АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
21.12.2014 / 21:19

СОНАТА ЗА ЗОГРАФ И ПРИТЧА

Запознах се с Лука Делийски съвсем случайно, на излизане от църквата „Свети Димитър”.

Той тъкмо бе слязъл от скелето, все още леко отнесен в своите си творчески задачи, проблеми и вълнения. А аз - твърде доволна от журналистическия си шанс най-сетне да се запозная с човека, нагърбил се с изографисването на катедралния храм в Сливен.

Седнахме да пием кафе, и той, с леко присвити и уж разсеяни очи, самоиронизирайки се тънко и небрежно, набързо претегли литературните ми познания, преди да заговори за себе си и работата си.

Оказа се, че през последните двайсетина години е работил по реставрацията и зографисването на повече от 20 църкви, включително две митрополитски. А в Сливен се озовал случайно. След което с многозначително сериозна усмивка обобщи:

- Както казват свещениците: „Господ ни призова да сме тук”.

Преди 3-4 години по една щастлива случайност се запознал със сливенски бизнесмен, който го ангажирал с изографисването на новопостроения храм в село Крушаре.

- Знаете, че по принцип имената на ктиторите не се казват. Те не желаят, защото са изключително скромни хора. А колкото и непривично да звучи в наше време, все още ги има. Та този човек отнякъде беше чул за мен, обади ми се и попита къде работя. В момента реставрирах катедралния храм в Русе и той реши, че ще дойде при мен. Така се запознахме. Това беше през 2011 г. И стана така, че по едно и също време правех църквите и в Русе, и в Крушаре. Интересното е, че и двете се казват „Света Троица”. Но - няма нищо случайно на този свят… Впоследствие разбрах, че същият ваш съгражданин е поел ангажимент и към вашата катедрална църква. Аз бях позабравил, че това ще се случи, но ето - покани ме. Направихме проектите, мина одобрението от Митрополията и всички останали инстанции. Получихме и всички сертификати от Министерство на културата. И ето - започнахме работа, направихме централния свод, олтара… Знам, че стилът е непривичен, хората не са свикнали да го виждат. Но, както знаете, най-добрите неща, тези, които остават в историята, са непривични. Те се приемат след 50, 100 години. Разбира се, аз не съм гений… А това, което правим, е не за изложба или жури, а за богомолците. И ми е приятно да виждам, че повечето хора харесват стенописите, оценяват ги... Мисля, че им харесва светлината в тях. А ние точно за това работим.

Защото Бог е светлина! Когато за пръв път влязох във вашия катедрален храм, той ми заприлича на Витлеемската пещера, в която е роден Христос. Но ето че полека-лека започва да става все по-светъл, нещата добиват образ и подобие. Както казваше Димитър Казаков: „Като изляза и видя тези разкошни стенописи, изпълнени от Лука Делийски ми става светло”… Но истината е, че тези стенописи не са изпълнени само от мен. С нас работи може би най-добрият иконописец - Йосиф Михайлов, който е изключително скромен човек… Но, както се казва, Господ го е пипнал по рамото.

- Как става подредбата на стенописите в един храм?

- По принцип трябва да знаеш кое къде стои, какво е, защо е. Това не се научава, трябва да го имаш в душата си. Дипломата не прави зографа – с леко тъжна усмивка ми отговаря Лука Делийски и допълва, че след промените много плакатисти и живописци са се преориентирали към иконописта, но далеч не единствено заради ревността си към Бога... - Когато се занимаваш с църква и когато държиш четката в ръка, трябва да забравиш егото си. – продължава той. - Не вярвам нашите предшественици да са били толкова глупави и да са ни завещали толкова храмове, а ние в течение на толкова години да сме ги занемарявали и сега изведнъж отново да сме се сетили за тях... Навремето голяма част от зографите дори не са се подписвали, защото се приемали, че художникът просто е оръдие на Господ. Той е решил, докоснал те е и ти изпълняваш неговата воля… Тук няма невиждани постижения, църквата не е изложбена зала. Иконите, стенописта в църквата спомагат на Божественото слово, което се произнася, да стига до нас…

- А как стана така, че се обърнахте към църковната стенопис? Коя беше първата църква, която работихте, или Ви възложиха?

- Аз съм кръстен на евангелист и апостол Лука, който се счита за патрон на всички зографи, защото пръв е нарисувал Спасителя Исус Христос и света Богородица. Моят дядо, на когото нося името, е панагюрец. Той беше художник към някакво предприятие. При него работеше един човек, който впоследствие става кум на майка ми и на баща ми. Той е от първия випуск реставратори, които след това изпращат да работят в Пловдив. С проф. Гриша Григоров заедно учат в Полша и ги подготвят за специалност консервация и реставрация, по стечение на обстоятелствата единият ми стана кръстник. И той ми казваше: „Лука, ти хубаво рисуваш, я опитай реставрация!”. Тогава изобщо нямах представа какво е това. Години по-късно завърших Художествената академия с тази специалност. Когато бях във втори курс – беше през 1992 г., когато започнаха да се показват новобогаташите - един от тях ми предложи да реставрираме църквата в моя роден град. Понеже не бях завършил, започнахме работата с моя професор и с други колеги. В пети курс вече имах една завършена църква. Оттогава досега работя това. Работил съм към Пловдивската Света митрополия при блаженопочившия митрополит Арсений. Реставрирал съм отвън станалата скандална църква „Св.Марина”. Тогава се случи така, че нямаше как да се реставрира отвътре, както е казано: „Докато умните се наумуват, лудите се налудуват”. Понеже няколко велики художници не можаха да се разберат кой да я реставрира и кой да я стенописва, накрая за по-лесно я налепиха с тапети. И така се приключи. Казвам го неслучайно, защото ми се струва, че и тук има много умни глави…

- Имат ли зографите специална връзка „по вертикала” и наистина ли преди да пристъпят към работа, пристъпват към молитва?

- Мога да кажа конкретно за себе си. Спазвам постите от 7-8 години. Но човек трябва сам да стигне до това убеждение, да разбере, че когато не пости, не му се получават иконите и стенописите… Ще ви дам и конкретен пример. Когато беше празникът на св. пророк Данаил, аз разбрах едва вечерта, синът ми ми каза. А в същия ден изписвах образа точно на пророк Данаил. Това ми се е случвало много пъти... – споделя Лука.

А после, в отговор на поредния ми въпрос, ми отговаря с притча:

- Какво е усещането, когато ти рисуваш на скелето, под свода, а долу свещениците и хорът пеят?

- Избягвам да рисувам по време на служба. Моят професор казваше, че реставрацията и стенописването не са стахановски почин. А във вашия катедрален храм има някои изключително благочестиви духовници, които изпълняват богослужението с голяма отдаденост. И тогава и аз трябва да изпълня моята молитва към Господ, с четката в ръка.

Ще ви разкажа нещо като притча за един акробат. Той бил много талантлив, но не блестял с голям ум. Работел в цирка. Но когато дошло време да се пенсионира, нямал пенсия, нямал застраховки, нямал нищо. Имал обаче един познат - игумен на манастир. И какво да го правят - взели го послушник в манастира. Казали му: „Постарай се поне една молитва да научиш, да те направим монах. Да има къде боба да си заслужиш”. И човекът работил, трудил се от сутрин до вечер, обаче – глуповат, какво да направи? Той си го признавал сам. Нито една молитва не можал да научи за 3 години. Но - наближило време да го подстригват за монах. И той помолил поне на вечерня да го оставят сам, за да не му се смеят, че не знае, че пее фалшиво, че не може да слави името Господне с ангелогласно слово. Помолил игумена: „Моля ви, оставете ме да се помоля на моя Господ – Спасителя Исус Христос, както аз си знам. Притеснява ме присъствието на братята”. Позволили му да се заключва и да се моли сам. Оставяли му вечерята - бобената чорба и се чудели какво става. А отвътре се чували някакво викане, скачане, възгласи. Накрая Братството се събрало и решило игуменът да влезе и да види какво прави този убог акробат. „Или ще го подстригваме за монах, или ще го гоним” – решили те. „По-добре да го изгоним, та той дори една молитва не научи!”. И така, скрил се игуменът… А акробатът, като се заключил в храма, започнал да прави небивали салта и пируети. Там, в самия храм. След около три часа, изпотен, задъхан, кръстосал смирено крака, седнал насред църквата, обърнал се към разпятието и се помолил: „Господи Исусе Христе, това е моята молитва към теб. Ако смяташ, че е искрена, приеми я!”. И свел кротко глава над паницата с боб. А Исус Христос слязъл от разпятието, приседнал кротко до него и споделил трапезата му.

Това ми разказа главният зограф на катедралния храм в Сливен - Лука Делийски.

После замълчахме за минута. Като след откровение.

Мислех си, че понякога наистина са неведоми пътищата Господни.

И че молитва може да бъде не само със свещ, а и с четка в ръка...

Ако е искрена, вероятно се сбъдва.

Мариана Иванова

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев