АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ЗАБРАНЕНИЯТ РЕФЕРЕНДУМ В КАТАЛУНЯ ЗАВЪРШИ С НАД 760 РАНЕНИ

референдум за независимост на Каталуня
02.10.2017 / 09:00

Забраненият от съда и властите в Испания референдум за независимост на Каталуня приключи с инциденти с насилие между полиция и гласуващи предимно в Барселона, в които в според каталунските власти са ранени 761 души.

Вместо да охладят страстите, сцените на сблъсъци доведоха на моменти кризата до експлозивна ситуация, която разтърси испанската политика и общество и тепърва ефекта от нея ще се усеща и коментира в Европа.

Единството на Испания бе запазено, но с цената на разширяващо се разцепление между Мадрид и най-богатата провинция на страната - каталунската икономика е почти с размера на тази на Португалия.

Събитията в неделния ден се диктуваха от командващите полицията и жандармерията, но негативите със сигурност ще обере премиерът Мариано Рахой.

Той пропусна срещата на лидерите на ЕС в Естония, за да остане в Мадрид във важни за Испания дни, но по всичко изглежда, че не успя да приложи закона без да раздуха още повече стремеж към независимост в Каталуня.

Поуки от случилото се ще си вземат страни, където има подобни проблеми, каквито са Великобритания, Италия, Белгия.

Фактически референдумът не се състоя, но и полицията не разполагаше с ресурс да затвори всяко възможно място за гласуване в почти 1000 градове и села и да попречи на над 7200 души от избирателните комисии да проведат вота.

Шансът Каталуня да се отдели скоро бе нулев още преди неделното гласуване. Независимо от резултатите и дори Мадрид да бе оставил то да се проведе, то няма легитимност в Испания и чужбина.

Освен това вотът не отговаряше на елементарни условия за честност - можеше да се гласува където поискаш и с бюлетини, които можеш сам да си разпечаташ, нямаше избирателни списъци и контрол срещу гласуването на няколко места, а резултатите - каквито и да са те и когато и да бъдат обявени - може да се окажат напълно произволни.

Рахой обяви вечерта, че референдум в Испания не е имало, а каталунците са били подлъгани от лидерите си.

Това е стратегия на регионалното правителство срещу законността и демократичната хармония в Испания и е "път, който не води никъде", добави той.

Премиерът благодари на полицията и жандармерията, че са защитили законовия ред и обеща да се срещне с всички партии в страната, за да обсъди бъдещето след днешния ден.

Правителството на каталунския лидер Карлес Пучдемон все пак може да действа авантюристично и да реши да обяви независимост, включително като хвърли вината за насилието върху Мадрид.

Но тогава централното правителство на Рахой може да прибегне до член 155 от Конституцията, който досега никога не е бил използван.

Това е т.нар. ядрена опция в спора с Барселона, защото ще отведе правителството в непознати конституционни води и ще разтърси Испания.

Целта на член 155 е да даде основание на Мадрид да замрази самоуправлението на една от 17-те автономни провинции.

Текстът на член. 155 в Конституцията се състои от два параграфа:

1. Ако автономната общност не изпълни задълженията си съгласно Конституцията или други закони, или действа по начин, който представлява тежък удар срещу общите интереси на Испания, правителството, след като уведоми първия министър на автономната общност и - ако не последва отговор - с абсолютно мнозинство от гласовете в Сената може да предприеме необходимите мерки, за да принуди региона да изпълни задълженията си или да защити споменатия общ интерес.

2. За да изпълни мерките, посочени в предходния параграф, правителството може да инструктира всички власти в автономните общности.

В началото на септември испанската агенция Europa Press цитира неназован правителствен източник, според който процедурата по член 155 може да бъде приключена за 5 дни.

Тази процедура се състои от 7 стъпки и практически всяка от тях е под контрола на представител на управляващата Народна партия на Рахой:

1. Мадрид формално уведомява каталунския премиер Карлес Пучдемон администрацията му да изпълнява задълженията си и да спре да нарушава законите.

2. Пучдемон отхвърля това уведомление, макар да не е ясно под каква форма може да стане това.

3. Правителството се обръща към Сената, като уведомява неговия председател.

4. Уведомлението се изпраща в Комисията за автономните общности, съставена в момента от 54 сенатори - 30 от Народната партия, 12 социалисти, 4 от Подемос и 8 от партиите на малцинствата.

5. Сенатът уведомява Пучдемон да предостави данни и аргументи в защита на своята позиция; той може да реши да назначи свой представител пред Сенат.

6. Комисията съставя предложение за дебат и препоръки по повод обръщението от правителството в Мадрид.

7. Сенатът провежда дебати и гласува, като за решение е нужно одобрението на поне половината сенатори - 13 от 266, докато Народната партия разполага със 149.

Председателят на Сената Пио Гарсия-Ескудеро и на Комисията за автономните общности Хуан Хосе Имброда Ортис са членове на Народната партия.

На практика и Пучдемон, и Рахой ще действат доста по-предпазливо.

Каталунският премиер може да опита да насрочи местни избори, за да канализира енергията от референдума и допълнително да зареди с нея каузата за независимост.

Испанският премиер е ограничен от това, че е начело на правителство на малцинството, зависимо от подкрепата на баските националисти, а те не са във възторг от действията му в Каталуня.

Едва преди дни правителството трябваше да оттегли заради недостатъчно подкрепа в парламента плановете си за промени в данъците и разходите.

Социалистите от опозицията подкреят Рахой за действията му в Каталуня, но това едва ли ще продължи вечно и след неделното насилие може да се опитат да го отстранят от власт и да предизвикат предсрочни избори.

От друга страна, каталунците също може да се уморят от поредната вълна на противопоставяне с Мадрид.

Традиционно, там едва 15-20 процента са подкрепяли независимост, а рекордът е от 2013г. - 49%, дължащ се основно на това, че през 2010г. Конститционният съд отказа да предостави на Каталуня повече автономия.

Последва референдумът от 2014г. - игнориран от Мадрид като противоконституционен - с под 50% активност и 80% "да за независимост.

След това привържениците на отделянето от Испания намаляха до около 41%, но това бе достатъчно през 2015г. да напълнят парламента в Барселона със свои представители.

На този фон Мадрид трябва да намери начин да намали напрежението и вероятно решението е нова сделка с Барселона, разширяваща автономните права на Каталуня.

В крайна сметка, може да се окаже, че цялата история с референдума е целяла именно това.

източник:Dnevnik.bg

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев