АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
14.02.2016 / 22:52

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА КНИГА

ЗА НЕПОЗНАТАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Галя и Христо Маджарови са сред писателите и изследователите, които през последните десетина години, с цената на много труд, упоритост, борбеност и дързост, промениха гледната точка, обхвата и координатната система на българската история. И доказаха, че тя има дълбини и пластове, за които доскоро почти никой (освен може би неколцина избраници) не е подозирал.

С изумителна непоколебимост, стъпка по стъпка, те раздипляха в публичното пространство завеси, разбулваха тайни и осветляваха истини за древното българско потекло и мисията на българите, базирайки тезите си върху старинни писмени свидетелства и теренни проучвания в изконните земи на древните българи.

Един от резултатите на техния многогодишен, неуморен, изследователски труд е книгата „Златна България”, съдържаща „другата българска история”...

„Читателю!

Спри за миг в задъханото си ежедневие, отстрани тежката връзка към делника

и се обърни навътре към своята същност! Там ще чуеш далечния плисък на вълни, миещи бреговете на древната ти Родина. Ще чуеш и свистенето на степния вятър единствен приятел на твоите горди Деди, в дългия им път през векове и континенти. Де чуеш магичната песен в олтарите им - тя ще ти разкаже приказната им история...

Ще усетиш дъха на тяхната Свещена земя, навсякъде където са били в дългия им Път. И, ако пулсът ти забие в ритъма на тъпана, отмерван преди боя от магьосника шаман; и усетиш мощта и полъха на благословение от вдигнатата десница на твоя велик кан, предвождащ народа ти през всите векове,

тогава знай, щастливецо, че си спасен - на Бреговете тъй свещени - на България...”

Това се казва в предисловието на тази увлекателна и уникална книга.

За нея разговарям с авторите ѝ:

- Защо работихте колективно върху книгата „Златна България”? И какво е най-ценното в нея?

- Ще ви разкажем историята на тази книга. През 1999 година ми попадна една книга със заглавие „Древните българo-чуваши”- на руски език. И моят съпруг ми каза: „Пиши на този автор, защото е много важно да се срещнем с него. Авторът беше академик Михаил Юхма от Волжка България. А аз си помислих: „Добре, ще му пиша, но той едва ли ще ми отговори”. И така пет месеца мислих, но накрая му написах писмо. Докато го напиша, и получихме отговор: „Чакам ви, идвайте! Стародревни наши братя, чакам ви, откога ви чакам!”.

И ние си купихме билети и заминахме! Имаше малко трудности, но си осигурихме тръгването към Москва, а след това към Чебоксари (столицата на автономната република Чувашия - бел. ред.). Но - това е друга история...

И когато стъпихме на Волга, усетихме оная любов, с която ни обляха волжките българи.

- Понеже нямаше влак, нямаше самолет, имаше чак след една седмица, пътувахме от Москва до Чебоксари с един селски автобус. Пътувахме 18 часа – допълва разказа Галя. - И когато слязохме от автобуса, одрусани и на нищо неприличащи, академик Юхма дойде, прегърна ни и каза: „Знам, че това сте вие. Откога ви чакам! ”. И започнаха срещите с техните историци, с хора, които знаят истинската история на България. Те помнят своето потекло! Самият академик Юхма e от рода на Мотун или Метте, това е българският предводител на хуните, заради когото е построена Китайската стена - за да се защитят от неговите набези. И той помни, че e от този род. И изпълнява с чест задачата, която има този род - да пази българщината.

Неговата баба била уруст, което е нещо подобно на нашите колабри. Тя знаела цялата история и традиция на волжките българи. Такива уруст е имало винаги през вековете. Бабата на акдемик Юхма била главен уруст и той помни, че през 1952 година се е състояло последното събиране на тези урусти.

От нея Юхма научил истинската история на Волжка България. Самият Михаил Юхма е работил като археолог. От него научихме много за древната ни история… И понеже там ни викаха на интервюта, Христо написа цяла статия, която никъде не публикуваха. Защото със своя устрем, той каза: „Българи от всички страни, съединявайте се!” (по дух, разбира се).

Юхма реши да публикува тази статия, защото според него тя е много ценна като информация, като послание към българите. И я публикува в Чувашия в книгата „Златна България”, неговата „Златна България”. След това ни я изпрати с молба да я преведем на български. Тогава решихме Христо да публикува в нея своята част, която e историятa на Кубрат и неговите синове, но през неговия поглед. А аз написах за нашето гостуване в Чувашия, като oписах техните древни градове и обичаи. И същевременно започнах за пръв път да пиша за амазонките. Защото, когато стъпих на чувашка земя, изведнъж този спомен за амазонките изплува пред мен… А за волжките българи амазонките не са мит или легенда, а сa реално съществуващи жени-воини, които винаги са пазили прабългарите. Всъщност, докато този орден е съществувал, никой не e можел да победи българите. Докато бяхме в Чувашия, Юхма ми каза: „Спомни си, Галя, спомни си какво си правила!”. И аз наистина си спомних… И започнах да пиша, като издирвах различни източници, разбира се - основните ми бяха от Волжка България. Така че тази книга стана една композиция от изследванията на Христо - за това как петимата братя са се разделили и сa образували пет Българии, тази част от мен - която аз написах за градовете на Чувашия и тяхната история и есетата за амазонките (по-късно ги продължих в други две книги- отново амазонки и български царици- амазонки) и, разбира се, публикувахме тази „Златна България”, която академик Юхма беше написал в Чувашия.

Когато му изпратихме книгата, той много се зарадва. За нея получихме награда от Чувашкия академичен съвет - за това, че в България сме припомнили кои са чувашите и че сме възстановили една връзка, забравена през вековете. А тя е била много сигурна и стабилна някъде до 12-ти век.

- Г-н Маджаров, с огромен респект и почит се обръщам към Вас, за да Ви попитам как стигнахте до Вашите източници, до Вашите прозрения за това кои сме ние - българите?

- От малък имах някакви спомени, които ми бяха много смътни, придружени с разкази, с легенди и сънища. И всe мислех, че това е някаква белетристика, която не е истинска, че e някаква фантазия. В един момент научих, че българският пророк, както му казват - учителя Беинса Дуно или Петър Дънов ( каквото е светското му име), e казал: „Реката Волга отново ще тече през България”. И това беше много странно, защото къде е Волга, къде е България?! Един от неговите ученици, който е чул тези думи, каза: „Ние знаем, че той говореше за Волжка България”. Тогава не знаехме изобщо че e съществувалa такава България и това беше за мен като нещо, което аз трябваше да разбера в бъдеще. После, в една книга по физиогномика, където беше изследван образът на Ленин, бе казано, че той е по баща чуваш. Думата „чуваш” също беше непозната за мен и като започнах да ровя, се оказа, че също става въпрос за някъде към Волга. Започнах да търся по енциклопедиите какъв е бил бащата на Ленин. Само в една енциклопедия намерих, че той строил по течението на Волга неруски училища. Това беше странно - че „неруски” училища се строят в Русия. Трябваше да разберем каква е тази история. Официално нашите историци казваха, че няма Волжска България , че това е политика, че това е мит. И тогава всъщност издадох „Големия заговор срещу българите”. Нямах писателски опит, мислех, че това са белетристики. И тя наистина беше посрещната на нож от нашите историци, от нашата общественост: „За какъв заговор пишеш? Кой го прави този заговор?”. И аз обяснявах, че има и друга България. Тогава историците заявиха, че няма никакви доказателства и аз си измислям. Най- близките ми приятели добронамерено ми казваха: „Ако половината от това, което си писал e истина, ти ще обърнеш историята наобратно”. А аз им отвърнах : „Как половината, искате да кажете, че в другата половина съм излъгал ли?”. За мен всичко, което съм писал, e истина. То е проверено. „Да, но не си показал никакви източници, никакви извори”- така ми казваха историците. И тогава се амбицирах и по този повод написах „Златна България”. Защото там за всеки цитат, за всяка мисъл показвах изворите, гръцки преди всичко, тъй като гърците, както е известно, не са добронамерени спрямо нас. И въпреки това, в техните извори има достатъчно указания, които са пренебрегнати от нашите историци. Освен това, както разказа Галя, намерихме начин - отидохме до там и видяхме, че тези хора съществуват, че те са повече, отколкото сме ние тук в Дунавска България. Пипаха ни с ръце: „Вие сте от тази България, която оцеля. Нашите дядовци се биха на Шипка, медалите са в нашите музеи!”. Участвахме в симпозиуми. Те казваха, че азбуката, която имат, е внесена чрез Русия от нашата България. И ние се чудехме как може цели векове това нещо да бъде изтрито от нашата памет и да има такива българи, за които ниe нищо не знаем! А когато ние искахме на връщане да вземем сувенири, за да докажем на българите, че все пак има и други българи, те ни дадоха матрьошки. Ние им казахме: „Знаем руските матрьошки, но те не могат да минат за чувашки”, а домакините ни се обиждаха и казваха: „Как ще сa руски, наши сa матрьошките, ние показваме тук телата едно в друго!”. Руските матрьошки имат по три тела, а тези показваха по седем тела, седем матрьошки една в друга... И така научихме, че руските матрьошки сa всъщност български. После ни подариха самовари и ние им казахме, че добре познаваме руските самовари. „Ама как ще сa руски? Ние из пустините ги носехме тези самовари, руснаците от нас ги взеха!” – обясняваха ни. И се оказа, че каквото вземат от чувашите, руснаците ни го показват като руско. Научихме доста подобни неща.

А за да убедя нашите историци, направих много цитати в тази книга, стотици цитати. Както Галя вече ви разказа, включихме и академик Юхма, а той е многократен академик, международно признат. В ЮНЕСКО и в Сорбоната са изучавани неговите трудове. Само в нашата държава не са го пускали, по политически причини - за да не се разбере, че има и друга България .

По този начин неговия труд проби. За първи път там празнуваха, а в Чувашия казаха: „Вече и в другата България научиха, че реката Волга пак ще тече през България. Сега тя се продава на Европейския съюз, но ние няма да направим тази грешка. Докрай ще стоим тук, няма да се изнасяме на Запад, няма да пращаме децата си и ще докажем , че ние сме българи. И ще възстановим нашето име – Булгаристан, а не Татаристан. Чуваши, марийци, чеченци - всички тези, които Сталин изкуственo раздели, за да не се чува името българи!”.

Мариана Иванова

Очаквайте продължението.

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев