж, могат да побеждават всички останали.

Но я няма посоката, която да обедини и вдъхнови политици от различни партии и различни поколения.

И точно този дефицит прави още по-необходимо да не подминаваме безразлично датата 7 ноември 2017, на която четирима български президенти се поклониха пред първия ни държавен глава - човека, който зададе посоката.

Следващите само следваме.

Автор: Иван Бедров

източник:Dw.com

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев