АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

СЕДМИЦАТА

Сливен, снимка: Агенция Сливен
20.12.2015 / 22:30

Ти сън ли си, или те има…

Така пееше преди години Лили Иванова.

Релативистичният куплет на примата на българската естрада се оказа доста подходящ рефрен за поредната декемврийска седмица.

Тя ни предложи новини, изявения и коментари, които е трудно да бъдат окачествени като обективно истинни, но за сметка на това те бяха шумно огласени от родните медии.

На първо място, разбира се, иде реч за съдебната реформа и истината за нейното практическо осъществяване.

Например за това доколко драматичният жест на ДСБ (по-точно на определен брой негови представители) постигна търсения политически ефект, при положение, че априори беше ясна реакцията на останалите им съюзници от Реформаторския блок. Тези случайно промъкнали се през иглените уши на избирателната система партийки - мижитурки нямат никакъв шанс за оцеляване без Бойко Борисов и ГЕРБ. И това е очевидно за всеки извън тънката аура на личното им придворно обкръжение.

Що се отнася до бламираните в НС конституционни промени, касаещи Висшия съдебен съвет, разделянето му в две отделения и квотното разпределение в тях – да, за пореден път законодателната власт (която де факто е инструмент на изпълнителната, която пък де факто е функция на успешно отгледаната родна олигархия) надхитри и облада съдебната. Което гарантира безпроблемното и безгранично кадруване, респективно – безропотното и ненарушимо послушание, на целокупната правосъдна система. Въпросът е обаче малко по-друг: защо едва сега лидерите на ДСБ, самоприпознали се за автентични демократи и реформатори, реагираха на това брутално кръвосмешение на властите у нас. Нима още в зората на протестърското движение не беше известно #Кой е в основата на победоносната политическа постановка? (И как става финансирането на… да я наречем побългарената оранжева революция.)

Впрочем, жалко за развяваните протестни знамена, които попиха напразно част от малкото останала политическа енергия на тази страна…

Жалко и за напълно ерозираната, обяздена, обезличена и анихилирана българска опозиция. Предпочела вместо да поведе битката срещу пълзящата диктатура на олигархията, да скимти и върти опашка край трапезата ѝ.

В цялата тази безнадеждност и безизходица на целокупната държавност, не политиците, не синдикатите, не гражданските формации, а хора от самата съдебна система бяха единствените, които отреагираха на поредното политкоректно преаранжиране, на практика – прелъстяване и поругаване - на родната Темида. Протестът на Съюза на съдиите в България (ССБ) увисна почти без подкрепа, а апелът за оставка на целия Висш съдебен съвет (основен кадровчик и източник на скандали в съдебната система) остана някак незрим, почти имагинерен и съответно - неотразен от българските медии и политици.

На фона на напоителния поток от новини за изоставени бебета, победители в риалити формати, ареста на цяла смяна митничари на Капитан Андреево, актуалните футболни трансфери, земетресенията по света, зверските катастрофи и светските скандали, прогнозата за времето, магическите рецепти за отслабване, здраве и стархотен секс, археологически доказателства за вампиризъм, новите на миските, катастрофичните природни аномалии и, разбира се, коледните промоции и парадните благотворителни прояви, разтърсващи издълбоко душевността на аудиторията.

И поддържащи я на ръба между фикциите и реалността.

Част от тази реалност намираме в статистиката на базираната във Вашингтон консултантска организация Global Financial Integrity, че ежегодно от страната ни изтичат по 2.5 милиарда $ от незаконни финансови операции и в оповестеното от справочника на ЦРУ The Worldfactbook, че България е на трето място в света по смъртност на населението. Данните са обновени на 17 декември и според тях смъртността у нас е 14.44 на 1000 души. Изпреварват ни само южноафриканската държава Лесото със смъртност 14.89 на 1000 души и Украйна – със 14.46 на 1000.

…А ако ни се губи връзката между драматичните трусове в съдебната система и цитираните нелицеприятни факти за страната ни, то вероятно е заради опиата от мантри, брътвежи и бълнувания, които българските медии ни сервират всеки божи ден.

В Сливен най-важните и коментирани новини бяха свързани със значителното повишаване на местните данъци и очакваното също значително намаляване на възнагражденията на общинските съветници.

Решителната яснота и по двата въпроса настъпи в петък, когато заседава новият Общински съвет (останал, впрочем, без промени в състава си, след развръзката през седмицата по делото за касиране на вота).

На сесията сливенските общински съветници гласуваха почти единодушно за драстично редуциране на заплатите си в местния парламент.

Не така обаче се стекоха нещата при гласуването на предложеното от кмета Стефан Радев и неговия екип двойно увеличение на данъка върху недвижимите имоти и частично увеличение на данъка върху МПС.

Срещу това предложение, още при внасянето му, се обявиха доста от гражданските организации и някои от политическите групи в Общинския съвет. В деня на сесията имаше и група от протестиращи граждани, настояващи за преразглеждане на предложението.

Основният им аргумент беше, че Сливен е твърде беден град, за да е социално поносимо едно такова увеличение. Другият – че вдигането на данъци би трябвало да е крайна мярка, приложима едва след като Общината е направила всичко възможно за оптимизация на своите разходи. По време на дискусията по тази точка от дневния ред в залата бе издигнат и плакат с надпис: „Който е крал, той да плаща”.

А че се е крало доста, е очевидно. Показаха го данните за невъобразимите натрупани задължения на Общината, в размер, както бе цитирано, на 140 милиона лева.

Неколкократно през седмицата го потвърди и кметът Стефан Радев, който алармира, че Общината е доведена почти до фалит. Възможно ли е това? И кой го е допуснал?...

От реакциите в залата не изглеждаше някой от съветниците или новите местни управници да възнамерява да изясни на гражданството през кой мандат, как, защо и при какви обстоятелства се е случило това… и, все пак, #кой е виновен за неофициалния банкрут на сливенската община.

Очевидно в структурите на местната власт омертата за мълчание е надвиснала повече от строго!

А останалото… „Всичко е само игра, всичко е само спектакъл”, както пееше едно време с кадифения си глас Михаил Белчев.

Но най-тъжното е, че зад публичното поведение на местните ни законотворци и управници прозират други сенки – дългоръки и зловещи, които редят пасианса на живота ни тук… Съобразно своите моментни симпатии, интереси, хрумвания и прищевки.

И дори пищната коледна украса по ларгото и около Общината няма как да прикрие това, че Сливен е един изостанал, изоставен и почти отписан град… С разкривени пенсионери в крайните квартали и красиви млади хора в центъра… Но със зомбирани очи. В които се оглеждат илюзиите за американската мечта.

Живот като на кино...

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев