АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

СЕДМИЦАТА

Сливен, снимка: Агенция Сливен
08.09.2013 / 21:25

С тътена на една очаквана война бе белязана тази седмица.

Дрънкането на оръжия все по неприкрито резонираше в политическия ефир на света.

А „коалицията на желаещите” за бъдещата военна намеса в Сирия с всеки изминал ден увеличаваше своята бройка и привлекателност, най-вече за страните, изповядващи васална зависимост от главния играч – САЩ, но също и за тези, които успешно се включиха в пазарлъка за дивидентите след падането на поредното парче от доминото в Близкия Изток.

И макар сценарият да е обидно повтарящ се вече десетилетия наред, световният въдворител на мир и демокрация, чрез президента си Барак Обама, счете за нужно да ни информира (и най-вече своите скептични поданици), че войната в Сирия нямало да е като тази в Ирак или Афганистан, а щяла да бъде „времево и пространствено ограничена”. И предизвикана с едничката цел да възпре сирийското правителство от употреба на химическо оръжие срещу сирийския народ. Което представлявало заплаха за националната сигурност на САЩ.

Как точно Башар Асад, разсипан от продължаващата вече месеци наред гражданска война, заплашва щатската национална сигурност, не стана съвсем ясно. Но пък от уроците по география знаем, че Сирия е страна с добри залежи от нефт и най-вече природен газ, пък и географското ѝ разположение я прави възлова за реализацията на един дългосрочно планиран съвременен колониализъм. Зле прикрит под булото на демократичните ценности, хуманизма и миротворчеството. Интересно как американската цивилизационна чувствителност остава глуха и сляпа за геноцида и зловещите хуманитарни кризи, предизвикани от сатрапски режими в други части на света. И как се възпламенява само в райони с подчертани бизнес интереси за американските енергийни комапнии. Дали този двоен аршин, това раздвоение е белег на шизофреничност или фашизоидност, е въпрос на експертна интерпретация, а може би и на близкото бъдеще. Но че матрицата на новия световен ред шества победоносно и без реална съпротива, става все по-ясно.

Що се отнася до България, страната ни едва ли ще изненада някого с тривиалния си слугинаж, присъщ за постсъветските ни комплекси. Поради прекомерното ни усърдие обаче вероятността да бъдем въвлечени като плацдарм за предстоящата военна агресия срещу Сирия е твърде голяма. Което не е никак успокоително, тъй като пропорционално увеличава риска впоследствие да се превърнем в мишена на ответни, включително терористични акции и атаки. Но какво от това? Важното е държавните бащици да изживеят своите мигове слава като „надежден партньор на НАТО и ЕС”. И предимно на неоспоримия световен ментор – САЩ.

А ако се вгледаме в родните събития, в тях и без лупа ще открием местните проекции на съвременната политическа матрица… Например в начина, по който едни скрити зад граждански организации и протести центрове на власт вече близо три месеца притискат законно избраното българско правителство в опита си чрез уличен натиск да отнемат легитимността му. Но не само неговата, а и на цялата политическа и държавна система. Заради сложните маньоври, съпроводени с ефектни протестни пърформанси и интелектуални заклинания, едва преди няколко дни излязоха на показ истинските идеолози и вдъхновители (и поръчители) на така наречената протестна вълна. И така най-сетне блесна в цялата си очевидност отговорът на въпроса: защо уж принципно протестиращите сърдити млади (и не толкова млади) хора насочват гнева и претенциите си единствено срещу БСП и правителството на Орешарски и някак пропускат да включат в компанията и ГЕРБ. И Бойко Борисов. Който до вчера управляваше държавата като мутренска империя... Но – явно двойният аршин никак не впечатлява протетсърите от жълтите павета, вторачени в спуснатите им свише мантри (и петдесетолевки, както се твърди). Борещи се срещу Системата, а дълбоко абсорбирани в нея….

В средата на седмицата започна есенната сесия на Народното събрание. Началото ѝ бе съпроводено с напрежение и очакване за сблъсъци между двата протеста – срещу и в подкрепа на правителството. И провокации наистина не липсваха, но те много бързо бяха овладяни от силите на реда. После пък се оказа, че немалка част от протестиращите срещу кабинета на Орешарски (няколкостотин души) били извозени с автобуси, платени от ГЕРБ. В пленарната зала пък Бойко Борисов поиска оставката на правителството в типичния си банкянски стил: „Айде давайте си оставката, и всичко да тръгне добре в държавата”. Орешарски му отговори индиректно с призиви за повече сдържаност и заявявайки, че за сто дни новите управляващи са успели да освободят хората от страха.

През седмицата: военно-транспортни самолети на САЩ пристигнаха на извънредно планирано учение у нас; вътрешният министър Цветлин Йовчев оглави Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР); парламентарна анкетна комисия започна разследване срещу бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, уличен в брутално изпълнение на политически поръчки; главният прокурор Сотир Цацаров разпореди възобновеното следствие за смъртта на Тодор Димов – Чакъра (убит от полицаи с гранатомет в акция, ръководена лично от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов) да се премести от Военната прокуратура на Пловдив в София; премиерът Орешарски назначи Кирил Желев за директор на Агенция „Митници”; вицепремиерът Даниела Бобева съобщи, че правителството е платило 13 млн. лв. лихви за просрочени и неразплатени задължения, наследени от ерата на финансовия магьосник Симеон Дянков; МВР призна, че битовата престъпност е заплаха за националната сигурност; междуведомствен експертен екип се зае с изготвянето на план и мерки за справяне с нарастващата бежанска вълна към България.

Българският филм „Отчуждение” на младия режисьор Милко Лазаров спечели специалната награда „Европа синемас лейбъл” и отличие от Федерацията на европейските критици на престижния кинофестивал във Венеция.

Сливенската седмица бе по-скоро спокойна и лежерна, все още в плен на ваканционната инерция.

Подписан бе меморандум за сътрудничество между УНИЦЕФ, Областна администрация и четирите общини от областта за сътрудничество в подкрепа на деца в риск, децата в конфликт със закона и техните семейства; Община Сливен съобщи за поредния си спечелен проект – за създаването на младежки обучителен център в село Ичера, покриващ високите стандарти на Съвета на Европа за международна младежка обучителна база; информира и за намерението си да започне детайлни проверки по констатираните нарушения във финансовите правила и нормативната база, открити по време на независимия финансов одит. Нарушенията са в целия спектър от корупционни възможности – от съмнения за тенденциозен избор на фирмите по двете Лечкови рамкови споразумения, през липса на окомплектовани преписки по обществените поръчки, невърнати аванси по неизпълнени договори, разминавания между първични и отчетни счетоводни документи, неправомерно получени средства от общински служители за работа по проекти до липса на отчетни документи за командировките на Лечков и неговите приближени.

С голяма изложба на Атанас Яранов, през седмицата Сливенската художествена галерия откри новия си творчески сезон; Драматичен театър „Стефан Киров” излезе с програмата си за традиционния септемврийски Есенен театрален салон; а Държавен куклен театър Сливен - с анонс за своя фестивал „Магията на вятъра”, който ще се проведе от 30 септември до 4 октомври.

С ритуал-поклонение и фолклорен концерт на 6-ти септември в Сливен официално бе отбелязана 128-та годишнина от Съединението.

В края на седмицата градът ни бе домакин на едно от най-големите събития от спортния календар на Българската федерация по автомобилен спорт – рали „Сливен”. Което ще се запомни с изключително прецизната си подготовка и организация, с предизвикателните състезателни отсечки… И с дисквалификацията на победителя Крум Дончев от Техническата комисия на състезанието, заради непозволено охлаждане на предните спирачки.

С много надежда и упование днес, на Рождество Богородично, сливенци се стекоха в православните храмове, за да сведат чела и отправят своите съкровени молитви за здраве и щастие пред образа на Божията майка... Макар и за малко вживяни и приласкани в другата матрица - на вярата и Божията любов.

Потърсили мир и надежда извън тътена на световните и човешките ни войни...

А утре – кой знае?...

Все пак, всеки сам избира матрицата, в която да пребивава.

Мариана Иванова

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев