АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
10.07.2016 / 23:52

СТЕФАН НАМЛИЕВ - ЕДИН ВСЕОТДАЕН СТОЖЕР НА БЪЛГАРЩИНАТА, НЯКЪДЕ ТАМ...

Стефан Намлиев е човек от една рядко срещана и интересна порода: бунтар, воин и мениджър с широко, мъдро и честно сърце. И от онази категория патриоти, които освен да развяват българското знаме на празници, всеки ден отстояват честта му, воювайки за българщината там, където това не е лесно да се прави.

Стефан е етнически българин, тавриец. Потомък на една от стотиците фамилии, изтръгнати от корените на родната земя, прокуждани и насилствено преселвани през степи и планини по картата на Евразия, заложници в играта и приумиците на историята, съдбата, имперските амбиции и прищевки на падишаси, диктатори, монарси и царедворци.

Със Стефан се запознахме през миналия юни на годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина в Софийския университет. Впечатли ме с това, че управлява няколко български училища в Приазовието и че не се оплаква. Напротив – похвали се с доброто компютърно оборудване на своите училища, за което сърдечно благодари на българската държава.

Поканих го на гости в Сливен и няма никога да забравя тази мила среща, с ръченицата на Карандила и разходката край Тунджа.

А след това от време на време се чувахме по Скайп, обсъждахме бъдещи общи проекти, и неговата мечта – някой от българските историци най-сетне да прояви интерес към прабългарската археология в техния регион.

Разказваше ми и за мечтата си да организира български детски фолклорен фестивал в своя район.

И той наистина успя!

Да, на няколко хиляди километра от България, някъде далеч зад Черно море, един упорит, борбен и всеотдаен родолюбец събра събратята си българи на трепетен патриотичен празник, живителен знак за незаличената връзка с изгубеното отечество.

После, отново по Скайп, направихме и това интервю:

- От 1989 г. работим за възраждането на българската кауза, на българската култура и език, и вече имаме доста постижения – каза Стефан Намлиев. - В селата се появиха български фолклорни колективи. А след като беше създадена националната програмата на МОН „Роден край” в подкрепа на българските общности в чужбина, ние пристъпихме към създаването на неделни училища. Те дадоха силен тласък за възраждане на българщината, за съживяване на интереса към българския език, история и фолклор.

Стефан създал първото си неделно училище през 2008 г. към Българския лицей в град Приморск.

- А след това тръгнах по селата, защото имахме голям проблем с изучаването на езика. Нямаше часове по български език в училищата, а отговорни представители на администрацията ни заявяваха, че българите не желаят да изучават български език. Но истината беше друга: бяха ни отпуснали по един учебен час и половина на училище. Е, как може да се учи език за един час? В десет класа! И точно тогава - като нафора - дойде тази програма – „Роден край”. Разбира се, написах проект, след това открих първия български културно-образователен център в село Гюневка. А след това с мои пари открих такъв център и в село Преслав. После открихме и културно-образователни центрове и в селата Коларовка и Мануиловка, а през тази учебна година - и в село Радуловка.

В момента в тези 5 неделни училища се обучават на български език около 270 таврийски деца. А заедно с това открихме и подготвителни групи в детските градини! В тях сега и най-малките наши децата изучават български език – с усмивка и гордост ми казва.

В цялата Запорожка област има 11 български неделни училища, което не е много, тъй като само в Приморски район има 13 български села. Официално българите са 26 хиляди, но всъщност те са не по-малко от 60 хиляди души.

След това Стефан ми разказва, че преди да пристъпи към създаването на поредното училище, събира от всички желаещи три заявления: първото – с искане българският език да стане регионален, второто – българският език да се изучава официално в училище и третото - за предоставяне на помещение за български културно-образователен център. И не скрива задоволството си, че във всички села исканията за материална база са удовлетворени.

- Всички центрове имат сгради, всички са ремонтирани, във всички работят неделни училища и извънкласни форми на работа. Имаме и 60-годишни хора, които с радост посещават училището по български език. Организираме и курсове за кандидат-студенти, за да могат след това младежите да кандидатстват в българските университети – отново не без гордост споделя моят сърцат събеседник.

И допълва, че в село Преслав например вече има два танцови състава – за деца и за възрастни, но има танцов състав за български фолклор и в детската градина, заедно с две групички за изучаване на български език.

- Ние закупихме инструменти, и сега децата свирят и пеят български песнички, ушихме им и народни носии – не без умиление ми разказва Стефан Намлиев. - А в горните класове нашите деца свирят на различни български музикални инструменти. Веднъж седмично ни помагат специалисти от България – хореографи, музиканти. А иначе, във всяко село си имаме местни хора, които провеждат репетициите с децата. Имаме си всичко, от България снабдяваме децата с необходимото. И с всяка следваща година те стават все по-българчета! – емоционално заявява моят събеседник.

А след това с разказва, че през май децата от фолклорните състави „Слънчице” и „Искра” за първи път гостували в България, на фестивал в Каварна, и се завърнали с цели 6 приза.

След това го връщам към темата за фестивала.

- Той е резултат от осемгодишната ни работа – обяснява ми Стефан. – След упоритата работа в течение на няколко години, децата имаха нужда от по-широка и представителна изява - добавя.

После ми разказва, че организира районни олимпиади по български език и фолклорно изкуство още опреди 2000-та година. Но след това премахнали часовете по български език в училище и това прекъснало традицията, попречило и на идеята му да се организира по-мащабна българска олимпиада – за целия регион.

- И ето че сега, 8 години след въвеждането на програмите по роден език и култура, този момент назря! – ликува моят Скайп събеседник. - Всички бяхме единодушни, че децата трябва да бъдат видяни на един регионален форум, където да покажат какво са научили - своите песни, своите танци, своите костюми – пояснява Стефан Намлиев и ми разказва за перипетиите, с които се е сблъскал докато доведе начинанието си до успешния финал.

Разбирам, че това е била една почти апостолска работа, че никак не е било лесно да събереш стотици деца от различни градове и села на фолклорен фестивал, да поемеш отговорност за организацията и финансирането му, при това в една не чак толкова доброжелателна среда…

За финансовото обезпечаване голямата заслуга била на депутата Сергей Валентиров, наполовина българин - специално подчертава Стефан.

После споделя, че се наложило на няколко пъти да променят датата на фестивала заради отпора на група чиновници в районната администрация, които не били склонни на проявата. Но в крайна сметка получили съгласие фестивалът да го има и датата - 18 юни.

- Всъщност нещата се наредиха много добре, тъй като фестивалът съвпадна с провеждането на конференцията на Асоциацията на българите в Украйна при нас, в Приморск – с леко философски привкус заключва Стефан. - Разбира се, присъства и посланикът, заедно с част от екипа на посолството, и наши депутати, и ръководители от администрацията… Но и ние се представихме достойно! – не без гордост отбелязва.

13 детски фолклорни колектива от целия Запорожки регион взели участие в Първия регионален детско-юношески фестивал „Младост”. А атмосферата била наистина фестивална – с красиво дефиле на фолклорните колективи по улиците на град Приморск, с официално откриване на централния площад, с вдигане на българското и украинското знаме от най-малката и най-възрастната участничка - Лидия Палжеварска, ръководител на фолклорен ансамбъл „Червена китка”. След това в залата на Културния дом прозвучали химните на България и Украйна,заедно със сърдечните поздравления на официалните лица. Сред тях – посланик Красимир Минчев, председателят на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе, кметът на град Приморск Елена Божкова, също българка по произход.

А представянето на децата и младежите било отлично, темпераментно и трепетно, както казва Стефан. Специално жури оценявало техните изпълнения в пет категории: за най-добър танцов колектив, за най-добър вокален колектив, за най-добър песнопец, за най-добър разказвач - в конкурса за българско словесно творчество, и за най-добре представен традиционен български обред.

- И последно имахме надиграване! – смее се Стефан и вероятно също като мен си спомня онази наша карандилска ръченица.

След това допълва, че на фестивала в Приморск децата се представили толкова добре, че председателят на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе, човек с огромен авторитет не само сред българската общност, спонтанно решил, че за отличените ще има безплатно пътуване до България.

- И сега 39 деца от съставите с призови места ще пътуват безплатно до България! – с щастлива и леко дяволита усмивка ми съобщава Стефан. – През август те ще бъдат в „Албена” на международен детски фестивал. Български оркестър от село Троян, чудесен, детски танцов състав, вокален състав, три певици и нашите най-добри рецитатори ще бъдат гости на България! – добавя с гордост.

А аз знам, че за децата от далечна Таврия гостуването в истинската България ще е една сбъдната мечта!

Срещата с втората, далечна и бленувана родина.

И мисля как новите технологии изведнъж ни помогнаха да се намерим с нашите събратя таврийски българи, опазили неогънати паметта и българщината си на границата на един друг исторически и политически свят, на 1300 километра от България.

Съхранили любовта и пиетета си към изгубеното преди 200 години Отечество!

И се моля да не ги загубим отново…

Мариана Иванова

Още снимки от новината

Стефан Намлиев

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев