АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ГЛЕДНА ТОЧКА

ГЛЕДНА ТОЧКА
11.08.2017 / 11:30

(НЕ)ИСТИНИ ЗА БНТ И НЕЙНАТА ОБЩЕСТВЕННА МИСИЯ – част ІІ

Посред лято, насред поредния конкурс за генерален директор на БНТ – този предизвикан от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) панаир на суетата, който ни се явява не само като déjà-vu (дежа вю - вече видяно), но и като déjà vécu (дежа векю - вече преживяно), продължаваме рубриката, в която няма да се занимаваме с биографиите и качествата (или липсата на такива) на един или друг кандидат, а ще поразсъждаваме защо тъй заветната мечта за обществената мисия на БНТ (респективно на БНР) така и не се случи след приемането на ЗРТ през 1998 г. Част втора. Колективната безотговорност.

Според чл.55 от ЗРТ обществените медии БНТ и БНР се управляват от генерален директор, избран от СЕМ чрез конкурс и от още 4 души, които заедно с генералния директор формират управителен съвет.

Генералният директор предлага членовете на УС на СЕМ за утвърждаване.

Твърде скромната законова уредба на този орган не дава отговор на въпросите: УС гарант ли е за осъществяване на обществената мисия на медията?

Носи ли УС отговорност за неправилни управленски решения?

Контролира ли УС разходването на предоставените на медията обществени средства?

Би трябвало една от гаранциите за осъществяване на обществената функция на медията да се търси в правомощията на УС.

Според чл. 62, т.3 от ЗРТ Управителният съвет на БНТ: одобрява създаването на програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори по предложение на генералния директор на БНТ.

Това е разпоредбата, която урежда т.нар. копродукции.

Прекрасна законова разпоредба!

Тя дава възможност БНТ да подкрепя идеи, чиито автори, по една или друга причина, не могат да ги реализират сами.

Често носители на подобни стойностни идеи за телевизионни предавания са също организации, които разходват публични средства – читалища, театри, музеи, галерии, музикални формации, общини, а дори и другата обществена медия – БНР, както и неправителствени организации, работещи в обществена полза.

За съжаление, добрите новини свършват тук.

Осъществяването в БНТ на тази законова разпоредба на практика е мисия невъзможна. Ето накратко какво се случва реално.

Адресирате вашата концепция за ново предаване до генералния директор и управителния съвет, както си му е редът.

Само, че вашето предложение не достига до своите адресати.

Според вътрешните правила в БНТ писмото ви се разпределя от деловодството (наричано в БНТ „Секретариат“) за становище от програмния директор, търговския директор, финансовия директор и главния юрисконсулт. (

Може да се предположи, че такъв подход е правилен, тъй като вашето предложение ще бъде огледано на експертно ниво от всичките му аспекти и така, с всички становища ще влезе в Управителния съвет, който да вземе едно правилно, законосъобразно и мъдро решение дали желае да реализира вашето предложение за ново предаване съвместно с ресурсите на БНТ.

До тук с теорията.

Най-важното становище на гореизброените експерти – това на програмния директор може никога да не се случи.

Нито в закона, нито в т.нар. вътрешни правила на БНТ има срокове, в които вездесъщият програмен директор е задължен да внесе своето становище (независимо дали е положително или отрицателно) в Управителния съвет, който да изпълни задължението си по закон (чл.62, т.3 от ЗРТ).

В най-добрия случай може да получите писмо от програмния директор или негов подчинен, че вашата концепция е много добра, но не отговаря на програмната линия на БНТ като политематичен профил, на обществената й мисия или че е подходящо за специализиран канал, или че няма осигурено финансиране, поне не и в тази бюджетна година.

Но това е в най-добрият случай, например, ако сте били мно-о-го настоятелни за иначе справедливото ви искане да получите отговор.

В масовия случай – никога не получавате отговор или след 6 месеца чакане се установява, че вашето предложение е загубено.

Единственият начин вашето предложение да се види на екран е да приемете предложението на програмния директор да ви помогне да си развиете концепцията или да участва в написването на сценариите.

Колко благородно!

Във всички тези случаи вашето предложение никога не достига до компетентния орган – Управителния съвет, за да вземе решението, което е длъжен да стори по закон.

Няма предложение – няма проблем!

Нещо се обърках.

Нали по закон Управителният съвет на БНТ носи отговорност за програмата (чл.62, т.1 от ЗРТ).

И каква му е отговорността?

Законът за радиото и телевизията не казва.

Така, колективната отговорност на колективния орган Управителен съвет се превръща в колективна безотговорност.

А длъжността „член на Управителния съвет на БНТ“ в синекурна (синекура - от латински: sine, без, и cura, грижа - означава позиция, която изисква или включва малко или никаква отговорност, работа, дейност или активна служба – Уикипедия), с нелошо месечно възнаграждение от около 2000 лева (чл.65 от ЗРТ), като се има предвид, че Управителният съвет извършва дейността си на заседания – в БНТ обикновено веднъж седмично или 4 пъти в месеца.

Така, отново стигаме до дефицитите в закона, тъй като програмният директор с разписани негови задължения и правомощия не съществува в ЗРТ.

Програмният директор се превръща в онзи субективен фактор, който води до изкривяване на управленския модел на обществената медия, заложен в ЗРТ.

В този случай легитимният орган – Управителният съвет няма правомощия да въздейства, а и не е длъжен по закон.

Просто не взима решения, което означава, че не управлява. Тогава кой носи отговорността за програмата?

Защото управлението е и носенето на отговорност за резултатите от дейността, в конкретния случай – за това което обществото вижда на екрана на БНТ.

Не очаквайте и регулаторът да се намеси в този случай.

Независимо от общата формулировка, че СЕМ „осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на ЗРТ“, в конкретния случай няма решение на УС – няма какво да се надзирава.

Колко удобно!

И като си говорим за програмата на обществената медия не мога да не задам въпроса защо старите български филми се излъчват след 23.30 часа в делничен ден?

Коя точно е целевата аудитория на подобно излъчване?

Затова цели поколения подрастващи не познават най-доброто от българското кино.

А уж една част от мисията на обществената медия била да образова, възпитава и да съхранява националната култура.

Може, ама в други географски ширини.

Защо най-гледаното време – събота и неделя, е пълно с формати и най-вече със съдържание на читалищно ниво.

Не очаквам органът, който по закон отговаря за програмата да ми отговори по причини, посочени по-горе.

Защо не се провеждат конкурси за създаването на външни продукции от независими продуценти, така, както изисква чл.47, ал.3 от Закона за радиото и телевизията. Последният подобен конкурс е правен през 2002 г.

Може би в БНТ е важно да се запази статуквото или телевизията - майка си е самодостатъчна в производството на телевизионни предавания, някои от които с ниво на самодейци от n-ското читалище.

Следва продължение

Автор: Юлиана Розова

източник:Actualno.com

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев