АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
27.03.2016 / 22:54

ТОНЧО ТОНЧЕВ: МЕЧТАТА НИ Е ДА ВЪЗРОДИМ БОКСА В СЛИВЕН – ЗАРАДИ ТРАДИЦИИТЕ И ЗАРАДИ ДЕЦАТА

Запознаваме се случайно при едно пътуване до София.

Стефан Куцаров е симпатично, енергично и очевидно умно момче, което повече слуша, отколкото говори. Зад гърба си вече има завидна спортна кариера - дълга редица от шампионски титли в бокса. Преглежда някакви записки в колата - предстои му един от последните изпити в Националната спортна академия. Завършва треньорски профил там. Амбицията му е след това да работи като треньор по бокс в родния Сливен.

И тя е на път да бъде осъществена – няколко сливенски бизнесмени и спортни деятели са решени да създадат нов клуб по бокс в града. Сред тях е и звездата, емблемата на сливенския бокс Тончо Тончев, един от най-ревностните радетели за възраждане на най-титулования спорт в града.

Със сливенската боксова легенда се срещам в централата на ВМРО, защото, оказва се, там засега се помещава офисът на бъдещия клуб. Регионалният координатор на ВМРО Георги Георгиев е един от стожерите на идеята за вдигане на крака на боксовата школа на Сливен.

Основен треньор в новия клуб ще бъде самият Тончо Тончев, застанал безрезервно зад идеята, с целия си авторитет на елитен спортист, качествен треньор и… човек със собствена харизма.

Давам си сметка за това още в самото начало на нашия разговор:

- Кога осъзна, че искаш да се занимаваш с децата на Сливен като треньор?

- Мисля, че моментът беше през 2004-та или 2008-ма година, когато нямаше наши боксьори, класирани за Олимпиадата. В последните години се получи доста тежък спад на бокса в града. Докато играехме ние, през 90-те години, всички се молеха да не се падне да играят срещу Сливен на републикански първенства. А сега, когато чуят Сливен, казват: „Аха, да. С кого играя следващата среща?”. Значи - 100 % сигурност, че вече е победил…

- На какво се дължи този спад?

- Една от причините е малкият интерес на децата към този спорт. Другото е, че се иска ходене, бягане, търсене на деца. И да им обясниш, че в тази зала са тренирали Тончо Тончев, Димитър Щилянов, звезди от световен ранг… И че и те могат да станат като тях.

- А в какво състояние е залата в момента?

- Честно казано, не съм стъпвал в залата от година и половина - две. Предполагам, че общо взето е добре.

- Защо не си стъпвал?

- Може би нямам достатъчно време – в момента работя като охранител. Какво да гледам? Колко деца има в залата или дали има изобщо…

- Кога се роди идеята да направите нов клуб?

- Винаги съм искал да направим клуб. И с Георги седнахме и обсъдихме идеята. Целта ни е да възродим традициите на бокса в Сливен.

- От кога датират тези традиции?

- Много назад! Първият олимпийски медал е извоювал Иван Михайлов, мисля че през 1972 или 1976 година. В още по-ранни години сме имали републикански шампиони. Боксовата школа на Сливен се смяташе за една от най-добрите в България, с много национални състезатели.

- Как си обясняваш сливенските постижения и традиции в бокса, освен с добрите треньори, разбира се?

- Не съм живял много по Живково време, но тогава се даваха доста пари за спорта. Подпомагаха се различните спортове. А и казармата беше задължителна, а повечето спортисти минаваха по-леко службата.

- На каква фаза сте със стартирането на новия клуб?

- Последна, чакаме още един документ и го регистрираме.

- Как ще се казва?

- „Добри Загоров”! Това е един човек, който заслужава клуб да носи неговото име. Направил е най-много шампиони, дал е всичко от себе си за бокса в Сливен. Специално мен ме е научил на възпитание – да влезеш в залата, да кажеш добър ден, ако закъснееш 5 минути, да поискаш разрешение да влезеш в строя. Все неща, които може да изглеждат дребни, но при сегашната младеж ги няма.

- Защо заниманията със спорт са важни за днешните млади хора?

- Главната причина да искам да се занимавам с децата е да ги отклоня от кривия път. При много от днешните деца един от родителите е в чужбина, за да заработи прехраната. И така в семейството децата не получават нужното възпитание. Често детето се влияе от някой приятел, който лесно може да го насочи в неправилния път – да вземат наркотици или да крадат… Искам да им дам смислена алтернатива, да се трудят! Като се измори в залата 2 часа - няма да му дойде и наум да прави такива неща. Ще си отиде вкъщи, ще поиграе малко на компютъра и ще легне да спи.

- Има ли вече заявен интерес към клуба?

- Има! И от родителите, и от децата.

- Значи почвата е подготвена. И има хора, осъзнали перспективата за децата си…

- Преди години пак бях направил една група от 30 деца, и Стефан беше в нея. С моята кола отивахме в залата. Тренирах ги, но бях и приятел с тях. Предразполагах ги да споделят проблемите си с мен, за да им дам съвет, ако е в моите възможности. По принцип, в залата идват много деца, но минават през ситото. Който успее да устои остава, другите поемат по свой път…

- Да не би да идват само да се научат да се бият?

- Това съм го забранил! Аз съм станал на повече от 40 години и никога досега не съм се бил на улицата. Боят е последното нещо, има други начини да се решават споровете. Затова сме хора, да се разберем човешки.

- Децата лесно се палят, но е много трудно да се задържи интересът им по-дълго време. Как се възпитават упоритост, целенасоченост?

- Треньорът трябва да има голямо търпение и авторитет… Предполагам, че аз донякъде съм такъв.

- Ти си като пример, като стимул за децата, а и респект!

- Имахме един треньор – Петър Ганчев, беше за кратко в Сливен. Тогава аз преминавах от юноши при мъже и трябваше да спадна много килограми от 60 - на 54. Това са 6 килограма! И той ми каза така: „Моето момче, сухо дупе риба не яде!”. За да се наложиш, трябва да жертваш нещо!... Малко бе Тончо, още 100 грама, и готово”, така ме надъхваше. Такъв му беше подходът - умееше да направи нещата с доброта. Гледал съм го в очите и съм го слушал. Защото можех да му се доверя за всичко на този човек!... – разказва ми сливенската боксова легенда.

И ето че тук в разговора се включва и Стефан, който (както разбирам) се е върнал с поредната шестица в студентската книжка:

- Бате Тончо е един голям спортист, който е дал много за България! Единственият боксьор от Сливен, който е вицеолимпийски шампион. Аз бях едно малко дете, което ходеше в залата ей така понякога, с компанийката от махалата. В IV клас бях много слаб ученик, майка ми ме биеше с учебниците, за да уча. В V клас бате Тончо каза: „На първо място си ученик, на второ място си боксьор и спортист!”. И всяка седмица ни искаше бележниците. Така аз се наложих и в ученето, минах с отличен. Една година бях с него, защото се наложи да вляза в болница – заболях от жълтеница. Но после си останахме приятели, споделях си с него. След това продължих в АСК по бокс, там си продължих по пътя, във всяка възрастова група си ставах шампион.

Когато стигнах до юноши и мъже, видях, че има момчета, които играят за НСА и ми стана интересно какъв е този клуб. Обясниха ми, че това е Национална спортна академия, където се завършва висше спортно образование и ставаш треньор. Попитах моите треньори те завърши ли са академията, но ми обясниха, че по тяхно време е било друго… Тогава, бях в десети клас и си казах, че трябва да вляза в Спортната академия, за да мога да работя тази професия, защото ми харесва. Това ми е животът – бокса! Обожавам този спорт.

- Защо?

- Боксът не е бой, а изкуство. Мъжки спорт, който – както го каза и бате Тончо, възпитава. Избягваш от лошите и лесни страни на живота като алкохол, цигари, наркотици …

- А защо изкуство?

- Самите движения на ринга, а и подхода ти да нанасяш удари, а да не получаваш, това си е изкуство. Трябва мълниеносно да вземаш решения и да действаш, да изненадаш противника, но да не забравяш, че и той се стреми към същото – обяснява за мен, невежата, Тончо Тончев.

- Трябва ли да си умен, за да си добър боксьор? – продължавам да разпитвам.

- Трябва да разбираш нещата и да ги има усетът, бързината. И да си много трудолюбив! Защото това не се постига лесно и бързо. Има спортисти, които постигат успехи с труд, има и талантливи, но мързеливи… И те невинаги са успешни.

- Много бързо трябва да смята мозъкът ти, нали?

- По време на подготовката и тренировките, ти трябва доста да мислиш. Така мозъкът се тренира, и постепенно ти става като инстинкт.

- И психолог трябва да си …

- Най-вече трябва да си психолог! Защото има добри боксьори със слаба психика – продължава да ми разказва Тончо Тончев. - Например трябваше да играя срещу един олимпийски шампион. Първа среща ми се пада –кубинец, три пъти световен шампион, фаворит за олимпийската титла. Но преди това имахме лагер с кубинците в Германия. Там ми тръгна играта и видях, че няма невъзможни неща. Когато се качихме на ринга, треньорът Михаил Таков ми каза само: „Припомни си играта срещу него в Германия на спарингите, само тогава можеш да го биеш”. Дали от напрежение, дали от притеснение, но аз наистина треперех. Когато прекрачих въжето обаче, всичко изчезна… Нищо, че е бил три пъти световен шампион!...

- Наистина трябва да имаш много здрава психика!

- Разбира се, иначе си загубил.

- Стефан ли е твоят наследник?

- Да.

- Има ли и други?

- Когато тренирах децата, наистина им казвах така: „Първо сте ученици, после спортисти. Ще играеш до 30 години. Ако нямаш образование – какво ще правиш нататък? Където и да потърсиш работа, първо ще те питат имаш ли образование и какво. Стефан завърши средно и спомена, че мисли да отиде в НСА. Казах му: „Не го мисли изобщо, а отиди!”.

А Стефан добавя друг ракурс от сюжета:

- Бях доста притеснен, когато се явявах на матурите, мислех си да не се проваля и да не мога да вляза в НСА. Като видях резултатите, ми стана много приятно. Кандидатствах и ме приеха от първия път.

- И сега завършваш вече ...

- Да, благополучно.

- Как се виждаш в перспектива – в Сливен, в България или в чужбина?

- Още преди да вляза в НСА, моите треньори ми казваха: „Завърши и си треньор в Сливен”. Оттогава съм с тази мисъл, че си оставам тук – да работя и да вдигнем нивото на бокса, такова, каквото е било, когато оттук са излизали шампионите и е имало респект от сливналии.

Това искам аз! И смятам, че всичко е до талант и стимулиране. А едно дете може да се стимулира, дори с еди екип от анцуг и гуменки…

Тук в разговора се вмества и Живко Иванов, който пристига за поредната организационна сбирка на новия боксов клуб:

- Аз също съм бивш боксьор. А когато боксът на Сливен, който е толкова титулован спорт в нашия град, е на толкова слабо ниво, определено има нужда от подкрепа. Но по-дългосрочната ни цел е да възстановим паралелката по бокс в Спортното училище.

- И сега нямаме паралелка?

- Само си помислете: Тончо Тончев, Спортист за 2000-та година на Спортното училище в Сливен! А сега нямаме паралелка, болно ми е за това! И знаете ли, с този клуб можем да спасим не едно дете от улицата – вместо да се дрогира, да дойде и да тренира в залата.

Знаем, че началото ще е трудно, но има хора, които искат да откликнат с добро сърце, за да го има този спорт в Сливен!

А на финала Тончо Точев добавя, че е време под Сините камъни отново да има шампиони…

Мариана Иванова

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев