АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

УНИЩОЖИТЕЛНИ КРИТИКИ ЗА БНБ И ДАНС В ДОКЛАДА ЗА КТБ

Снимка: БГНЕС
08.07.2015 / 16:00

Комисията за КТБ подлага на тежка критика ръководството на БНБ и на ДАНС в доклада си за КТБ, предаде репортер на БГНЕС.

В доклада са изредени факти и обстоятелства, в които фигурират отчети и на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на Дирекция "Финансова сигурност" в ДАНС, разгледана е дейността на Банков надзор на БНБ, на квесторите на КТБ, както и на самата банка КТБ. Комисията за КТБ обявява в доклада си и че Цветан Василев и БНБ са допуснали КТБ да функционира като "пирамида".

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е установила за периода от 2009 г. до 2013 г. наличието на множество случаи на несъответствия между фактите, отразени в кредитните листа и вътрешно-нормативните изисквания на КТБ. Одобрявани са и са отпускани кредити, по отношение на които одиторът не е установил наличието на документи, удостоверяващи валидно обезпечение и/или справедлива стойност на обезпечението и/или документи за актуално финансово състояние и/или правно становище за отпускане на кредита; Одиторът е констатирал, че са отпускани кредити, за които е посочил, че в кредитното досие не е налице информация за определен комплексен кредитен рейтинг; одиторът е установил несъответствие между целта на отпускане на кредити и предназначението, за което са ползвани; одиторът не е извършил проверка относно наличието на доказателства за източниците на погасяване на задълженията; за множество кредити одиторът е установил несъответствие между договорените условия и реалното начисляване и удържане на такси за управление и обработка.

За 2009 г. в заключението към обобщаващия документ регистрираният одитор е направил изрично изявление, че въпреки установената непълнота в окомплектовката на някои досиета, след направените запитвания и бележки от страна на одитора кредитната администрация е представила липсващите документи. Налице е несъответствие между кредитните листа и обобщаващия ги одиторски документ относно резултатите от теста на контрола за лихвен процент и редовна главница, както и за множество кредити е установено, че не е налице информация за проверка на начислената провизия, въпреки отметката в обобщаващия одиторски документ.

Констатираните от регистрирания одитор факти и обстоятелства като многократни предоговаряния, вкл. удължаване на срока на издължаване на кредита повече от 2 години, рефинансирането за покриване на задължения по стари кредити, влошено финансово състояние на кредитополучателя, изискват за целите на надзорните отчети такива предоговорирани кредити да бъдат отчитани като преструктурирани. Независимо от това, в отчетите за надзорни цели на КТБ за всички години от 2009 до 2013 г. стойността на преструктурираните кредити за всяка година е нула.

Констатираните при детайлните текстове пропуски и несъответствия по своето съдържание са съществени, но същите не са докладвани пред надзорния орган. В докладите на одитора пред БНБ за всяка от отчетните финансови години е посочвано, че само в отделни случаи е констатирано ненавременно учредяване на обезпечения или ненавременно попълване на документи, но не и липсващи документи в кредитните досиета.

В своя отчет Дирекция "Финансова сигурност" в ДАНС посочва, че на 26 август 2014 г. е изпратена информация до кабинета на министър-председателя относно отражението на ситуацията на КТБ върху финансовата сигурност на страната. На 29 август 2014 г. е изпратена справка също до премиера относно придобита информация за незаконна схема, в резултат на която е възможно допълнително да се утежни положението на КТБ. Това е било информация във връзка с цесиите и съответно прихващания по кредити и депозити в КТБ. Тогава са очертани основните рискове и заплахи, които могат да настъпят, ако се реализират такива сделки, се казва още в доклада.

На 11 септември 2014 г. на министъра на вътрешните работи е изпратена справка относно текущото състояние на финансово-кредитната система. В периода септември-ноември в специализирана дирекция "Финансова сигурност" е придобита оперативна информация за лица, които са изразили инвестиционни намерения по отношение на КТБ и ТБ "Виктория". Предвид профила на лицата е отчетено наличието на риск за легализиране на финансови средства със съмнителен и вероятно престъпен произход, като информацията своевременно също е докладвана.

През декември 2014 г. са изпратени 4 справки до министъра на финансите за юридически лица, свързани с КТБ, както и за разпоредителни сделки с активи на дружества, получили кредит от КТБ. На 22 декември 2014 г. е предоставена информация за юридическо лице, свързано с Цветан Василев. На 17 декември 2014 г. е изпратена информация до ВКП относно извършена проверка по отношение на дружества, свързани с КТБ, за които има данни, че са сключвали цесии.

През февруари 2015 г. са изпратени справки до кабинета на премиера, Междуведомствения съвет по отбранителната индустрия и сигурност на доставките към МС, министъра на икономиката, зам.-министъра на отбраната и главния прокурор, относно свързани с КТБ дружества, притежаващи лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия.

Преди месец юни 2014 г. в дирекция "Финансово разузнаване" няма информация, която да сочи неправомерно използване на средства от КТБ или отпускане на кредити към свързани лица, надхвърлящи определените размери.

През 2005 г. се установяват 5 случая на съмнителни операции, три от които са насочени към Национална служба "Полиция", а два – към ГДБОП. По-значими случаи, свързани с КТБ, са по приватизацията на значимо предприятие от ВПК, както и от сферата на енергетиката. Уведомена е ГДБОП. Събирана е значителна информация за Софийската градска прокуратура, както и по прокурорска проверка на ВПК. През 2009 г. е събирана допълнителна информация във връзка с имущество, придобито от престъпна дейност. През 2006 г. информацията за съмнителни операции е насочвана към ГДБОП за Цветан Василев. По този случай е получен отказ от Софийска градска прокуратура за образуване на досъдебно производство. През 2007 г. два случая са насочени към ГДБОП. Единият се отнася за съмнителни операции с участие на дружество в сферата на строителството и търговията за недвижими имоти, което се свързва с Цветан Василев. След това 2 години е събирана допълнителна информация и е предоставена на ГДБОП. Другият случай се отнася за отнемането на лиценза на българска банка и действия от КТБ за придобиването й. Съмнителни операции, насочени към източване на банката от Цветан Василев, са докладвани в дирекцията след поставяне на банката под специален надзор на БНБ. Получената информация приоритетно е насочвана към прокуратурата. След месец юни 2014 г. са получени 7 запитвания от чужди финансови служби за Цветан Василев и свързани с него дружества. Информацията се отнася за 37 дружества, имащи връзка с Цветан Василев.

В раздела за финансовото състояние на КТБ пише, че според данни на БНБ в края на 2009 г. сумата на активите на банката към 31 декември 2009 г. е 2 041 758 хил. лв. През 2009 г. КТБ АД реализира нетна печалба в размер на 63 653 хил. лв., като в сравнение с 2008 г., е увеличена с 58,1%.

По данни на БНБ през 2010 г. сумата на активите на КТБ към 31 декември 2010 г. е 2 702 755 хил. лева; към 31 декември 2011 г. е 4 044 378 хил. лева. Приходите от дейността на банката през 2012 г. са в размер на 149 082 хил. лева.

Сумата на активите на КТБ към 31 декември 2013 г. е 6 740 901 хил. лева. През първите три месеца на 2014 г. сумата на активите на КТБ към 31 март 2014 г. е в размер на 7 302 974 хил. лева.

Финансовият резултат на КТБ за деветте месеца на 2014 г., по неодитирани данни е загуба в размер на 4 369 224 хил. лева.

В раздела за действията на квесторите в периода на специалния надзор върху КТБ 25 юни 2014 – 5 ноември 2014 г. пише, че финансовият резултат на КТБ към 30 юни 2014 г. е загуба в размер на 65,3 млн. лв. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл. Към 16 септември 2014 г. банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, които са в размер общо на 6 227 521 хил. лева към септември 2014 г., а за ТБ "Виктория" ЕАД възлизат на 285 786 хил. лева. Към 30 септември 2014 г. общата сума на активите на банката е в размер на 6 662 млн. лева.

Най-големи са загубите в резултат от извършената на 20 юни 2014 г. счетоводна операция, отразяваща изтегляне на каса на 206 млн. лева срещу неизпълнено задължение на "Бромак" ЕООД за връщане на парите на 30 юни 2014 г., което е отчетено като актив под формата на това вземане. За него на практика не съществуват ясни основания нито за фактическото му възникване, нито за реалната му събираемост от банката. Поради това неговата стойност е нула в съответствие със стандартите за признаване на активи по Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО).

Въз основа на баланса на банката и резултатите от анализа и оценката на основни балансови позиции ( в това число извадка от кредити, инвестиционен портфейл, ценни книжа, други активи, недвижими имоти) и издадени от банката банкови гаранции могат да се направят следните изводи: В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитополучателите.

Отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането.

Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 %. Липсва текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити.

Допускани са множество предоговаряния на кредити, без да са налице необходимите обосновки за това. Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях. Ръководството на банката не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи отпускане на необезпечени и огромни по размер кредити на юридически и/или икономически свързани с Цветан Василев дружества, които фактически не осъществяват търговска дейност и нямат приходи (т.н. фирми "бушони"), с което на практика с парични средства на КТБ ( с привлечени средства на вложителите в банката) се финансират юридически и/или икономически свързани фирмени структури, и/или бизнес начинания.

Посочената порочна практика се осъществява основно благодарение на факта, че ръководството на КТБ е приело и допуснало за фактически и правно възможно с пари на КТБ – тоест с пари на клиентите (депозантите и вложителите) на банката, да се правят инвестиции и да се покриват разходи от всякакъв характер на Цветан Василев и на свързани с него фирмени структури. В изпълнение на това КТБ е започнала да кредитира търговски фирми (някои от които новосъздадени) без реална дейност, без бизнес проект и без действителен собственик (бенефициент) на кредитния ресурс, тъй като за регистрацията на фирмите се използват формално служители на Василев в различни негови структури, които нямат общо с целите на кредитите и в повечето случаи дори не са наясно с размерите на кредитните задължения на управляваните от тях фирми. Тоест същите са подставени лица, а притежаваните и/или управлявани от тях фирми са само "бушони". Тези "бушони" не са в състояние да обслужват или връщат получените кредити, като във връзка с кредитирането са налице фрапиращи случаи, при които на новорегистрирани фирми (или фирми без реална дейност), се отпускат десетки милиони само срещу едно искане и то в деня на искането.

В действителност получените от подобни фирми кредити се предоставят ( в повечето случаи) под формата на заеми на трети икономически свързани дружества и се използват за финансиране на бизнес начинания на Василев или негови обществени проекти. Тоест именно Василев или свързани с него лица се явяват, чрез фирмите "бушони", реалният краен бенефициент на кредитирането. Като краен резултат на създадената порочна схема, Василев или свързани с него лица се явяват едновременно реалният наредител на кредитите, чрез контрола, който притежава върху управлението на банката и реалния краен бенефициент (получател) на кредитите, чрез контролираните от него фирми (кредитополучатели).

В доклада на анкетната комисия за КТБ пише още, че възниква и въпросът, след като КТБ реално не реализира приход от кредитната си дейност ( или не реализира такъв в достатъчен размер), предвид кредитирането на фирми "бушони", които не могат да обслужват кредитите си, как банката ще заплаща големите лихви по влоговете и депозитите. Това положение показва достатъчно ясно, че пирамидата КТБ няма как да е в състояние да покрива този разход. Изложеното има изключително тежки последици за КТБ, защото създава привидност за наличие на капиталова база – тоест възможност за кредитиране, без да е налице реално такава възможност. Именно тук е голямата отговорност на Цветан Василев и на ръководството на банката, както и на регулаторния орган БНБ, защото с допускането и непресичането на тези практики в КТБ, са осигурили възможност банката да функционира като "пирамида", се казва в доклада на комисията за КТБ.

При това положение и създадения модел за управление на КТБ е станало възможно безконтролното, както по размери, така и по преценка за ефективност и/или целевост, финансиране на всякакви бизнес начинания и обслужване на всякакви други разходи на председателя на надзорния съвет и мажоритарен собственик на банката (чрез "Бромак" ЕООД) – Цветан Василев. В процентно съотношение кредитирането на фирмите "бушони" представлява приблизително 70% от целия кредитен портфейл на КТБ (който е около 5,3 млрд. лева). Или по направление на свързаните с Василев фирми ( вкл. и към фирмите "бушони") са извадени от КТБ под формата на кредити около 3,5 млрд. лева –според информацията от докладите на одиторските фирми, извършили проверка на КТБ след поставянето на банката под специален надзор.

Цветан Василев е иззел почти изцяло функциите на "управителен орган", който еднолично разрешава всяко действие, свързано с управлението и/или кредитната дейност на банката. Въпреки формалното наличие на управителни органи и на различни оперативни нива и наличие на контролни и одитни служби в банката, тя фактически е била подчинена на едно единствено лице.

В заключение от комисията за КТБ посочват, че не е бил упражнен и надзор от страна на Банков надзор в БНБ. Комисията смята, че БНБ не е изпълнявала ефективно своите надзорни и контролни функции спрямо КТБ. Стотици милиони лева кредити са отпуснати от КТБ на фирми с фиктивна или нулева стопанска дейност, с липсващи реални гаранции за получаваните кредити, множество кредитополучатели, регистрирани на един и същ адрес, фирми, "преотстъпващи" в същия ден получени кредити за милиони евро на други фирми и физически лица.

Комисията не получи задоволително обяснение от представителите на БНБ защо не са реагирали на редица други твърде необичайни за нормалната банкова практика факти като: феноменален ръст на активите на КТБ, предлагането на лихви по депозитите далеч над пазарната лихва, изключително високия процент на предоговаряни кредити. Събраните данни категорично доказват, че не става дума за липса на професионализъм от страна на Надзора на БНБ, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източване на банката. До поставянето на КТБ под особен надзор, БНБ не е реагирала адекватно на нито едно от многобройните нарушения.

Изслушванията и докладите за разглеждания от Комисията период на ДАНС, водят до изводи, аналогични с тези от работата на БНБ. По същество за целия разглеждан период, ДАНС не е установила нито едно от многобройните нарушения на банковата практика от страна на КТБ. Агенцията не е осигурила никакви собствени източници на информация. По същество нейната дейност се е ограничавала до разглеждане и преразказ на официални доклади на БНБ, общодостъпни в Интернет. Показателно е, че в Годишния доклад на ДАНС от 2013 г., посветен на националната сигурност, не фигурира нито дума за КТБ, липсва дори нейната абревиатура. По същество, ДАНС в продължение на години не е направила абсолютно нищо за предотвратяване на източването на КТБ. Не е предупредила държавното ръководство за осъществяването на престъпления в размер на милиарди лева. Не са извършени необходимите проверки за съмнителни кредити на Банката към офшорни компании, не е проверена собствеността на тези компании, нито връзката между извършените сделки и евентуални рискове за националната сигурност. Допуснато е придобиване на ключови за националната сигурност търговски дружества от компании с неясен собственик, чрез серия от необезпечени кредити на огромна стойност, между офшорни дружества. По този начин са създадени както преки рискове за националната сигурност, така и рискове за финансовата система на държавата. До момента институцията не е потърсила отговорност за неизпълнение на задълженията от нито един от нейните служители и ръководители, отговорни за това бездействие.

Комисията смята, че целият механизъм на функциониране на ДАНС в тази сфера на националната сигурност се нуждае от задълбочен анализ и изясняване на редица факти, действия или бездействия във връзка с източването на КТБ. Фактът, че за целия период от 2009г. до 2014 г. ДАНС не е отправяла сигнали до БНБ, нито е предприемала съвместна проверка, свидетелстват или за недопустимо недоглеждане, или за съзнателно загърбване на функциите на Агенцията по контрол на съмнителни финансови операции. В разглеждания период ръководството на ДАНС не е предлагало никакви законодателни промени, отнасящи се за банковата и финансова стабилност, тоест не е смятало, че има законови и нормативни пречки за изпълнението на своите задължения, се казва още в доклада на комисията за КТБ.

БГНЕС

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев