АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
20.03.2016 / 22:34

ПРОФ. АНАТОЛИ КРЪСТЕВ: МУЗИКАТА Е СПАСЕНИЕ

Срещата с виртуозния виолончелист проф. Анатоли Кръстев е винаги събитие. И празник.

И резонанс. Между вибрациите на чувственото или яростно виолончело и сърцето на публиката.

Емоции, изваяни изпод пръстите на световноизвестния маестро. Приласкаващи крайчетата или разтърсващи сърцевината на душата…

След последните, дълго нестихващи и възторжени аплодисменти на сливенската публика, открадвам своите няколко минути за интервю с един от най-известните и обичани български музиканти.

Който извън прожекторите на сцената се оказва един искрен, откровен, съвършено земен и непритворен човек.

Като всеки истински голям творец.

Започваме разговора с една тревога – за деформираната българска музикална и културна среда…

- Губи ли класическата музика голямата битка с всички музикални сурогати?

- Нищо е губи! Класическата музика е основа на бъдещото развитие. В България изглежда така, защото общото, средното ниво на интелигентност спадна много… Образованите хора намаляват все повече, затова и публиката оредява. Но това е съвсем нормален път… Но пък видяхте колко хубава атмосфера имаше в залата! Всичките тези хора, те бяха възторжени… И разбират, че тази музика е част от нещото, което наричаме елит, не само в изкуствата, а въобще в интелекта. Тя подпомага, провокира въображението и аз съм сигурен, че ако тази музика я нямаше, Бил Гейтс нямаше да направи тези крачки към новия технологичен свят… Светът и животът ни се модернизират толкова бързо, че за огромната част от нас това е голям шок. При нас, в България, това съвпадна и с други големи промени, отпреди 25 години. Но - това е положението! - Повече от един милион и половина интелигентни българи, с високо образование, млади семейства с деца, за които се полагат изключителни грижи, напуснаха България. Затова и залите се поопразниха, и оркестрите оредяха… България работи по второ направление, както се казваше едно време - само за износ. Кого да спомена от тези концертмайстори и водачи на групи, работещи в най- елитните оркестри по света, хора, които аз познавам много добре – Васко Василев, Мира Дърварова, Веско Ешкшнази, Албена Данаилова и още много други.

- Картата на българската музикална култура е много широка...

- Вече 40 години преподавам, имам изявени ученици – челисти по целия свят. В момента работя върху една книга за 100-годишнината на Музикалната академия, която предстои след пет години. Това е много бавна работата, енциклопедична. Та в тази връзка реших да преброя учениците си… И преброих 18 професори в елитни учебни заведения от цяла Америка - Канада, Съединените щати, Мексико, Колумбия, Бразилия, Аржентина, а също в Германия, в Австралия, в Южна Африка… Просто те са навсякъде, и всичките са професори и водачи на групи. Те са елитни хора не заради титлата, а защото носят това равнище в себе си.

Моето кредо винаги е било: само нагоре и напред! - За да давам пример и вдъхновение на учениците си… Аз живея неразумно от гледна точка на природосъобразния начин на живот, уморявам се непрекъснато. Обаче имах късмета хобито да ми стане професия. Това е, което се опитват да правят сега и двете ми деца. Един колега - аржентински пианист, ми каза веднъж, че в Аржентина има такава поговорка: когато децата видят, че родителите им са щастливи в нещо, също се втурват натам; ако видят, че родителите им са нещастни, бягат от него. А аз познавам доста семейства в България, в които децата са взели попрището на своите родители – музиканти. Понякога ми става тъжно, като си помисля, че когато в Европа не е имало други държави, е имало България. А сега, когато има други държави, България е на дъното. Но - това е положението.

- Въпросът е как да не загубим ядрото си, интелектуалното ядро на гените си…

- Нищо не можем да загубим! Това са приливи и отливи. Не може един народ, който толкова векове е оцелявал, току-така да се изгуби…

- Да ви питам за челото. То е много специален инструмент, за вас особено, разбира се. Чувала съм , че неговите вибрации са най-близки до тези на човека, на човешкия глас. Като кестените…

- За кестените не знаех, но знам, че се използва се материал от кестени за някои части от челото. Като дете бях цигуларче, и много ми вървеше… А виолончелото е семеен инструмент - дядо ми, баща ми, чичовците ми -всички са свирили на чело.

- Значи са били щастливи?

- Те са любители, но - да, сигурно! Баща ми свиреше всяка неделя. Спомням си как сутрин сядаше вкъщи да свири на чело в хола, докато майка ми готви. А ние със сестра ми обикаляхме наоколо, докато той свиреше, и то с изключително удоволствие. И чичовците ми бяха такива, и дядо ми е бил такъв, и неговият баща… И един ден аз се прибрах, вече отказал се от цигулката - на дванадесет години и половина, и чух челото. То беше изчезнало от вкъщи , но се беше върнало и баща ми ме полита: искаш ли да опиташ? И аз си казах: ето, пак се започва! Но след това много ми хареса моя учител! Това беше човекът, който аз трябваше да срещна. И го срещнах! Той ми подари това старинно чело, което е на около 200 години. И ми поръча, когато дойде времето, и аз да го подаря на някой от талантливите си ученици… Така че за мен виолончелото е начин на живот.

- Има ли някакви тайни все още за вас то?

- Тайните са по-скоро в мен самия, давам си сметка, че оттук нататък колко ще продължа да свиря е Божа работа. Затова пък съм щастлив, че имам ученици….

- Има ли някакъв чело репертоар, който все още не сте пробвали?

- Не, почти няма, въпреки че репертоарът е толкова голям, че е един човешки живот не стига. Един белгийски музиковед, бивш мой импресарио, дойде да се видим в България и ми каза, че изследва произведенията за виолончело. В момента те са над 23 хиляди. В Лиеж се намира най-голямото хранилище на ръкописи и композиции в Европа, второто е във Френската консерватория. Но пак ще се върна в началото - класическата музика е основата на всичко.

- Тя спасение ли е?

- Да, тя е спасение! Неслучайно всички раси и религии са се втурнали да изучават ренесансовите ценности. Защото оттам започва всичко, цялото това хуманистично течение. Интересът към тази музика е огромен – в Китай, в Южна Корея, в Япония, в Северна Корея, в Индия… В Латинска Америка има специални музикални програми за бедни деца, с които се постигат страхотни резултати. Какво мислите, че кара тези хора да го правят? Това е основната мисъл, основното послание на Ренесанса:

Човекът да се огледа в отсрещния човек - и да намери там част от Божественото и земното в себе си…

Мариана Иванова

Още снимки от новината

Анатоли Кръстев

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев