АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
28.02.2016 / 23:17

ДИМИТЪР РАЛЕВ: УЧИМ ХОРАТА ДА НАДМОГВАТ СТРАХОВЕТЕ В СЕБЕ СИ

Димитър Ралев е много интересен човек, с прелюбопитна съдба и професионални занимания.

Цял живот се е занимавал с бойни изкуства и си е вадил хляба с тях.

За някои дори може би е малко смущаващо да общуват с този наглед спокоен мъж, който задава повече въпроси, отколкото отговори…

Смущават неговият хладнокръвен и невъзмутим поглед и острата му мисъл, подготвена с отговорите-въпроси още преди да си формулирал питането докрай…

Сигурно е такъв и ударът му - точен, бърз и изненадващ…

Разговаряме в неговия клуб по бойни изкуства в Сливен, който се намира в сградата на Ловно-рибарското сдружение.

От Ловното му дали едно мазе, за да направи от него клуб за подготовка по оцеляване на младите мъже от Сливен. Преценили, че това, все пак, е известна компенсация за липсата на военно обучение в училище. И на казармата, където съзряваха българските мъже, бъдещи защитници на Родината.

Поверили му задачата да запълни, доколкото е възможно, този сериозен обществен дефицит на сливенска почва.

Неголямото помещение е светло, добре оборудвано и излъчващо спокойствие и хармония… Може би в момента, защото е още рано за тренировките.

Започваме разговора с въпроса какви хора идват тук.

- Идват младежи, ученици, идват и деца. Но не само. Идват и лекари, бизнесмени, управители на фирми. Улегнали, спокойни хора, които искат малко да се раздвижат и да поддържат форма. Защото най-важното от всичко на този свят е да си здрав и да си в добра форма.

- Вероятно хората идват тук и за да се справят със стреса в ежедневието, в деловия си живот…

- Да. Добрата форма е едното, другото е справянето със стреса.

Тук идват хора от „Бърза помощ”, които всеки ден се срещат с болка, с рани, с борба за живот. На тях цял живот им е втълпявано да не причинят на някого телесна повреда, а аз ги обучавам на друго.

Бойното изкуство няма спортна насоченост. То не е спорт. Защото спортът няма приложимост на улицата - в екстрена ситуация, когато нещата понякога са на животи смърт. Там няма правила. Затова се опитвам да им избия от главите предразсъдъците, които са им втълпявани от хуманитарните образования.

Когато става въпрос за оцеляване, са валидни други принципи – как да елиминираш противника бързо, без да пострадат другите наоколо.

По една случайност съм работил и като полицай в групата за борба с тероризма. А преди това бях „терорист”, парашутист. Така че съм бил от двете страни на барикадата – обучаван съм за терорист, после – за антитерорист. И знам как разсъждават и единият, и другият. Познавам слабите им места.

Така че продуктът, който предлагам, е изчистен от всякакви спортни елементи, синтезирал съм го в една дума – самозащита. Т.е. умението да неутрализираш нападателя, когато са застрашени здравето и живота ти.

Това е смисълът на цялата подготовка. Но за да си в състояние да се отбраняваш, трябва да си във форма.

- Убедена съм, че няма българин, който да не е потенциално застрашен, да е напълно гарантиран за своята сигурност. А това означава, че всички масово се нуждаем от подобен тип обучение.

- За съжаление, почти никой не го осъзнава и хората, които идват тук, са много малко.

- А тинейджърите, младите хора? Те не проявяват ли интерес?

- Много са заети. На училище са по цял ден, от рано сутрин до 4-5 часа следобед. Заети с в училище, след това с различни курсове, езици…

- Може би този курс по самозащита трябва да залегне директно в учебната програма? След като очевидно е много по-смислено от това да ги караме децата в училище да тичат 100 метра по часовник…

- Този въпрос трябва да го зададете на някой от министерството на просветата.

- Мислила съм си колко важно е за една жена в днешно време да има умения за самозащита.

- Да, това е част от спокойствието. Какъвто и да си, който и да ти излезе насреща, когато имаш нокаутиращ удар, оттренирал си го, ти си спокоен. Може и много големи мускули да има този отсреща, да е 2 метра висок, но когато го удариш правилно – пада. И колкото е по-голям, пада по от високо. И не може да стане изобщо. Когато си сигурен, че можеш да го извадиш от строя, ти става много спокойно.

- Какви качества всъщност се формират тук, във вашия клуб?

- Тук не променяме и не възпитаваме хората. Основната ни работа е да помагаме на всеки да работи върху себе си, побеждавайки себе си.

В този смисъл аз съм най-големия шампион наоколо, понеже нямам загуба от себе си. През 95-та година бях парализиран от една катастрофа. Учих се отново да говоря. Бях напълно парализиран. И след това се възстанових до нормален човек…

- Да се върнем към това, което научават хората тук, в тази зала.

- Това багаж, който преминалите през тази зала носят до края на живота си, и той не тежи. Той е най-лекият багаж.

Който обаче спасява живота на човека, ако се наложи.

Мариана Иванова

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев