АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
10.04.2016 / 20:01

ЗА ГЕОРГИ КАЛАЙДЖИЕВ И НЕГОВАТА МАРИЯ

Когато в Сливен се заговори за чист алтруизъм, с присъщите му скромност, всеотдайност и безкористност, винаги първо се сещам за Георги Калайджиев.

Сам произхождащ от музикантско семейство от „гетото” – квартал „Надежда”, после сам достигнал до концертмайсторския пиедестал в най-титулования камерен ансамбъл у нас – „Софийски солисти”, а след това създал свой камерен оркестър в Гийсен, Германия… сам, разбира се. Единствено благодарение на собствения си труд и талант.

Това е човекът, който сам финансира проекта си „Музиката вместо улицата”, изнасяйки концерти в Германия. Набраните средства „инвестира” в музикалното образование на деца от квартал „Надежда” – пиано, цигулка, виола, виолончело, кларинет, класическа китара, солфеж.

Вече седем години, всеки месец Георги Калайджиев осигурява 1400 евро, за да бъде жив и успешен този благороден и облагородяващ проект. И макар че с него не обичаме да си говорим за пари, простата сметка показва, че в случая има голяма доза лична саможертва…

През годините полека съм сглобявала картината на неговия живот - с изпитанията, обратите и превратностите, с упорството, балгородството и втурването му да се доказва като човек и музикант. Понякога на чаша кафе ми е разказвал за стипендията „Добри Чинтулов”, която му присъжда Сливенската община, за да успее да завърши Музикалното училище в Бургас, за бедните детски години в София, за специализацията в Будапеща на блестящо завършилия Консерваторията студент, за гастролите по целия свят с емблематичните „Солисти”, а също за трудностите на първите емигрантски години, когато всичко започва почти отначало.

А после се появи и неговият проект „Музиката вместо улицата”. Малко след като се появи неговата Мария…

„Мария е едно великолепно сърце, което се раздава всеотдайно за децата”, ми казва Жоро, когато го питам за нея. „Тя е най-важният човек в този проект. Когато баща й почина, роднините намериха едно пликче с пари за благотворителност. И ние с Мария решихме с тези пари да купим продукти на затруднени семейства от Сливен. Една седмица ги раздавахме. А после дойде идеята как аз мога да бъда полезен. И тогава Мария ми даде идеята заедно със семейство Ланге да направя един проект „Музиката вместо улицата”. И така вече седем години тези деца получават уроци по музика, два пъти бяха на гости в Германия. Аз, заедно с моите оркестранти, направих много благотворителни концерти в Германия за набирането на средства за нашия проект. И разбира се навсякъде стоеше моето име, а всъщност работата на Мария беше колосална! Тя се занимаваше с голяма любов с цялата организация и координация, а това е изключително тежка работа”, ми обяснява той.

А за мен Мария е от хората, излъчващи изящество, светлина и ласка. Можеш да се приютиш в топлотата на леко свенливата ѝ усмивка и да се почувстваш сигурен и защитен…

Може би не случайно е избрала професионалното поприще на социален работник. И работи с най-уязвимите групи - на емигрантите, на хората с психически и физически проблеми, наркозависимите.

„За всеки човек Мария се бори толкова сърцато!”, с тихо възхищение споделя Жоро. „А работата ѝ е толкова тежка!... Може да ѝ се посвети само самоотвержен и позитивен човек като Мария, само изключителен човек като нея!”.

- И аз съм толкова щастлив, че тя прегърна нашия проект и с голямото си сърце е моторът на цялата му организация в Германия – казва ми Жоро.

Питам го как Мария успява да прави всички тези неща, заедно с организационните дейности по проекта „Музиката вместо улицата”, той никак не е прост и лесен.

- Това се чудя и аз! Но тя успява с всичко – отговаря ми. И разказва с каква настойчивост Мария година и половина търсила работа за една умна, способна, но неугледна на външен вид жена… Докато един ден се прибрала развълнувана и ликуваща вкъщи с новината, че жената започва работа, и то не къде да е, а в полицията в Гийсен.

- Това е нейната голяма енергия, тя ни дава сили да продължаваме напред! – усмихва се моят скъп приятел, на мен, а сякаш вижда Мария.

След това се заговаряме за бежанците.

- При нас, в Гийсен е съвсем спокойно – казва ми. - Имаше някакви слухове за нещо, което се е случило някъде си, но общо взето хората гледат съвсем добронамерено на бежанците. В Гийсен, който е бил в американския сектор, е била една от най-големите американски казарми. Сега много бързо тя беше пригодена за лагер за бежанци. Всичко е направено по немски тертип, с много добри условия за живот. Виждаме бежанците по големите хипермаркети - те си получават средствата, които им се полагат, разхождат се съвсем спокойно, пазаруват. За много кратко време пред тези американски казарми, които са на 6-7 км от центъра на града, управата направи автобусни спирки и пусна автобусна линия – разказва ми и добавя един доста интересен щрих. Като ръководител на мултикултурен оркестър, в който има музиканти от четирите континента, наскоро получил запитване от културната служба в Гийсен дали може да вземе в оркестъра си двама души от Сирия – единият свири на лютня, а другият на ударни инструменти.

- Веднага направихме контактите, те си имат и преводач. Взехме ги, разбира се! А преди да тръгна за България ми се обади една госпожа от съседния регион - Щайнбах, където са направили хор от 10-15 човека бежанци. Попита ме дали можем да включим този хор в нашите концерти. Идеята е прекрасна и ние веднага ще намерим място за този хор в нашите предстоящи концерти.

- И средствата от тези концерти?

- Всичко е за „Музиката вместо улицата”!

След няколко дни – на 22 април, в град Гийсен предстои пролетният концерт на камерен оркестър „Студио концертанте” от цикъла „Четирите годишни времена”.

- Всеки концерт започваме с подходящия сезон от „Годишните времена” на Вивалди – продължава маестро Георги Калайджиев. - А надсловът на концертите е „Класика и фолклор”. Това ми позволява да смесвам класическата музика и фолклора, и то 80% български фолклор! Корените на всеки голям класик са в неговия фолклор, на композитори като Моцарт, Бетховен също. Да не говорим за Бела Барток, моя любим композитор. Почти една година той е бил в България, събирал е български народни песни. Неговото творчество е пропито от българска тематика, от български интонации. А неговият шести квартет се казва „Ала булгарезе” – разказва ми той и открехва завесата към предстоящите концертни изяви:

- Третият концерт от цикъла „Годишните времена” – летният, ще бъде през юни. Замислил съм го като съчетание от източноевропейска православна музика и западноевропейска католическа музика. Ще направим част от псалмите на българската православна църква, които навремето записвахме със „Софийски солисти” и Борис Христов, и ще ги смесим с църковните сонати за орган. Концертите ще бъдат в една разкошна концертната зала с 500 места. За този концерт ще направим сцената като олтар с икони. Затова съм говорил с приятелите от Националната художествена гимназия в Сливен да вземем икони и да ги сложим на сцената. И тогава песнопенията на нашата православна музика ще бъдат като литургия. Ще използваме електрически свещи вместо истински, понеже е забранено в тази зала, но ще се получи атмосфера като в църква.

След това отново се връщаме към темата за проекта и децата:

- Затова съм всъщност тук, да преценя как напредват децата. Получихме покана за участие в един международния френски фестивал за класическа музика. Всяка година той се провежда в различни точки на Европа, а тази година домакин е град Гера. Фестивалът е през юни. Децата ще бъдат една седмица на гости в Гера, а ако има възможност, ще посетят и някои други градове и детски селища – въвежда ме в курса на последните новини Жоро. И почти мимоходом споменава, че заедно с преподавателите в Сливен подготвят вече трето дете за музикално училище, този път в Бургас.

- Като инструменталисти всички деца се развиват прекрасно, но имаме малко проблеми с общоорбазователните предмети... Опитваме се да ги подпомагаме с допълнителни уроци, за да могат да си подобрят успеха – обяснява ми Жоро Калайджиев.

- А солфежа?

- За мен солфежът е абсолютна необходимост, задължителна част от музикалното обучение на децата, държа много на него. Но някои от децата не са така постоянни, както на мен ми се иска...

После ми разказва следната весела история:

Освен, че учат елементарната теория, в часовете по солфеж децата и пеят.

- И когато бяха на последния си летен лагер в Германия, изумиха всички. Те свириха много хубаво. Но още по-хубаво пяха! – усмихва се Жоро, с неговата едва забележимо дяволите усмивка…

- А посещенията в Германия са страхотен стимул за тези 32 деца, нали?

- Разбира се! Те се радват много, чувстват се оценени…

И имат други прозорчета към света.

Мариана Иванова

 

 

 

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев