АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НОВ ЖП КОРИДОР ОТ КИТАЙ ЗА ЕВРОПА ЧАКА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ

Железопътен коридор
31.10.2017 / 11:05

Железопътен коридор между Китай и Европа, предоставящ логистична алтернатива на съществуващите линии през Русия и Иран, беше официално пуснат в понеделник.

По него тръгна първият влак по линията Баку - Тбилиси - Карс, която се проектира от 2007 г.

Завършването на проекта беше отлагано дълго време, особено в частта от линията, която минава през Грузия.

Европейският съюз приветства новия железопътен коридор и отбеляза, че "заедно с инвестициите, подобрената инфраструктура и логистична координация ще доведе до по-добра свързаност, нови бизнес възможности и по-интензивна търговия.

Това е сърцевината на Източното партньорство, както и на централноазиатската стратегия (на ЕС)." Европейската дипломатическа служба добави в съобщение, че ако "траспортните връзки между Турция и България се подобрят допълнително, както и тези между Азербайджан и Централна Азия, проектът ще даде бърза и надеждна наземна връзка между Европа и Азия по древния Път на коприната."

Откъде ще минават влаковете

Жп линията ще има обща дължина 826 км и според информация от азерското правителство, цитирана от Bloomberg и "Капитал", трябва да направи възможно транспортирането на стоки от Китай до Европа за между 12 и 15 дни.

За сравнение - контейнерите, тръгващи от Варна, стигат до Китай за 35 дни.

До 2025 г. азерските власти очакват по линията да преминат 8 млн. тона товари, като първоначалният годишен капацитет на линията ще е 5 млн. тона с потенциал да се увеличи до 15 млн. тона.

Проектът беше започнат след тристранна среща на лидерите на Азербайджан, Турция и Грузия през 2007 г. и първоначално трябваше да бъде приключен през 2010 г., но след това беше отложен веднъж за 2012 г. заради скок в цената му и невъзможност да се осигури американско съфинансиране заради позицията на Вашингтон относно диспута в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан.

Вместо това Баку осигури финансиране за обновяването на 153 км жп линия между Акхалкалаки и Марабда в Грузия и на още 26 км в грузинската част от отсечката Карс (Турция) и Акхалкалаки срещу два заема от общо 757 млн. долара.

Инвестицията беше направена със средства от суверенния петролен фонд на Азербайджан и до момента са изплатени около 640 млн. долара от сумата.

Азерските железници очакват около 2020 г. приходите от транзит през страната да са между 600 млн. и 700 млн. долара.

Продължение към България?

Новата жп линия отваря алтернативен маршрут за доставка на стоки от Китай към Европа през Централна Азия, Каспийско море, Кавказ и Турция, като обаче все още има няколко алтернативни сценария как да се развие сухопътната ѝ част от Турция към ЕС. Все още не е довършен жп тунелът, който трябва да преминава под Босфора и евентуално да продължи през България към Западна Европа.

Ако това се случи, страната ни може да стане транзитна част от маршрута по линиите през Пловдив, София и Драгоман към Белград или през Свиленград към Русе в посока Букурещ.

За да предпочетат китайските спедитори маршрутите през България обаче, страната трябва да довърши ремонтните дейности по тях и да позволи преминаването на влакове със скорост 120 км/ч по тях, за да става достатъчно бърз преносът на стоки.

Макар да не е официално финансиран с китайски средства, жп маршрутът през Турция и кавказките страни може да се разглежда като част от инфраструктурната мрежа "Поясът и пътят" на Пекин, който трябва да улесни сухопътните и морски връзки между Китай и останалия свят, включително Европа.

Китай заложи "Поясът и пътят" като приоритет на XIX конгрес на комунистическата си партия миналата седмица, но осъществяването му остава сложно както поради финансови и геополитически причини, така и по бюрократични.

През 2015 г., когато страната тества за пръв път жп и морската връзка между провинция Сидзян в Западен Китай и грузинското пристанище Поти, стоките достигат до Грузия за девет дни, като обаче три от тях са прекарани в чакане заради административни процедури.

Към момента Китай е най-големият търговски партньор на всяка една от централноазиатските републики, както и четвъртият най-голям партньор на Грузия.

източник:Dnevnik.bg

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев