АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

СЕДМИЦАТА

Сливен, снимка: Агенция Сливен
02.03.2014 / 22:12

Ден за прошка е днес.

По православния календар. И по народния.

Но дали е редно да се прощава всичко, на всяка цена? И къде е тънката разделителна нишка между прошката и примирението, покаянието и овчедушието?

Дали е необходимо да се подминава със слугинско мълчание десетилетната арогантност на една държава, присвоила си ролята на световен ментор и жандарм и правото да въдворява демокрация навсякъде, където съзре свои политико-икономически интереси, маскирани като защита на човешките права? Или пък наглостта на шепа самозвани управници и политици с мутроченгесарски манталитет, присвоили си екслузивните права върху всички природни и икономически ресурси на държавата ни? И може ли да има универсална прошка за ежедневните ни дребни подлости и предателства, с които се застрашаваме, употребяваме и унижаваме взаимно, заговорнически смигвайки си зад гърба на ближния? Дори когато това коства човешки живот?…

И не е ли хрисимото всеопрощение синдром на човешката ни и гражданска немощ, безпросветност и наивитет? Усвоена поза партер? Резултат от обществена атрофия?

Седмицата ни даде доста поводи да се замислим върху всичко това.

Разбира се, преди всичко заради мълниеносно развиващите се събития в Украйна, изправили Европа и света пред реална заплаха от мащабен военен конфликт. Докъде може да стигнат взаимните провокации между Русия и Запада и доколко двете страни са предначертали и обезпечили ходовете си – това е въпросът пред който тръпне глобалната политика.

Що се отнася до ултимативния тон на САЩ и техните европейски партньори към инвазията на Русия в Крим (оправдана със защита на руското население там) и предупрежденията да не се посяга върху териториалната цялост на Украйна, нека не забравяме, че подобни сценарии, но с обратен знак – за разпокъсване на държавата Югославия (под благовидния предлог за защита на националностите), при това с реална употреба на сила и жертви, бяха разиграни каскадно през 90-те години на миналия век. Последствията и раните от военната намеса на Пакта още не са изличени от съдбите, страстите и политическата тъкан на Западните Балкани. Вероятно затова валякът на пропагандната машина трудно заглажда остротата на въпросите и съмненията в безграничната американска правота наоколо и у нас. И по света, който се чувства все повече като безгласен придатък за обслужване на щатските попълзновения и интереси.

На родна почва тази всъщност колкото геополитическа, толкова и морална дилема (свързана с незикоренимото усещане за равновесие и справедливост) бе транспонирана в незаглъхващия вече повече от сто години разнобой между русофили и русофоби, през чийто вододел и призма протича и се самоопределя цялата българска политика.

Несекващото противоборство между „филите” и „фобите” през седмицата достигна нови висоти, синтезирани в ефектното изказване на един от лидерите на Реформаторския блок и председател на ДСБ Радан Кънев: „Украйна ще покаже кои са рубладжиите у нас и кои са патриотите”. Може би специално замислената риторична дизюнкция би хванала дикиш, ако не беше така очевидно присъствието и на доларджии в родната политическа менажерия, ефирно прикриващи срамните си части с артистично надиплен демократичен воал. Зад който издайнически прозират ефимерни политически сметки и меркантилни залитания по шистовия газ, профанизиране на енергетиката, бойкот на индустриализацията и пристрастие към дълбоки метани пред едрия банков монопол.

И още поводи за размисъл по темата за прошката ни даде последната седмица. Свързани най-вече с невъзмутимото лицемерие на родните ни политици.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че президентът Росен Плевнелиев е напълно еманципиран от партията, която го изстреля от политическото нищо на върха на държавата. Макар за всички да е очевидна удивителната и всестранна тъждественост в позициите и политиката им. Включително по Изборния кодекс, върху който президентът наложи частично вето, напълно в унисон с неприетите от парламента предложения на ГЕРБ. Държавният глава провидя ръката на задкулисието в неприемането на предложения от ГЕРБ рефрендум за мажоритарен вот и електронно гласуване; Борисов пък обяви 440 000 събрани подписа в подкрепа на референдума. Независими политолози обаче се усъмниха в техническата възможност за събирането на толкова много подписи за толкова кратко време. Известната с топлата си привързаност към Борисов и ГЕРБ социологическа агенция „Алфа Рисърч” пък обяви феноменални резултати, ако изборите са днес. В тях ГЕРБ изпреварва БСП с почти 2 % на евровота, а партията на Първанов АБВ превзема сърцата на 6.1 % от избирателите. Институтът за синдикални изследвания на КНСБ пък отчете по-висока готовност за протести, но не политически, а социални и нагласа срещу правителството. Синдикатът, чийто лидер се прегръщаше с Борисов, докато той замразяваше пенсии, майчински и заплати, би трябвало да е наясно, че икономиката е инерционна система и резултатите от прилаганите мерки и политики не могат да дойдат светкавично. И би трябвало да знае, че прегръдката с онези, които толерират монополизма и олигархията, е отровна. И рано или късно ще ги изхвърли на бунището на синдикализма. Впрочем, българските синдикати са сред тези, на които историята едва ли ще прости с лека ръка - те имат своята катастрофична вина за икономическия и социален крах на страната.

През седмицата полиция извърши обиски в Столична община и Общинска банка; лаконичният коментар на министър Цветлин Йовчев бе, че се действа по разпореждане на прокуратурата. Журналистическо разследване и експерименти на Инспектората към ВКП установиха манипулиране на „случайното” разпределение на делата в Специализираната прокуратура, извършвано по лично разпореждане на шефа ѝ Светлозар Костов. Проверка на Върховната административна прокуратура пък установи хиляди незаконни паспорти, издадени от Агенцията за българите в чужбина. След 4-годишно ходене по мъките и инстанциите, приключи знаковото за управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов дело „Октопод”, развявано в продължение на мандата им като знаме в борбата с организираната престъпност. Завърши окончателно и без присъда. Но това не попречи на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов сега да се оправдава как делото „Октопод” било много сложно.

Дано стражарите и апашите, преследвачите и жертвите намерят своя път към прошката.

Друг е въпросът дали можем и дали трябва да простим на корумпираната и зависима българска правосъдна система, издала безчет индулгенции за невинност на плеяди отявлени крадци, бандити и гавраджии с честта и икономиката на държавата ни.

През седмицата стана ясно още, че България е страната с най-голяма детска бедност в Европа. Което е логично последствие от написаното в по-горния абзац.

А за мизерията и нещастието на децата може ли да има прошка?

В Сливен седмицата бе белязана от няколко интересни събития.

В понеделник министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев посети фабриката на Едоардо Миролио и се срещна с кмета Кольо Милев и областния управител Корнелий Желязков. На срещата със сливенския бизнес министърът запозна участниците с предприетите от правителството мерки за стабилизиране на икономиката на страната и насърчаване на предприемачите. На свой ред те му поставиха конкретни въпроси, свързани най-вече с поведението на монополистите, които изкривяват безнаказано конкурентната среда.

В четвъртък гост на Сливен бе френският посланик г-н Ксавие Лапер дьо Кабан, който откри новия център на организацията „Лекари на света” в VIII основно училище.

Кметът Кольо Милев получи наградата „почетен кмет” в категорията за най-много подписани договори и реализиращи се европейски проекти и ТВ „Европа”. На брифинга си той коментира за пореден път, че заплатите на общинските съветници не трябва да надвишават тези на администрацията.

Те обаче отказаха да преразгледат решението си за заплати от порядъка на 900 лева на провелата се през седмицата сесия на Общинския съвет.

Дали гражданите на една от най-бедните общини в България ще им простят това, времето тепърва ще покаже.

В петък приключи кампанията по гласуването за Стария бряст в конкурса Европейско дърво на годината. Която организаторите със съдействието на Общината, всички образователни и културни институции, с участието на много самодейци и доброволци успяха да превърнат в национална обединителна кауза.

С много трогателни и родолюбиви обществени прояви и човешки жестове на поклонение бе почетено свещеното сливенско дърво!

На 19 март очакване с трепет резултата.

Традиционните Маскарадни игри се проведоха вчера в село Трапоклово.

15 кукерски състава от общината и региона с хлопките, танците и заклинанията си гониха злите сили и призоваха за плодородие и пролет.

Накрая прескачаха магическия огън, прогонващ лошотиите и болестите.

Както повелява стародавната фолклорна традиция по Сирни Заговезни.

А християнската – прошка и смирение.

И търпение, и любов…

Мариана Иванова

 

 

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев