АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕДЕЛЕН РЕПОРТАЖ

старият часовник
28.09.2014 / 15:20

"АФРИКАНСКИТЕ СЪНИЩА" НА ХРИСТО ГАБЕРОВ В СЛИВЕН

Една твърде интересна и необикновена изложба може да се види в сливенската галерия „Йордан Кювлиев” до края на идната седмица.

Неин автор е художникът Христо Габеров.

В тридесетина платна той представя своя колоритен, пластичен, озарен и неподражаем „прочит” на африканската екзотика, през която той пропътува със своя велосипед и спътника си – световноизвестния пътешественик Володя Сорокин.

Лица на африкански мъже и жени, на тотеми и шамани, на екзотични животни и митични същества изплуват от многопластовата художествена тъкан, пропила цветовете, орнаментите, лъченията, пулса и архетипите на тази тера инкогнита.

В картини сякаш редуващи кадри от филм с тайнствени съновидения…

Запечатали в сребрееща живописна материя движенията, първичната сила и енигматичната светлина на черния материк.

Христо Габеров е роден в Кърджали, завършил е живопис във Великотърновския университет „Св. св Кирил и Методий” през 1997 г. Работи в родния си град, но често пътува, за да засити откривателската си страст и непрекъснато жадното си за нови впечатления въображение.

- От малък си знам, че съм художник и продължавам да бъда. Рисувам всичко, което забележа и ми е любопитно и интересно. И го отразявам, пречупвайки го през моята глава. Така и правя моите картини. Всъщност целта на рисуването е да достигнеш до хората, да направиш някакво послание. И това, което те вълнува, да го направиш достояние на всички.

Така беше и с пътуването ми до Африка. То се случи много инцидентно.

- Как стана това?

- Направих първата си изложба в Кърджали, когато бях студент в първи курс. Продадох всички картини и с тези пари си купих колело – планински бегач. С него започнах да откривам света. Лесен начин за студент, когато нямаш пари да обикаляш, да се придвижваш. Ли лесен начин за комуникация с хората. Когато те видят с колело, ти ги обезоръжаваш, защото те вижда всичко. Виждат, че не носиш нищо скрито, само усмивката си.

- Не си брониран по зад стъкла, ламарини… или пък зад високата скорост.

- Просто сме на едно ниво с хората, които са на пътя, в селата, навсякъде… Живият живот се забелязва, когато вървиш бавно. С колата впечатленията не могат да се натрупат, следиш пътя.

Всъщност с колелото тръгнах да обикалям първо около язовир „Кърджали” – едно от най-хубавите места, където съм ходил. След това по целите Родопи. Стигнахме до Камен бряг - горе на Каварна. Къде ли не! Така постепенно България започна да ми става тясна, защото разбрах, че с колелото можеш да я обиколиш за няколко дни. И да събереш една торба с впечатления. После се връщаш в ателието, рисуваш. Береш, връщаш се, рисуваш…

И така, докато през 1998 г. в Кърджали дойде Владимир Сорокин да разказва за своето пътешествие до Австралия. И аз видях, че има жив човек, който следва мечтите си и е ходил до Австралия само с 5 долара. Без никакви пари. Взима едно колело и камерата, тръгва, снима, среща се с хора… По този начин човек събира впечатления. Бях много ентусиазиран. След една година Володя ми се обади и каза: „Тръгваш ли с мен за Африка?” Само това чаках! Така тръгнахме…

Историята на това пътешествието е много дълга, но с няколко думи: 23 държави за 300 дни, 16 хияди и 500 километра с колелото. Минахме през Близкия изток, Източния бряг на Африка и Европа. Тръгнахме от България, след това: Турция, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, Египет, Суецки канал, Кайро. И оттам до Кения, Танзания, Малави, Мозамбик, Зимбабве, Южна Африка и - обратно в Европа - в 11 държави, после отново в България. За 300 дни направихме едно доста голямо кръгче…

- Почти половината свят!

- Тези впечатления още ми държат влага, а ето, вече минават 14 години - това беше през 1999-та. На 2 септември тръгнахме от Народното събрание и на 16 юни 2000 г. пак стигнахме там. Човек, виждайки света, виждайки хората, разбира, че има два вида хора - добри и лоши. Всички нации, цветове на кожата са формални. Защото хората навсякъде са хора. Взаимоотношенията са подобни, и ситуациите също.

Тази изложба показва един екзотичен свят, който не е характерен за нас, за наште географски ширини. Африка е изключително живописна! Синьото е много наситено. Като се върнахме от пътешествието, гледам нашето небе - все едно е минало химическо чистене. Синьото е бледо, нямаме такова синьо и зелено като в Африка. Тогава разбрах Гоген, с неговите ярки цветове… Той просто е гледал какво има около него и го е рисувал. По неговия си начин и през неговия си поглед е направил невероятни картини.

- Наистина в галерия „Йордан Кювлиев” е много интензивно и ярко заради тези наситени цветове!

- Ярки, в чист вид! И като се облагородят в някаква форма, се получава Африка. Това е моето усещане: изключително живописна, пълна с живот е Африка. И естествено – много опасна! Там цивилизацията я няма. Тогава се вижда живият живот и тогава се усеща силата на Господа. Когато си вкъщи, заобиколен от цивилизацията, не можеш да усетиш вятър духа ли, вали ли... Имаш чадър, кола, защитен си. Онези хора живеят в природата. Най-старите са на 40 години. Всяка година се раждат деца, но има висока смъртност, болести, маларии, чернодробни амеби, всякакви видове... Ние тук сме защитени. Водата ни се пие. Тяхната вода не се пие, трябва да се пречиства, преварява. Изключително трудно е.

- А вие как се справяхте с бита, при положение, че сте тръгнали с толкова ограничени финанси и място? Защото няма как човек да вземе много неща със себе си, когато предприема подобно пътешествие.

- Резервни части за велосипеда си носихме, защото той ни беше средството за придвижване. Една папка за рисуване, една въдица, спален чувал и основно ориз и кубчета бульон. Всичко беше отработено от Володя, защото той е стар пътешественик, ходил е на много места. Аз получих информацията наготово. Имахме си и печка за готвене, аз също бях подготвен. Носихме си малка печка с дърва, която е от екипировката на Руската армия - изключително лека, за 5 минути си сваряваш вода, слагаш ориза да заври, слагаш кубчетата бульон и става една супер гозба. Носиш си я със себе си, не зависиш от магазини. Като си вземеш 10 кг ориз на колелото, можеш да издържиш сума ти време!

- Какво е най-различното между хората тук и в Африка? Какво е съотношението между добрите и лошите тук и там?

- Много трудно може да се отговори. Според мен, хората, когато живеят сред цивилизацията, се увълчват и доброто отива на заден план, гледат се материалните неща. А когато нямат толкова материални неща, човешкият фактор е по-силен. Белият човек е хитър човек, гледа в негова изгода да стане всичко. Черният човек се хвърля с отворено сърце. Нас ни спасиха африканци, когато се разболяхме от малария. До болницата ни закара един негър - другите се обръщат, мислят, че се правим на болни, за да им откраднем колата, че правим капан. А черният идва с открито сърце и пита: „Какво става момчета, болни ли сте? И - в камиона, и ни закара.

- Изложбата ви бе открита в Сливен на един много светъл празник - Вяра, Надежда и любов. На откриването вие разказахте една много интересна история, свързана с вашите преживелици на ръба на живота и смъртта.

- Това е едно от най-важните неща, които ми се случиха. Те ми помогнаха да си пренаредя мирогледа. Всъщност разбрах, че Господ съществува, и е жив и се казва Исус Христос. И когато човек се обърне към него, той няма нужда от нищо друго!

- Това не е религиозна пропаганда, нали?

- Абсолютно не е! Аз дори не ходя често на църква. Вярата в Господа е нещо лично и тя се носи в сърцето. И няма нужда от показност. И самият Исус Христос казва: „Не се молете на ъгъла на улиците, защото ще ви помислят, че сте много вярващи”. Наградата ви ще бъде мнението на хората: „Ох, колко е вярващ този човек!”… Ако човек иска да се моли на Господа, това е лично преживяване. И трябва да се затвори сам в собствената си стаичка и да се помоли тайно, а Господ ще му го даде наяве! Това е всъщност християнството, извлечено в няколко изречения. Когато ние бяхме в Йерусалим, сестра Наталия от Руската духовна мисия ни каза: „Момчета, вие отивате на смъртна опасност. Когато започнете да умирате, помолете се на Господа с най-кратката молитва. Тя гласи: „Господи, Исусе Христе, Сине Божий, помилуй нас!”. Тогава ние я погледнахме с насмешка, защото не бяхме изпадали в такива ситуации, не бяхме усещали нуждата от молитва. Както казах, в цивилизацията по друг начин се гледа на нещата. Когато след 6 месеца бяхме вече болни от малария и ни сложиха пред моргата, и вече се бяхме записали къде ще се транспортират телата ни, след като умрем, тогава се сетих за сестра Наталия. Помолих се много на Господ. След 4 часа вече имахме отговор на молитвата. Появи се руски доктор, незнайно откъде. Той бил по договор работещ в болницата. Тази неделя му била почивен ден. Гледал на видеото руски филми... И изведнъж някакъв вътрешен глас му казал настойчиво: „Тичай във боницата!”… Човекът беше по-екзалтиран и от мен. Той каза: „Господ ме изкара от къщи и ме докара да ви взема.” Володя беше вече заспал, защото бе болен ІV-та степен от малария, аз – от първа степен, имах малко повече сили. И този доктор дойде, взе ни, излекува ни, извади ни визи, които ние бяхме просрочили. Всъщност Господ „работи” така: праща първия възможен човек, който може да помогне. Който е с добро сърце, ще чуе молитвата, ще се обърне, и го праща. Бог го взема и го води. Така ти помага! Тогава разбрах, че за Господ няма значение къде си, в коя държава живееш, на кое място се намираш. Той е навсякъде. И искрената молитва е най-голямата сила. Това е тайната за щастието - вярата в Господа! Той казва: „Преди вие да се помолите, аз знам какво искате”. Просто човек трябва малко да си свали гордостта и да признае, че той нищо не може да направи и е безсилен, и тогава се уповава на Господ. Има една такава сентенция: „Блажени са вярващите, които не са видели”. Защото дори учениците на Исус Христос, като го разпъват и той възкръсва, се усъмняват. И Тома Неверни казва, че докаато не пипне в раната, няма да се убеди, че е жив Христос - нашият Господ. И когато влиза Христос и му казва: „Ето пипни в раната!”, тогава Тома отговаря: „Господи, прости ми!”

- На вас ви се случи да видите!...

- Не, ние не видяхме Исус Христос, но видяхме как той действа. Щастливците, които са го видели на живо, са малко. Това е моето послание: вярвайте без да видите. Той е жив…

- А моето послание е сливналии да видят тази наистина прекрасна изложба с много екзотични мотиви, с много цвят, с много колорит и пластика.

- Какво следва? Вие имате много откупки, изложби у нас и в чужбина, поддържате много интересни и интензивни контакти с някои от африканските посолства в София?

- Моята задача е да нарисувам всички впечатления, да ги превърна в картини. А нещата след това се нареждат… Господня работа, както се казва. Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха да направим тази изложба в галерия „Йордан Кювлиев”. Сливен е един много хубав град. Аз идвам за пръв път тук и съм очарован. Навсякъде Африканската изложба се приема с интерес, защото това е нещо, което го няма при нас. И когато видя, че хората харесват изложбата, за мен това е най-голямата награда.

- Докога изложбата „Африкански сънища” ще бъде в Сливен? Всъщност… Сънища ли са това?

- Вече 14 години след като съм се върнал, понякога ми се струва, че сякаш не съм бил там, малко ми се струва нереално. Затова съм кръстил изложбата така. Имам снимки, аз се виждам на тях… Но животът е много кратък и примерно – по същия начин са ми спомените от детството. Като някаква мъгла. Детството – и как карам колело… Оттогава са минали 40 години. От пътешествието са минал 14 години. Все още имам някакви пресни спомени, други са вече леко мъгливи… Но се превръщат в картини. И това е много хубаво! Понякога изплуват неща, които съм забравил. Често някоя снимка ме провокира. Наскоро намерих скиците си от посолството в Южна Африка. Бях ги направил на един календар с химикал. Зебри, оплетени с жирафи. Това съм го видял току що, не съм издържал и съм го нарисувал. От тези скици сега ще излязат следващите картини. Сега, след 14 години, ги поглеждам по друг начин. А от първите африкански работи, като ги погледна сега - от тях могат да се родят други неща.

През следващата седмица изложбата на Христо Габеров ще озарява с багрите на Африка и живописните си тайнства галерия „Йордан Кювлиев”.

Мариана Иванова

Повече за изложбата можете да видите тук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%98%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B2-%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD/1696086727284018

Още снимки от новината

картина
картина
картина
картина
картина
картина
картина
картина
картина
картина
картина
картина
картина
Христо Габеров
галерията

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев