АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
26.06.2016 / 21:30

ПРОФ. ПЕТЪР ПЕТРОВ, РЪКОВОДИТЕЛ НА ЛАБОРАТОРИЯТА ПО ФИЗИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ КЪМ БАН: ИМАМЕ ОГРОМЕН ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ И СЪВМЕСТНИ ПРОЕКТИ С БИЗНЕСА

Юбилейната 20-та научна конференция на Инженерно-педагогическия факултет на Техническия университет се състоя в Сливен.

В нейната работа взеха участие представители на научни и развойни звена от страната и чужбина в широк спектър специалности от областта на инженерните и природните науки, педагогиката и съвременните иновационни технологии.

Ръководител на една от научните секции бе проф. Петър Петров, ръководител на Лабораторията по физични технологии към Института по електроника на Българската академия на науките.

Ето какво разказа той за Агенция Сливен веднага след приключването на форума:

- Конференция, която организира Инженерно-педагогическия факултет в Сливен към Технически университет – София, има вече 20-годишна история. Тя дава възможност за среща на специалисти от образованието, университетите, промишлеността и науката, и в този смисъл е много интересна, тъй като дава шанс за обмен на идеи, за намиране на пресечни точки между науката и икономиката и носи висока обществена полезност.

Специално през тази година бих откроил няколко особености. В секция „Машиностроене и технологии” Регионалният академичен център, в който основни учредители са Институтът по електроника, Българската академия на науките и Инженерно-педагогическият факултет, участва с пет доклада в различни тематични направления. Те биха могли да послужат като основа за създаването на бъдещия Регионален научен център в Сливен. Това е много важно, с оглед възможностите за кандидатстване на този научен център по Оперативна програма „Образование, наука и интелигентен растеж”. Това е едната особеност. Другата е, че всички доклади на нашата лаборатория бяха на докторанти.

- В какво сте концентрирали своето внимание и усилия на този етап? Във вашата лаборатория се преплитат по един много любопитен начин чистата, фината наука с някои авангардни възможности за приложение на научните разработки в практиката.

- В последните години Лабораторията има развитие в сериозни направления в областта на новите материали и нанонауките, в частност – създаване на наноструктурни покрития за износоустойчиви приложения на инструментални и високонатоварени машиностроителни детайли, а също и за нанасяне на покрития и създаване на материали за приложение в медицината – най-вече в денталната медицина, ортодонтите, имплантите. Заедно с това работим интензивно и върху по-фундаментални проблеми, като получаване на нови материали с използването на титан, алуминий, цирконий, ниобий. Използваме модерни технологии и методи за изследване на тези материали, за определяна на параметрите и структурата на кристалната решетка. С удоволствие мога да съобщя, че работим основно с Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, където сме партньор на лабораторията по неутронна физика. Ежегодно няколко наши докторанти провеждат експерименти и работят върху своите дисертационни трудове в тази лаборатория. Имаме и много интересни резултати , които са в областта на фундаменталната наука. Заедно с това, намирайки се на територията на Инженерно-педагогическия факултет, ние обръщаме сериозно внимание и върху работата със студентите. Направихме курс в Департамента по инженерна физика по вакуумни технологии и техники с тази основна цел – студентите да продължат да се обучават в Лабораторията, защитавайки и своите дипломни работи в областта на нанонанасяне и нанопокритие върху различни материали, електронно-лъчевото заваряване, лазерното заваряване за получаване на заварени конструкции със специално предназначение.

- Слушам Ви и си мисля, че ако Лабораторията беше някъде извън България, вероятно интересът към нея щеше да е фрапиращо голям, респективно – тя щеше да е много добре обезпечена финансово. Какви са реалните ви контакти с научните среди и с бизнеса в чужбина?

- Проблемът с финансирането е много сериозен, но не само за нашата лаборатория. Той стои пред всички научни организации – както университети, така и Българската академия на науките. Като ръководител на Лабораторията по физични технологии не мога да се оплача, защото ние разполагаме с основно оборудване, осигуряващо ни възможност да работим върху нови, авангардни материали и покрития. Проблемите ни са по-скоро с липсата на модерна техника за анализ на резултатите.

През последните години бяхме свидетели на неуредици във Фонд „Научни изследвания”, няколко години нямаше нови сесии, затова ние прибягнахме до финансиране най-вече изпълнявайки конкретни задачи на бизнеса. Разбира се, това финансиране е скромно, защото ние не сме производствени единици и можем да поемем изработването само на малки серии, например за електронно-лъчево заваряване на зъбни колела, за специални покрития за инструменти и т.н. Но се надяваме в най-скоро време да има нова сесия на Фонд „Научни изследвания”, както в тематичното направление „Млади учени”, така и във фундаменталното направление за финансиране на изследователска дейност.

Готвим се също за сериозно участие в бъдещия Регионален научен център, тъй като нашата лаборатория е интегрирано научно звено на Института по електроника на БАН, но на територията на ИПФ в Сливен. Очакваме новите възможности на Научния фонд и на оперативните програми, за да започнем работа по съвместни научни и приложни разработки, които безусловно ще бъдат стимул и за регионалното развитие.

- На каква фаза е в момента създаванео на този Регионален научен център?

- Академичната мрежа, която се състои от регионални академични центрове се разви доста бързо, благодарение на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров. В момента регионалните академични центрове са вече 16. В близост до Сливен са центровете в Стара Загора, Казанлък и в Шуменския университет. С тези центрове сливенският регионален академичен център има много тясно сътрудничество. В днешната конференция например взеха участие техните координатори, техни представители. Целта е да намерим общи интереси, за да може да решим проблема с подготовката на кадри за промишлеността и подготовка на научен продукт за нуждите на икономиката.

- А как вашите научни и приложни постижения се съизмерват с тези в Европа?

- Нашата лаборатория има научно-приложна насоченост. Заедно с фундаменталните проблеми, които присъстват във всяка дисертационна работа на нашите докторанти, ние търсим и тяхното приложение. В докладите, представени днес например един от нашите докторанти решава проблема за повишаване качеството на формите и инструментите, които изработва заводът „Ванико” в Благоевград. Друга разработка беше посветена на високотемпературни износоустойчиви детайли, на базата на титанови сплави чрез допълнително легиране. Друг от докладите беше от областта на биомедицината – за създаването на дентални импланти.

- Изключително интересно и перспективно направление!

- Ние го считаме за изключително важно, тъй като е свързано с подобряване на качеството на живот и със здравето, и бихме могли да се включим активно в тази перспектива. И да бъдем полезни! Но и при другите си изследвания и разработки не се отказваме да мерим сили със своите колеги от Европа, и с водещите европейски компании. Причината е, че при нас много добре са структурирани изследователската, научната част и приложните полета, в лицето на бенефициентите, с които работим.

- Освен с легендарния институт в Дубна, с какви други университети и научни звена от Европа работите и поддържате контакти?

- Обединеният институт за ядрени изследвания в Дубна е важен за нас, тъй като през последните 4-5 години имаме много добро сътрудничество. Заедно с това имаме много добро партньорство с Института по заваряване към Котбуския университет. То е в областта на изследване и получаване на нови материали чрез електронно-лъчеви легирания и селективно лазерно легиране, а също в изследването на деформациите и напреженията, имаме и общи публикации. Поне веднъж в годината аз изнасям лекции в Котбус, така че сътрудничеството ни е много тясно. Готвим се да го интензифицираме и по линия на програмите на Фонд „Научни изследвания” с междудържавен обмен между България и Германия, по така наречените D a D грантове. Освен това имаме тясно сътрудничество с Центъра за ядрени изследвания в Мол, Белгия. Аз съм работил там 6 години и сега имаме възможност да използваме някои от техните апаратури и методи за тестване на материали. По този начин нашите докторанти могат да получават резултати и прецизират изследванията си с европейска апаратура на много високо ниво. Имаме и други контакти с научни групи, нас ни познават и в Лисабонския технически университет, и в групите по електронно-лъчево и лазерно заваряване в университета в Аахен. Поддържаме тесни контакти и с Института по заваряване в Тимишоара, Румъния, където сме желан партньор.

Така че имаме поле за работа от взаимен интерес с различни групи от научните среди в Европа.

- Интересно е да споделите: доколко бизнесът у нас потърси вашите услуги, постижения, възможности в отминалия вече програмен период по ОП „Конкурентноспособност”?

- Без да търсим вина в когото и да било, контактите с бизнеса не бяха на достатъчно високо ниво. Част от причините са може би в това, че бизнесът търси бърза реализация, бърза възвращаемост и не винаги е готов да инвестира в така наречените рискови разработки с изследователска част. Но има и заводи, които работят с нас! Например вече споменатия от мен завод „Ванеко”, заводите за инструменти в Габрово и в Дряново, напоследък сме установили тесни контакти и със завод „Арсенал” в Казанлък. Нашата полезност се изразява в това да разработим технология, след това тя да се анализира от гледна точка на бизнеса и да се види дали има смисъл сериозно да се инвестира. Ние нямаме самочувствието, че можем да направим инсталации, да разработим оборудване. Но нашата задача е много важна и полезна както за бизнеса, така и за това младите хора да остават в България и да се развиват в научната област. И аз мисля, че нашите докторанти се представиха много добре днес!

- От колко години съществува лабораторията и за тези години кои са нейните върхови постижения?

- Лабораторията е създадена преди повече от 25 години от един ентусиаст – доц. Цанко Узунов, като физична лаборатория към Института по електроника на БАН. През тези 25 години в нея е натрупан много сериозен опит - както в създаване, конструиране и въвеждане в експлоатация на оборудване за постояннотоково електронно разпрашване, т.е. за получаването на тези толкова актуални сега нанопокрития, така и в разработването на технологии за покрития върху различни материали - полимери, инструментални материали за износоустойчиви приложения, керамики, покрития за нуждите на електрониката и др.

- Както веднъж се изрази доц. Цанко Узунов: „Ние можем да направим покритие от всичко – върху всичко”.

- Да, имаме много широк периметър на действие. След като преди няколко години поех Лабораторията по физични технологии, започнахме работа в областта на електронно-лъчевото заваряване, в областта на лазерното заваряване и лазерните технологии. Т.е. лабораторията получи своето доразвитие като едно сериозно научно-приложно звено.

- Ако аз бях бизнесмен, със сигурност щях да проявя интерес към вашата работа и възможности, защото те изглеждат наистина доста големи!

- Да, и на нас не ни липсва самочувствие! То е базирано на това, че със сигурност имаме какво да предложим на бизнеса. И дори и да не можем сами да решим проблема, най-малкото ще му икономисаме средства и ще го предпазим от вземането на погрешни решения.а това никак не е без значение, когато едно технологично оборудване струва милиони. Все пак ние сме българска лаборатория и работим в България. И искаме да живеем в България…

- Какво оттук нататък?

- Оттук нататък много голямо желание за участие с проекти по Фонд „Научни изследвания”, а също надеждата, че младите хора при нас успешно ще защитят дисертации, после ще отидат за година-две да поработят в Европа…

Хубаво е човек да разшири своя хоризонт!

Но и след това да се върнат тук, в България.

За да работим заедно.

Мариана Иванова

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев