АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ГЛЕДНА ТОЧКА

ГЛЕДНА ТОЧКА
04.10.2017 / 11:20

ЩЕ НИ УБЕДИ ЛИ ДЯСНОТО, ЧЕ НЕ Е САМО СОФРАТА?

На фона на вече доста богатите на събития последни три-четири дни, някак неусетно мина поредната промяна в българското политическо дясно, което отново изглежда се старае да намери път към политическо прераждане – с надеждата най-после да израсне здраво дете на демокрацията, което да се превърне в солиден и разумен възрастен човек.

Какво толкова се случи, ще се запитате.

Движение България на гражданите си избра нов председател – Димитър Делчев. Направи го с идеята, че партията пострада достатъчно, щом не успя да влезе в парламента, въпреки че опита да го направи в коалиция с "Глас Народен".

А новият председател каза в прав текст: Необходимо е широко обединение за разбиването на модела ГЕРБ по места.

Всъщност, откакто е извън парламента, ДБГ усилено критикува ГЕРБ.

Същото прави другата голяма дясна партия – ДСБ, заедно с "Да, България", която се оказа "най-голяма вдясно" (ГЕРБ са дясна партия само когато им изнася).

Критиките са уместни, има само един проблем – споменът на избирателите от времето на второто управление на Бойко Борисов още е твърде пресен.

А точно тогава в управлението бяха и ДБГ, и ДСБ.

Оказа се, че българският народ трудно прощава някои неща.

Най-вече не прощава предателството.

А Реформаторският блок тръгна на избори след фиаското „Орешарски“ с твърдото обещание да е алтернатива.

И в момента, в който стана ясно, че е най-добрият кандидат за коалиционна опора на ГЕРБ и Борисов, всякакви приказки за борба срещу статуквото заминаха на кино. Дори и от Радан Кънев, който има имиджа на по-морален политик – ако не помните какво каза преди три години, да си припомните: "Аз съм в обещание към българските граждани, че няма да подкрепя правителство, в което премиер е Борисов".

Когато свинщината стана твърде голяма, той поне декларира желание да се оттегли от управлението, макар че де факто не стана точно така и всички министри на Реформаторите си останаха министри до самия край, а депутатите на ДСБ не напуснаха парламента моментално, за да предизвикат предсрочни избори веднага след проваления "исторически компромис" за съдебната реформа.

А като се сетим и, че ДПС влезе в този компромис ... От тази гледна точка греховете на Кънев и ДСБ са даже по-големи от тези на Меглена Кунева – тя поне никога не зае крайно твърди позиции, нито предизборно, нито по време на управлението.

В България на мода е "Кумгейт" - кой по места къде уредил родата и приятелите. Точно този модел всъщност държи Борисов на власт – отвращението на мнозинството българи да гласуват и готовността на имащите облага от управлението на ГЕРБ плюс неколцина до болка заслепени антикомунисти, които си мислят, че бившият бодигард на Тодор Живков може да е пръв демократ.

А Димитър Делчев, както и други извънпарламентарни десни политици, вижда само широка коалиция вдясно като шанс да бъде преборен този модел - което принципно е правилна теза.

Чудесно!

Само че как ще убедите избирателя, г-да десни? И в ДБГ, и в ДСБ промените в ръководството изглеждат точно като "стани да седна, баджо".

Димитър Делчев, колкото и да има впечатляваща визитка като образование, е неразривно свързан с Кунева – още когато беше неин съветник в кампанията за президент през 2011 година.

По-малко известно е, че Делчев е син на изпълнителния директор на Петролната и газова асоциация Андрей Делчев.

Знаем обаче как реагират българите на тема "горива" - защото и там никога никой не е виновен.

Атанас Атанасов, новият председател на ДСБ, отдавна е дясна ръка на Радан Кънев. За болшинството избиратели тези промени в ръководствата по нищо не се отличават от игрите на ГЕРБ и БСП през годините.

И не вдъхват доверие – само съмнение, че ако стигнат до властта, играчите вдясно ще правят същото, каквото правиха предишния път.

А то не беше изобщо лицеприятно.

Задача номер едно пред десните е да предизвикат доверие към себе си.

Но не знаят как да убедят, че думите, вижданията и обещанията им извън властта ще се превърнат в действия, ако дойдат на власт.

Никой не знае как.

Това е и политическата трагедия на България - за да се осъзнаят, трябва да въстанат, а за да въстанат, трябва да се осъзнаят.

И не се отнася само до избирателите!

Автор: Ивайло Ачев

източник: Actualno.com

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев